Мотивацията ни за това какво слагаме в устата си може да бъде съзнателна, но по-често е по-скоро несъзнателна. Тази статия ще ви даде възможност да преразгледате собствената си мотивация и да си дадете сметка подхождате ли с нужните грижи и внимание към тялото си, или се храните колкото да оцелеете.
За много хора храната е просто нещо, което слагат в устата си, което им е вкусно или не съвсем и което в повечето случаи задоволява глада им. За по-малка част от хората храната е нещо, което им помага да бъдат здрави или поне така си мислят.
Трети пък ядат това, което ядат, за да им се виждат плочките, за да им расте "баницата", или просто за да могат да си кажат името в деня след поредната смазваща тренировка.
Специфичните причини да се храним по начина, по който се храним, може да са много, но основните подбуди можем да ги синтезираме до четири основни:
- Хранене за здраве;
- Хранене за удоволствие;
- Хранене за оцеляване;
- Хранене за постижения.
Разглеждайки всяко едно от тях в дълбочина, ще можем да разберем много по-добре собствените си подбуди при избора на всяко едно свое хранене и дългосрочно това ще ни позволи да се храним по-осъзнато и да подбираме това, което слагаме в устата си, в своя полза.
Хранене за здраве
Всеки, който е наблюдавал поне малко как реагира тялото ни при консумацията на различни храни, е забелязал, че не е без значение какво поглъщаме. Тук е важно да отбележим, че нашите тела знаят отлично кои са оптималните храни за тях във всеки един момент. Проблемът е, че не всеки от нас има достатъчно сензитивност да усети и разчете правилно сигналите на тялото. Добрата новина е, че тази чувствителност се тренира. Основното условие е да наблюдаваме и обръщане внимание на реакциите на тялото си.
Когато става въпрос за хранене за здраве, има няколко ключови пункта, на които е нужно да обърнем внимание. Личният ми опит до момента откроява следните условия, на които трябва да отговаря въпросното здравословно хранене:
- влияе положително на имунната система;
- запазва активното ни тегло;
- НЕ повишава количеството мастна тъкан и помага за намаляването ѝ, ако е над норма;
- дава енергия дългосрочно.
Какво означава всичко това? Това означава, че ако смятате, че се храните здравословно, но едно или повече от изброените по-горе условия не са изпълнени, то опитът ми сочи, че начинът, по който се храните, не е съвсем в полза на вашето здраве.
Как да разберете дали е така ли? Задайте си следните въпроси:
- Колко често се разболявам?
- Откакто се храня така, по-стегнат/а и силен/силна ли съм или по-отпуснат/а и по-слаб/а?
- Откакто се храня така, по-пухкав/а ли съм или по-прибран/а?
- След хранене имам ли енергия в продължение на няколко часа или се чувствам добре непосредствено след като се наям и изведнъж – срив!?
Като започнем да си задаваме подобни въпроси, ще започнем да се наблюдаваме по-често и по-внимателно и ще започнем да забелязваме неща, които преди са ни убягвали. Тези неща може и да не ни харесат, но тук е много важно да бъдете честни! Ако се окаже, че сте правили нещо, което не е било оптимално за вас – признайте го и пред себе си. Това е най-важно! Понеже това е единственият начин да си позволите да надигнете взор и да потърсите нещо друго, което ще бъде наистина добро за вас. Позволете на тялото си да се чувства по-добре!
Хранене за вкус
Това е един много популярен мотиватор да поставяме различни храни в устата си. Основният въпрос, който много хора си задават преди да хапнат нещо е: "Ще ми бъде ли вкусно?"
Ако след първата хапка се окаже, че е вкусно, или ако вече от опит знаем, че е така – продължаваме! Ако ли не... "Хмм, не, мерси!" Хората, които се водят се от вкусовите си рецептори рядко се интересуват дали ще имат плочки или дали се хранят добре за здравето си.
Не че няма такива, но са по-скоро малцинство пред тези, за които приоритет са химическите процеси, протичащи в мозъка, вследствие от храната, която са погълнали.
В тази категория можем да разделим хората на две подкатегории – тази на откровените чревоугодници и хедонисти и тази на хората, които са развили зависимост към дадена храна или хранително вещество. От изключително значение за първите е храната да е не само превъзходна на вкус, но и да ухае и изглежда по подобен начин, всичко друго е на втори план. Тези хора обичат да експериментират с различни храни и комбинации от храни и имат огромното желание да откриват нови и нови вкусни храни и рецепти, с които да обогатят вече пребогатия си вкусов опит.
От друга страна хората, които са развили зависимост към дадена храна или съставка обикновено се придържат към по-еднообразно меню, за което е характерно съдържанието на въпросната съставка в почти всяко хранене.
Хранителното вещество, към което има може би най-много пристрастени по света хора е... захарта. Пристрастеността към захарта има доста общи черти с пристрастеността към наркотиците, като добрата новина тук е (ако изобщо можем да говорим за добри новини), че в случая става въпрос за доста по-лека зависимост. Или поне за такава, която изисква повече време, за да направи достатъчно голяма беля.
