Снощи бе официалната церемония по връчването на наградите БГ Сайт 2011, където BB-Team успя да завоюва заедно с crime.bg победата в категория "Кауза, събитие, общност".

Благодарим на журито за оценката на нашата работа, но сега е моментът да ви кажем: Честито!

Защото тази награда е съвместна - на екипа на BB-team и на вас, без които нито каузата, нито общността, която градим около нея, биха съществували!

Благодарим ви, приятели, че продължавате да ни подкрепяте и да давате смисъл на нашата работа!

Е, оздравях. Или поне така изглежда - благодаря за всички чудесни съвети, приятели. Надявам се и вие да се радвате на добро здраве, макар че сега осъзнавам колко важен е и периодът след заболяване, както и процесът на пълно възстановяване.

Сигурно вече сте прочели особено ценната статия за плодовете и зеленчуците през зимата и знаете какво е добре да купувате и кое само лъже сетивата ви, но не носи особени ползи за тялото.

Но така или иначе, витамини ще ви трябват, както и на мен. Зимният период подлага на особено изпитание имунитета на повечето хора, така че не разчитайте, че вирусите ще ви подминат, ако не се опитвате постоянно да поддържате защитите на тялото си на ниво.

Е, аз се опитвам, но все пак и това не е гаранция за непрекъснато добро здраве. Ама нищо де - ще продължаваме да се стараем, нали?

Някои хранителни добавки също помагат, така че защо не погледнете какво предлага нашият онлайн магазин (вижте също и раздела с промоции!).

Такаа... Похвалихме се май, че и този път не се разминахме с награда от БГ Сайт на годината? Още веднъж ми се иска да подчертая, че заслугата е и ваша - за това говори и самата категория, в която е наградата.

Остава само да ви представя някои от темите, които ще срещнете в изданието през следващите дни.

Във все по-студеното време е нормално да си поговорим по-сериозно за бъбреци и отделителна система, както и за сезонни плодове, известни с полезните си качества при профилактика и лечение на някои грипни симптоми - като дюлите, например.

Няма да забравяме за тренировките и за подробностите в техниката на изпълнение на някои упражнения, а тъй като освен от спорт и добавки, човек има нужда и от вкусна храна, ще ви предложим още няколко лесни и бързи за приготвяне рецепти.

Ще стане дума и за синдрома на изтръпващите длани, от който страдат немалко хора.

Междувременно искам да ви напомня да се възползвате от всеки свободен момент, в който можете да се порадвате на времето навън - истинската есен е все още тук, макар и за кратко.

В ежедневието си с фитнеса често приемаме хранителни добавки, концентрирани храни, правим специфични диети, опитваме са да отслабнем или да качим килограми. Това, което най-често забравяме и пренебрегваме, е отделителната система.

Отделителната система на човека се състои от състои се от 2 бъбрека, 2 пикочопровода, пикочен мехур и пикочен канал. Основни отделителни органи обаче са бъбреците.

И макар че като отделителни органи могат да се определят и кожата, дебелото черво, черният дроб, белите дробове, млечните и слюнните жлези, те не се отнасят към отделителната система.

Как работи отделителната система?

Тялото ни приема хранителни вещества и ги използва, за да поддържа телесните си функции, а след като си набави нужното от храната, в кръвта и дебелото черво остават отпадни продукти.

Отделителната система извежда от кръвта отпадните продукти чрез т.нар. урея. Уреята се пренася с кръвния поток до бъбреците, които я извеждат от кръвта.

От бъбреците урината преминава надолу по две тънки тръбички/уретери или пикочопроводи/ до пикочния мехур, от който посредством пикочния канал бива изхвърлена от организма. 

Тъй като идеята на настоящата статия не е провеждане на курс по медицина, може да се каже, че в най-общи линии бъбрекът е орган, чрез който се елиминират крайните продукти от обмяната на веществата и се регулира постоянството на вътрешната течна среда на организма.

Преди всичко бъбреците отделят урината, с която се отстраняват от организма крайни продукти от белтъчната обмяна, чужди вещества, секретирани ненужни вещества и др.

Интересно е да се знае, че минималното количество урина, което човешкият организъм трябва да отделя за денонощие е около 400-500 мл, а стандартното количеството е между 1-1.5 литра.

Когато това количество е по-малко, в общия случай  в организма се задържат отровни вещества и са налице здравословни проблеми.

Важно е да се отбележи, че белтък в урината не следва да се установява, освен ако няма увреждане на бъбреците.

Съществуват обаче и варианти със задържане на вода и токсини, свързани например с проблем с черния дроб, но диагностиката е работа на лекар.

Бъбреците се определят и като органи с вътрешна секреция, защото в тях се произвеждат няколко групи хормони, важни за функционирането на организма като цяло. Те са богато кръвоснабдени и са с особена важност за приспособяемостта на организма в различни физиологични условия.

Бъбреците имат роля при секретиране на хормони, важни за поддържане на кръвното ни налягане в норма, за производството на червени кръвни телца и други.

В основата на бъбречните функции лежат три процеса – филтрация, резорбция и секреция.

Филтрация

Филтрационната повърхност на двата човешки бъбрека е около 1.5-2 кв.м.

Филтрацията е процес на филтриране на кръвта, преминаваща през капилярната мрежа на бъбреците и образуването на т.нар. първична урина или ултрафилтрат – средно по 120 мл/мин., от който при нормални условия се отделя приблизително 1 мл/мин крайна урина.

Резорбция

При сравняване състава на първичната и крайната урина са налице съществени разлики. Те се получават в резултат на другите два процеса на бъбречната дейност – резорбция и секреция.

Процесът, при който ултрафилтратът е подложен на обратна резорбция се нарича реабсорбция. Това, което реално се случва, е преминаване от ултрафилтрата обратно в общото кръвообращение на вода, глюкоза, аминокиселини, соли и други, необходими на организма вещества.

Секреция

Секрецията от своя страна е процес, при който активно се отделят и секретират вещества, които се примесват с урината, за да бъдат изхвърлени от организма.

Колко дълго можем да задържаме урината и какви опасности крие това?

Пикочният мехур е кух мускулест орган с форма на балон с резервоарна функция, който задържа урината, докато не бъде изхвърлена от организма.

Когато в пикочния мехур е събрана около 250-300 мл урина, вече са налице първите позиви. Мехурът ни е способен за известно време да задържа урина благодарение на силно разтегливата си мускулна обвивка.

Тъй като урината и вредните вещества, съдържащи се в нея, е невъзможно да се всмукват обратно в кръвта през стената на пикочния мехур, когато пикочният мехур е много пълен и стените му не могат да издържат на натиска, урината под налягане се покачва нагоре по пикочопроводите.

Задържането на урина в пикочния мехур не е съвсем безопасно и води до редица неприятности - развитие на възпалителни процеси в пикочния мехур, инфекция в бъбреците, повишен риск от образуване на камъни както в пикочния мехур, така и в бъбреците.

При увреждане на бъбреците рискът от възникване на нарушения във функционирането на сърдечно-съдовата система е реален. Затова не си правете експерименти със собствената си издръжливост в тази насока, а се отзовавайте на естествените си потребности.

Какви проблеми с бъбреците може да има?

Проблемите в отделителната система могат да бъдат породени от различни фактори - напредване на възрастта, заболяване, травма, др.

Всички сме чували за цистит, пиелонефрит, подагра, камъни в бъбреците, смъкнат бъбрек, бъбречна недостатъчност и т.н.

Често проблеми с бъбреците и с отделителната система възникват в резултат на начина ни на живот и режима ни на хранене. Може да ви се стори банално, но и за бъбреците си има разрешени и забранени храни.

И тук, както при повечето болести варианти за лечение има много – традиционна медицина, народолечение, превантивна намеса чрез изграждане на правилни хранителни навици и физическа активност.

Храната като фактор

Нека помогнем на бъбреците в осъществяване на регулаторните им функции в нашия организъм, за да се отърваваме по-лесно от токсините и непотребните ни вещества.

За съжаление културистичното, а и спортно ориентираното хранене често страда от излишък на кетони, пресищане с белтъчини.

При някои хора нещата отиват и по-далеч - използване на помощни средства като стероиди и амфетамини може да повлияе на бъбреците.

Най-грубо казано, храната и напитките, които приемаме, влияят на бъбреците по следните начини:

• директно ги интоксикират и увреждат - например алкохолът;
• променят пропускливостта им и нарушават силово нормалния им обмен - диуретици и сол са най-често срещаните врагове тук. Внимавайте, това е характерният проблем и при много фитнес храни и добавки, всъщност твърде много неща във фитнеса са с насоченост задържане или изхвърляне на вода;
• скрито и бавно ги претоварват или създават условия за захабяването и нараняването им; проблеми, отложени във времето. За съжаление това е най-честият и коварен случай, типичен пример за който можем да дадем дори с нефилтрираната вода, която с времето отлага камъни.