Характерно за пристрастените към дадена храна е, че твърдят, че не могат без въпросната храна, често обясняват колко много я обичат, разказват ни колко е добра за тях и по всякакъв начин отхвърлят всички факти – независимо дали медицински изследвания или просто наблюдения върху промяната на здравето и тялото на въпросния човек с течение на времето.
Понякога тези хора осъзнават на повърхностно ниво, че правят нещо, което е в техен ущърб, но не намират пътеката, по която да се освободят. В определени случаи е препоръчително такъв човек да се обърне към специалист. Или към повече от един специалист.
Хранене за оцеляване
В началото на XXI век в страна от Европейския съюз храненето за оцеляване би трябвало да е отдавна забравено. Уви, в България все още не е. Все още има семейства, които са принудени да се изхранват с бюджет, който им позволява да се хранят по начин, далеч от оптималния за здравето им.
Има и студенти, които или също трябва да изкарат месеца с ограничен бюджет, или това се налага, понеже през уикенда са инвестирали повече, отколкото е било разумно в алкохол. Причините могат да бъдат различни, но следствието е едно – ако нямаме достатъчно пари, няма да можем да се храним оптимално за здравето си.
Звучи тъжно. По-тъжно е обаче, че това е само част от цялата картинка. Останалата част е може би по-голяма и на нея като че ли не се обръща почти никакво внимание. А тя е следната – има много хора, които МОГАТ да си позволят да се хранят добре и... не го правят. Не че нямат средства – имат достатъчно, и въпреки това не го правят.
Това обикновено са хора, които все са заети, опитват се да свършат много неща и... не се сещат за едно от най-важните неща в живота си – своето тяло. Пропускат хранения, хапват на крак, а когато не издържат повече, обикновено някой сандвич или по-зле – сандвич от верига за бързо "хранене".
Тушират глада със солети или сладко. Спада в енергията си компенсират с кафе, кола или нещо като шоколадов десерт. Това се случва през деня, а вечер тялото се опитва да попълни липсите с всичко, което очите могат да видят и ръцете да достигнат. А това най-често е във формата на пица, паста или каквото има в хладилника. Всяко действие или бездействие води след себе си съответните последици.
Когато се храним, за да оцелеем, пред нас стоят две задачи – да поддържаме кръвната захар в норма и да се справим с неприятното къркорене в областта на корема. И с двете можем да се справим, като хапнем почти каквото и да е (вижте най-често срещаните случаи в предния параграф).
Ако няма нищо подходящо наоколо, тялото поема нещата в свои ръце и поддържа кръвната захар, превръщайки аминокиселини в глюкоза и "намалявайки потреблението" на жизнените системи една по една.
Първите две неща, които ни се случват:
Недостатъчното енергия за мозъка води до понижената му ефективност – не можем да си навържем мислите, чувстваме се тъпи, може дори да ни заболи глава. От друга страна усещаме мускулите си слаби и цялостно немощни. И това не се случва като по принцип се храним добре и се случи да погладуваме – о, не – тогава тялото има запаси.
Колкото по-дълго обаче се храним, за да оцеляваме, толкова по-осезателно усещаме последствията. А те са отслабване на имунитета, загуба на активно тегло и нерядко – повишаване на пасивно тегло (т.е. мазнини). Т.е., точно обратното на храненето за здраве.
Хранене за постижения
Искам да имам плочки. Искам да тежа сто кила. Искам да сваля 2 кила. Искам да стана по-силен. Искам да след класирам в топ 10 на маратон. Искам да стана републикански по кикбокс. И т.н., и т.н., и т.н.
Храненето за постижения се характеризира с това, че даден човек иска да постигне дадена цел и постигането на въпросната цел е свързано малко или много с начина на хранене. Тук подходите варират от безумия от рода на "Вода и марули" за жените, които искат да са "тънки", до 10 000 ккал на едно хранене за някой, който е чул, че "маса се прави на маса".
Ще срещнете билдърите и кандидат-билдърите, които унищожават кутия след кутия пилешки гърди с ориз, потискайки волево желанията на вкусовите си рецептори. Ще се запознаете и с файтърите, които последната седмица преди състезанието правят някаква форма на "месо и салата" плюс схеми с приема на вода и соли, за да успеят да влязат в категория, след което зареждат (къде по-интелигентно, къде не чак толкова).
Като цяло хората, които се хранят по определен начин, за да постигнат нещо, често са доста по-запознати от хората от групите, които описахме до момента, и още по-често са много по-дисциплинирани. Разбира се, не всички, които тренират с постижения осъзнават, че много често храненето играе много, а често дори и по-важна роля от тренирането, но тези хора така или иначе не влизат в спектъра на нашата статия. Та, на хората, които се хранят за постижения, често им се налага да потискат желанието си да хапнат за удоволствие, а понякога правят и схеми, които са далеч от оптималните за здравето.
Това е съвсем в реда на нещата, защото храненето за здраве и храненето за постижения са две различни категории, които може да се припокриват, но както вече споменахме – в някои случаи това може да не се получи. Т.е., понякога професионалните спортисти поставят постиженията си приоритетно над здравето си.