Профилактично и лечебно хранене при бъбречни проблеми

При заболявания на бъбреците се препоръчват следните храни и напитки: безсолен хляб, леки супи - примерно зеленчукови, нетлъсто месо - птици, риба, макаронени изделия, зеленчуци, извара, яйца. Яйцата, обаче, в ограничено количество - не повече от 1-2 дневно.

От млечните продукти се препоръчват прясно и кисело мляко, сметана, извара. От мазнините - несолено краве масло и растителни масла.

Десертите да са основно плодови, желета, конфитюр, мед. Напитките да включват слаб чай, мляко, напитки с мед и лимон.

Много полезна за бъбреците е динята, която обаче е сезонен плод и затова трябва да се възползваме от наличието й през лятото.

Категорично неблагоприятни за бъбреците са пикантните подправки, тлъстото месо - гъски, патици, колбаси, консерви, пушените и солените продукти, морската риба, бобовите храни (грах, фасул, соя), киселец, спанак, репички, аспержи, гъби, лук, чесън, магданоз, пипер, горчица, какао, шоколад, натурално кафе, сладкиши с крем и алкохол.

За да се щадят бъбреците и пикочните пътища се препоръчва ежедневна употреба на минимум два литра течности, ако липсват противопоказания за такова натоварване.

Естествено, ако имате сериозни смущения във функционирането на бъбреците и способността на отделителната ви система да произвежда и отделя урина, едно такова водно "снабдяване" ще се окаже вредно за вас – заддържане на вода, покачване на теглото и кръвното налягане и т.н.

Ще ви облекчи промяна в начина на хранене и нормализиране обмяната на веществата чрез преминаване към природосъобразна диета: млечно-растителна храна с повече плодове и зеленчуци, храна без прекомерна употреба на свинско, говеждо, агнешко и консервирани меса и риби.

Изключването на люти подправки, алкохол, тютюн, кафе е добър начин за съдействие работата на отделителната система.

Готварската сол - врагът на нашата маса

Диетолозите са категорични по отношение на солта. Тя е абсолютно необходима на човешкия организъм, в противен случай обмяната на веществата ни няма да протича нормално. Въпросът обаче е в количеството.

Полезната консумация на сол е не повече от 3-5 грама за денонощие. Бъбреците не понасят люто и солено.

Да се откажем от солта е трудно и на практика невъзможно, понеже тя е в хляба, колбасите, сиренето и т. н., но да съобразим количествата, които използваме, е изцяло в кръга на собствените ни възможности.

Натрият е част от солта. Той е минерал, нужен ни в много ограничени количества за водния баланс на организма. Съдържа се естествено в много храни, но често се добавя в храната за допълнително овкусяване или като консервант.

В резултат на завишената употреба на сол в организма се задържа вода, а в зависмост от степента на проблема може да възникнат последващи здравословни смущения и проблеми.

Доказано е, че намаленият прием на сол при хора с бъбречно заболяване води до забавяне развитието на болестта.

Комбинацията от фосфор и калций играе важна роля в изграждането на костите и поддържане на нервите и мускулите в работно състояние. За целта те трябва да присъстват в кръвта в определено съотношение помежду си.

Обикновено бъбреците са отговорни за отделянето на излишния фосфор, приет с храната. Когато бъбреците не функционират правилно, съдържанието на фосфор в кръвта се увеличава до нездравословно състояние.

Друг необходим за поддържане на мускулния ни тонус минерал е калият. Рядко се случва да не си набавим достатъчно калий с храната, тъй като се съдържа в маса храни, а излишъкът от него се отделя с урината.

Калият е уникален, тъй като натрупването му в кръвта обикновено се случва без някакви забележими предупредителни сигнали, но пък завишеното му съдържание може да накара сърцето да бие неравномерно и в някои случаи дори да спре.

Напредналите културисти, както знаете, използват точно тази зависимост - обезводняване чрез "калиево-натриева помпа". Тя е ефективна за външния вид, но за организма има силата на ядрено оръжие. Всъщност тя удря далеч не само бъбреците, но дори нарушава пропускливостта на клетъчно ниво и изобщо не е играчка.

Интересно е положението и с протеините. Те са необходими на организма за растеж, развитие и въстановяване и определено са важен елемент от ежедневната ни храна.

Важно е обаче от какви храни си доставяме протеини и в какви количества, особено при проблеми с бъбреците и отделителната система, заради отпадните съставки при разграждането им.

Пренасищането с някои протеини (особено с източник червеното месо) влияе зле върху обмяната на веществата, затруднява работата на бъбреците и увеличава количеството на токсините в организма.

Спираме с изброяването, тъй като целта е просто да покажем важността на правилното и безпроблемно функциониране на отделителната система за целия организъм.

В общия случай може и трябва да похапваме всичко. Вредните храни няма да ни навредят, ако съставляват само 20% от менюто ни.

В крайна сметка ние сами носим отговорност за хранителния си режим и ежедневните ни навици.

В заключение малко фактология

Всеки бъбрек е с дължина около 12 см, широк е около 6 см и дебел около 3 см. Левият бъбрек е по-дълъг и по-тесен. Двата бъбрека заедно тежат около 300 гр, но левият е малко по-голям от десния.

На много продукти е отбелязано съдържанието на натрий. За да разберем съдържанието на сол в тази храна, трябва да умножим натрия по 2,5.

Въпреки че двата бъбрека работят заедно, хората могат да водят нормален и здравословен живот и само с един бъбрек. Някои хора дори се раждат само с един бъбрек.

При отстраняване на единия бъбрек другият се разширява в рамките на няколко месеца, за да поеме ролята за цялостното филтриране на кръвта.

Тренирайте, хранете се, управлявайте организма си, но мислете и за времето, което ви предстои. Защото не си струва краткосрочно да повишите качеството си на живот, за да си навлечете дългосрочни проблеми.

Знаем, че отдавна го очаквате с интерес, затова, дами и господа, представяме на вашето внимание още едно интервю от нашата редовна поредица. На нашите и вашите въпроси отговаря Полина Евстатиева, по-известна в нашия форум като Инис.

Представи се на читателите?

Привет на читателите на BB-Team! Казвам се Полина Евстатиева, на 31 години, от ученичка живея в София, но съм родена в Бургас.

Как откри тренировките с тежести и какво те накара да се влюбиш в тях и да започнеш да тренираш?

Поводът да вляза в залата беше съвсем тривиален - исках да сваля няколко килограма и освен това реших, че трябва да противодействам на времето. Бях на 26-27.

Новото ми амплоа много ми хареса, макар че отначало допуснах всички възможни грешки на начинаещите. Трябваше ми повече от година, за да започна наистина да се занимавам с тежести.

За късмет се "запознах" с BB-Team, който се превърна в отправна точка за моите тренировки.

С какво се занимаваш (професия) и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

В момента работя във външнотърговска фирма-доставчик на легирана стомана. Тренирам сутрин от 7,00-7,30 ч., често закъснявам леко за работа.

Но се радвам на изключително разбиране от страна на колеги и шефове.

Как се вписват семейството и личният живот в динамичния спортен график?

Не се вписват, те са една по-важна част в живота ми. Няма да е преувеличено, ако кажа, че подкрепата от страна на най-близките ми хора е 100 процента.

Какви са ти целите и какво си постигнала досега?

Силов трибой тренирам сравнително отскоро - от началото на тази година. Състезавам се за "Картел спорт".

Като състезател по силов трибой целите ми за един бъдещ период са най-високите възможни - европейска и световна титла.

Към настоящия момент съм републикански шампион в моята категория до 72 кг и шампион на шампионите при жените за 2011 г.

Имам и три рекорда на лег, тяга и трибой в категорията ми. Най-големият ми успех е 200 кг на тяга, а е голям успех, понеже е сред добрите резултати на световно ниво.

Сподели накратко какви са тренировъчните и хранителните ти принципи?

Накратко казано, тренирам тежко - около 90% RM, нискообемно, с големи почивки. Не пропускам тренировка пет пъти седмично.

Тренирам толкова тежко, колкото ми позволява моментното състояние.

По отношение на храненето - старая се да си осигурявам достатъчно протеин и да се храня редовно.

Предпочитам да хапна нещо не дотам здравословно, но да не пропускам хранене.

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

Използвам, да. Най-широко разпространените - креатин, аминокиселини, протеин, витамини, рибено масло, а също и глюкозамин, калий и магнезий.

Не се усещат по време на приема им, но липсата им се усеща осезаемо, най-вече в посока възстановяване. Не са задължителни, когато целта е просто добра кондиция и тонус.

Но с увеличаване на стажа, седмичния брой тренировки, работните килограми и особено когато се преследват по-високи постижения и т.н. добавките подпомагат постигането на целите ни.