Дали това добре или зле, дали е морално или не е въпрос единствено и само на гледна точка, а това кой какво прави с тялото и живота си – на личен избор. И понеже уважавам правото на личен избор и призовавам и останалите да правят същото, оставяме храненето за постижения дотук и преминаваме към следващата точка.
Приоритети и комбинации
Вкусно и здравословно?
Много хора смятат, че да се храниш здравословно значи да се храниш безвкусно, особено чревоугодниците. Представят си как по цял ден дъвчеш зелени листа и трици и от време на време прибавяш по някой кълн за разнообразие. Това, разбира се, е тотална глупост. Можеш да се храниш здравословно И вкусно! Единствено условие е да използваш по предназначение онзи орган, който се намира между ушите ти. За повече помощ можете да се обърнете към рецептите ни.
Основната спънка пред хранещите се за вкус да подобрят подбора на храни, които приемат, е описаната по-горе. Невероятна трансформация обаче настъпва, когато въпросните хора установят, че се чувстват и изглеждат много по-добре и имат много повече енергия, хранейки се повече с определен тип храни и избягвайки (дори не напълно) други. В такива случаи обикновено те проявяват невероятна креативност на нови, все по-вкусни и екзотични рецепти с комбинациите от храни, които са усетили, че им се отразяват добре.
Здраве и постижения?
Не са един и два случаите, в които даден човек започва да обръща внимание на това как храната се отразява на личното му физическо и психическо здраве, започва да се храни по-добре и това почти веднага се отразява много положително на начина, по който изглежда. Това е така, защото външният вид има доста пряка връзка със здравето на тялото. И въпреки това тази връзка не винаги е директна.
Има доста случаи, при които даден човек започва да се храни по отличен за тялото му начин и като следствие от това започва да се чувства много по-добре, да има много повече енергия, спира да се разболява и прочее. И въпреки това почти не се променя на външен вид. Тези разлики произтичат от простия факт, че всеки от нас започва от различно място на скалата на здравето, скалата на кондицията, разполага с различни гени и съответно тялото му реагира по различен начин. Това до голяма степен обуславя и различните ни потребности.
Затова, ако при някой е нужно единствено да подобри леко храненето си и забележителни резултати са вече налице, при друг е необходимо да предприеме по-специфични стратегии за постигане на резултати, като например по-сериозна въглехидратна или калорийна рестрикция, въртене на въглехидрати, периодично гладуване и прочие.
От друга страна обаче изниква въпросът – доколко може да бъде здравословен един подход за постижения дългосрочно?
Първо, зависи от това какъв точно е подходът и второ – никой подход, който се основава върху определена рестрикция (калории, въглехидрати, мазнини, часови интервали), не може да бъде успешен и/или оптимален дългосрочно.
Колкото по-сериозна е рестрикцията – толкова по-краткосрочно може да бъде успешен даден подход. Това, разбира се, е прекалено генерално заключение, до което обаче лесно можем да достигнем, ако поразгледаме медицинската литература по въпроса или просто хвърлим един по-обстоен и задълбочен поглед на дневниците на участниците във форума на BB-Team.
Давам прост пример – ако би било възможно продължително време да следваме добре разписан хранителен режим, да се храним в точно определени часове и да си лягаме в 22:00 с цел по-естетичен външен вид и по-високи спортни постижения, в най-лошия случай това няма да се отрази нито положително, нито отрицателно на нашето здраве.
Ако обаче следваме режим, при който имаме сериозна калорийна или мазнинна рестрикция, дори да имаме доста добри резултати откъм загуба на телесни мазнини краткосрочно, то дългосрочно подобен подход с доста голяма вероятност би се отразил крайно негативно на нашето здраве, а оттам и на външния ни вид.
Запомнете:
За да е успешен даден подход в храненето дългосрочно, той трябва да е основан върху здравето. От друга страна да се храним добре за здраве не означава, че това автоматично ще промени драматично начина, по който изглеждаме.
Оптимално хранене
За мен лично оптимално хранене означава да се храним колкото можем по-често така, че да подкрепяме здравето си колкото се може по-рядко за оцеляване. Хубаво и дори силно препоръчително е да се грижим за вкусовите си рецептори, но по възможност – в контекста на здравето. Превърне ли се храненето за вкус в самоцел – поели сме по наклонената плоскост.
По подобен начин стои и храненето за постижения – колкото повече даден подход е основан върху базата на здравето, толкова по-дългосрочно можем да го използваме успешно и колкото по-голям компромис със здравето прави даден подход, толкова по-краткосрочно може да бъде успешен той.
И с едно изречение: хранете се умно, хранете се с удоволствие и ако ще се храните за постижения – винаги се съобразявайте първо със здравето!
Успех!
Прочетете и тези полезни материали:› Митове в бодибилдинга: честотата на хранене (допълнение)
› Йо-йо ефект и механизми за свръхкомпенсация
› Алкално-киселинен баланс
› Икономичен режим на тялото
› Глутамат
› Холестеролът - добър или лош?