Едно трябва да е ясно – те не могат да компенсират пропуските в хранителния и тренировъчния ни режим или липсата на достатъчно почивка.

За прохождащите в залата са подходящи витамини и рибено масло за начало, с презумпцията за добър хранителен режим.

Какво мислиш за забранените медикаменти в спорта?

Поради факта, че говорим за забранени медикаменти, то аз мисля, че трябва да си останат такива. Най-малкото защото поне отчасти се ограничава неправилната и безпредметната им употреба от трениращите, която може да има негативни последствия за здравето им.

Абсолютно против съм използването на забранени медикаменти, в частност стероиди. В тези случаи целта не оправдава средствата, само руши здравето.

Особено внимание следва да се обръща на превенцията при употребата им от подрастващи, които не правят информиран избор, а подражават на по-големите, мускулести мъже във фитнес залите или на любимите си културисти/тежкоатлети.

Била съм свидетел на любопитството на младежите, когато подслушват разговори за стероиди във фитнеса, но в тях нищо не се споменава за обратната страна на медала.

И липсата на познания и критично мислене, желанието за бързи резултати и внушителна обиколка на мишницата ги прави абонати на субстанции със съмнителен произход, които са в състояние да увредят здравето необратимо.

Някак встрани остава най-важният факт, а именно: без добър хранителен режим, без усилени и редовни тренировки и без достатъчно почивка никакъв препарат не е в състояние да ни доведе до желаните резултати.

Опиши накратко един свой ден?

Ето един тренировъчен ден:

Ставам в 5,30 ч., към 7,00-7,15 часа съм в залата, изпивам едно кафе, тренирам до към 10,00 ч., след това отивам на работа.

Към 18,00-19,00 ч. обикновено си тръгвам. Ако нямам някакъв ангажимент, с удоволствие се прибирам вкъщи, готвя/вечерям/домакинствам и към 24,00 ч. си лягам. Понякога малко по-рано.

Коя е мускулната група (ако има такава), която генетично не ти е заложено да върви?

Не съм установила да има такава, но аз не съм и търсила дефиниция. Преди да започна да тренирам силов трибой си мислех, че глутеусите са ми изоставаща мускулна група, но се убедих, че не е вярно.

Занимавала ли си се с друг вид спорт, преди да влезеш в залата? Какво би искала да опиташ?

Занимавала съм се известно време с бокс и тренирах много сериозно, това е любимият ми спорт (освен трибоя).

Последните 7-8 години се занимавам с народни танци и играя в любителски ансамбъл. Всъщност точно в момента не ходя на репетиции и участия.

Бих искала да опитам скално катерене, струва ми се, че ще е голямо предизвикателство.

Как би подредила следните думи и какво означават те за теб: сила, визия, дух, здраве, победа, цели, почивка?

Здраве, дух, сила, цели, победа, почивка, визия.

За съжаление оценяваме здравето като първостепенен наш приоритет едва когато го изгубим. Би трябвало да сме по-отговорни към себе си.

Духът концентрира в себе си морално-волевите качества на всеки от нас и отразява отношението ни към настъпващите събития.

Силата (в преносен смисъл) резултира пряко от взаимодействието дух-околна среда.

Целите, които си поставяме, обикновено отразяват съвсем точно етапа на личностното ни израстване, а търсеният краен резултат е именно победа.

Най-трудно, но и най-стойностно е да победим себе си. Така се достига до нов, качествен етап в развитието ни.

Почивката е жизнено необходима - както за тялото, така и за психиката. Често обаче я пренебрегваме и вследствие на това сами се обричаме на проблеми.

Визията пък е от значение само когато се разглежда в контекста на здравето като първостепенна ценност. 

Занимаваш се със спорт, който често е квалифициран като "неподходящ за жени" - как възприемаш упреците към теб в това отношение, как се справяш с тях, как ти се отразява неразбирането и негативното мнение към това, което обичаш да правиш?

Преди време имах като че ли проблем с упреците и подмятанията, но тогава не бях толкова уверена в себе си и те успяваха да ме засегнат.

От момента, в който разбрах как искам да тренирам и как да ставам все по-добра в това, а най-вече откакто открих колко позитивизъм и самочувствие ми носят тренировките, само се забавлявам с този тип изказвания.

Когато упреците са добронамерени, просто се усмихвам и свивам рамене. Понякога дори се съгласявам добродушно с тях, нямам желание да убеждавам никого в нищо.

Всеки сам стига до собствената си истина.

Ти си много критична към себе си - винаги искаш още и още, и винаги смяташ, че може още и още. Няколко думи за момент, свързан със спорта, в който си била истински, напълно, цялостно удовлетворена от себе си? А момент, несвързан със спорта?

И в спорта, и в живота постъпвам по един и същи начин - винаги мисля, че съм могла и повече.

В този смисъл не съм била цялостно удовлетворена, а и не искам да бъда. Това ще ме спре да се развивам.

Дори когато на последното състезание дръпнах 200 кг на тяга, веднага си помислих, че съм могла да опитам и 205.

А момент, в който си била тотално разочарована от себе си и постиженията си? Как се справяш с разочарованията си в спортно отношение?

Не съм била разочарована от себе си. Познавам се добре и съм наясно с особеностите на характера си, това ме предпазва от разочарования.

Най-вече се опитвам да подобрявам отношението си и към себе си, и към околните, и да не придавам сериозно значение на временни състояния на тялото и духа.

Всичко тече, всичко се променя, ние също, а фокусирането над маловажни неща ни ограбва емоционално.

По отношение на спорта - разочарованието ми при неуспешен опит много ми личи. Понякога се ядосвам много на себе си и ми трябват 2-3 минути, докато се успокоя.

Зная, че това е недостатък и се опитвам да се контролирам, но не винаги се получава.

Как си повдигаш духа и какво те амбицира?

Аз ценя времето и труда си. Когато се занимавам с нещо, се старая да създам всички предпоставки резултатът да е максимално висок.

Това е достатъчно да ме държи в кондиция и винаги да давам всичко от себе си, до последния момент.

Докъде си готова да стигнеш в силовия трибой - смяташ ли, че е дошло време за международна изява?

Да, смятам. Ако, живот и здраве, тренировките и формата ми позволяват.

Нашият спорт (като всеки професионален спорт) е високорисков, така че мога само да се надявам, че всичко ще е наред и ще дам един хубав резултат на международно състезание.

Има ли нещо, което си жертвала заради силовата си подготовка? Какво си готова да жертваш - визия, здраве?

Не съм готова да жертвам нищо, но състезателните спортове взимат и от здравето, и от визията. Трябва да си готов да направиш някакъв компромис.

Иначе през цялото време съм се старала да си осигуря добро възстановяване между тренировките, доколкото това е възможно за работещ човек.

Понякога е трудно, но крайният резултат определено си заслужава.

Как релаксираш? Намираш ли време само за себе си?

Релаксирам с книга в ръка и кафе. Успявам да открадна и малко време за себе си - аз съм много упорита, когато искам нещо и обикновено си планирам нещата добре.

Какво според теб е бъдещето на силовите спортове в България? Могат ли да наберат популярност?

В частност бих говорила само за силовия трибой, понеже върху него имам някакъв поглед.

Мисля, че поне безекипировъчните турнири определено имат всички шансове да се популяризират и съм убедена, че все повече жени ще се включват. Има обаче още време дотогава.

Оптимист съм по отношение развитието на силовия трибой у нас и по-конкретно по отношение на женското присъствие в него.

За съжаление в обществото ни все още се ширят архаични и паразитни нагласи по отношение на жените и тяхната визия, които от своя страна силно влияят върху начина, по който те (жените) възприемат себе си.

Широко разпространено е схващането, че жените трябва да са призракоподобни бледи същества, които могат в най-добрия случай да носят дамската си чанта.

Това, разбира се, се отразява на броя желаещи да тренират силов спорт момичета.

Забелязвам с неудоволствие, че подобна нагласа съществува дори във фитнес средите.

Но и все повече са момичетата, които не желаят да робуват на стереотипи и искат да са здрави, силни, да се харесват на първо място на себе си и проявяват активност по отношение на собственото "аз".

Именно тях ще видим на подиума в близко бъдеще и тях виждаме във фитнес залата да тренират с респектиращи тежести.

Смяташ ли, че практикуването на силови спортове се отразява добре на женската фигура и психика?

Категорично да. Силовите спортове придават излъчване на здраве и сила, фигурата се развива хармонично.

Освен това високите изисквания към себе си в спортно отношение, резултатите и успехите в спорта са една чудесна основа за повишаване на психическата устойчивост и контрол над емоциите.

Борбата със себе си и щангата във всяка тренировка ни прави по-силни и физически, и психически. А жените определено имат нужда от това.

Разбира се, силовите спортове не са панацея.

Смяташ ли, че представянето на високо ниво при жените е оправдано, ако изисква медикаментозна помощ и/или дефеминизиране?

Зависи от силата на желанието за изява на всеки отделен състезател.

Не бих могла да съдя никого, когато знам от личен опит колко труд и усилия се полагат в залата и извън нея в името на високите постижения. Както често казвам, всеки си носи рисковете на избора.

Колко често използваш екипировка (трика, бинтове и т.н.) и би ли препоръчала някаква екипировка на трениращите с несъстезателни амбиции?

Преди състезанията тренирах с пълна екипировка веднъж седмично, а на останалите тренировки - често с бинтове при клек.

Иначе използвам колан и накитници, понякога и ръкавици на леките серии на тяга.

Начинаещите, поради факта, че са начинаещи, нямат нужда от екипировка.

Най-много ръкавици за предпазване на дланите, а на по-късен етап евентуално колан и накитници за по-тежките серии. Но това зависи от начина на трениране.

Освен тренировки в залата (силови), тренираш ли нещо друго (йога, каланетика, плуване, медитация)?

Не. Изцяло съм съсредоточена върху тренировките по силов трибой. Всяко прахосване на енергия в друг спорт би се отразило на постиженията ми.

Това е причината тази година да не съм активна в репетициите и изявите на ансамбъла, в който танцувам.

Как влизаш в категория и налага ли ти се да правиш промени в теглото си за кратко време?

Моята категория е доста широка - от 63 до 72 кг. Аз обикновено съм към 65-66, така че не ми се е налагало да променям теглото си бързо.

За последното състезание качих контролирано до 70 кг, но сега съм 67.

С какво ти е най-полезен треньорът ти? Какво смяташ, че той може да направи по-добре?

Моят треньор - Александър Александров от "Картел Спорт" е човекът, който ме откри за трибоя, който ме тренира през цялото време, и благодарение на чиито усилия реализирах високи резултати.

Без неговата подкрепа нямаше да успея, всъщност едва ли друг треньор щеше да е в състояние да разкрие потенциала ми за толкова кратко време.

Убедих се, че взаимодействието треньор-състезател е от изключително значение за резултатни тренировки и считам себе си за късметлия, че тренирам с него.

На практика си удвоих постиженията, а това е много сериозен прогрес за по-малко от една година, дори и да отчетем предишния ми спортен опит.

Предвид факта, че за целия период нямам сериозни травми и станах шампион на шампионите за 2011, не мисля, че треньорът ми би могъл да направи нещо по-добре.

От колко време тренираш със сегашния си треньор и какви бяха резултатите ти преди да отидеш при него?

От 10 месеца вече тренирам със Сашо Александров и точно толкова време съм състезател на "Картел Спорт".

Постиженията ми преди това не бяха толкова лоши за фитнес любител: клек - 90 кг; лег - 52,5 кг; тяга - 105 кг.

А на последното състезание през октомври тази година направих клек - 180 кг; лег - 101 кг;  тяга - 200 кг.

Имала ли си сериозни контузии до момента?

Разтежения на мускулите, възпалени сухожилия - да, но за щастие нищо, което да ме държи извън залата.

На моменти наистина не тренирах пълноценно, но Сашо казваше всеки път: "Не се притеснявай, на състезанието ще си дадеш резултата!", и така и стана.

Физическото ми състояние се следеше стриктно през цялото време.

В името на подобен спорт до голяма степен навярно си принудена да жертваш своята женственост. Ако се поставиш на мястото си след 10-15 години и погледнеш назад, дали според теб ще си е струвало?

Не мога да се съглася, че съм принудена да жертвам женствеността си или че ще бъда принудена.

Всъщност точно откакто тренирам силов трибой, фигурата ми придоби вида, към който се стремях последните години.

Атлетична съм, каквито са всички сериозно трениращи с тежести жени, но и наследствеността играе своята роля. Естествено, всеки има право на вкусови предпочитания.  

Спортът, спортният опит, добрите резултати - те ни учат на дисциплина и постоянство, на упоритост, дори на креативност - тогава за какво бих могла да съжалявам след 10 години?!

Доколкото зависи от мен, тогава ще бъда здрава и по-силна от сега... всяка тренировка си струва и има своето значение.

Трудно ли се раздели с танците?

Не съм се разделила. Това положение е временно и не съм изгубила надежда, че ще ги вмъквам в графика си понякога.

Беше ми трудно да спра да посещавам репетициите, но го приех като необходима стъпка към по-добри спортни резултати през тази година.

Но ми е ясно, че докато се състезавам, народните танци ще останат на втори план.

Кое е по-сложно: да се танцува или да се вдига тежко?

Зависи от нивото, на което би следвало да се реализират тези две дейности. А зависи и от танците. Изискват се съвсем различни качества.

От сегашната си позиция не мога да изкажа категорично мнение, понеже танцувам от години, а тренирам силов трибой само от една година.

В този смисъл може би "вдигането на тежко" ми се струва по-сложно.

На практика в момента в България нямаш сериозна конкуренция. Вътрешната ти мотивация достатъчна ли е да те тласка напред при това положение или си намираш други причини да влагаш още от себе си?

Напълно достатъчна е, а като резерв имам и достатъчно външна мотивация.

Срещам голяма подкрепа от треньора ми, съотборниците ми и всички хора, с които общувам в спортните среди. Резултатите ми до момента също ме тласкат напред.

Вижте, конкуренцията е вътре в нас. С нея трябва да се справим. Тази година се състезавах със себе си и разчупвах собствените си стереотипи.

Исках не просто да стана първа, а да дам най-добрия си възможен резултат. Е, мисля, че успях.

До каква възраст мислиш, че ще продължиш със сериозните състезателни спортни занимания?

Нашият спорт е дълголетен - имам още петнайсетина години пред себе си, в които ще съм достатъчно силна, за да претендирам за медали.

Така че не размишлявам в посока "залез". Тренирам, радвам се на момента и на резултатите си и се надявам на най-доброто.

Дава ли ти същото удоволствие спортът, както в несъстезателния ти период, или нещо се промени?

Мотивацията, влагането, начинът на трениране със състезателна цел са съвсем различни.

Да, стресът е огромен, тренировките - тежки, напрежението е голямо, но удоволствието след постигането на търсения резултат е несравнимо. Мащабът е различен и това допълнително ме мотивира.

Иначе нещо все пак се промени. Научих се да преценявам по-точно моментните си възможности.

Отношението ми към тренировките също претърпя промяна, придобих една нова увереност по отношение на собствения си потенциал.

Сега тренирам много по-концентрирано и съм много по-взискателна към себе си. И научих, че границите започват там, където свършва вярата.

Какви ти бяха резултатите с екипировка преди 10 месеца?

Преди 10 месеца нямах нито една тренировка с екипировка.

Как се възстановяваш от тренировките? Ходиш ли на масажи, сауна, солариум?

Докато се готвех за състезанията, се възползвах от опцията "масаж" от време на време. Определено е по-добре с него, отколкото без.

Възстановявам се най-вече с храна и почивка. Липсата на достатъчно сън се отразява много на силата и се старая да си го осигурявам.

Понеже съм "нощна птица" обаче, невинаги съумявам да си легна достатъчно рано. Треньорът ми винаги забелязва това.

Какво те мотивира да предизвикваш и изпитваш непрекъснато силата и възможностите си?

Усещам се жива, усещам се силна, усещам се щастлива и доволна от себе си.

В живота си търся динамика и развитие, и силовият трибой е в унисон с това.

Успяваш ли да мотивираш хората около теб да тренират и как?

Не, за съжаление. Не можеш да накараш никого да спортува, ако той сам не стигне до този извод, можеш само да му посочиш пътя.

Спортуването е свързано и с доста усилия - физически и психически, изисква промяна на житейската рутина, а хората по правило не обичат да си развалят спокойствието.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

Аз съм оптимист и съм позитивно настроена поне по отношение на здравословния начин на живот.

Струва ми се, че хората у нас започнаха да се информират по различни въпроси от материята, което неминуемо рефлектира положително и върху по-младите поколения.

Какви съвети би дала на начинаещите?

Не биха ми стигнали два реда... Но все пак: да потърсят компетентен тренировъчен партньор/инструктор/персонален треньор поне за първите си тренировки в зала.

Техниката на повечето упражнения е твърде сложна, за да бъде усвоена само от клипчета.

И първо да придобият обща сила с базови упражнения, а после да акцентират със сплитове.

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

С изданието се запознах през 2007 г., търсейки ефективен начин да променя тренировъчната си програма: тридневен сплит с изолиращи упражнения.

Никак не бях доволна от резултатите до момента. Така попаднах във форума, където се запознах с чудесни хора, а благодарение на тях - и с многоставните упражнения.

Успях да разширя кръгозора си и да науча много. Не мисля, че има нещо за подобряване, но аз така или иначе съм пристрастна и всичко в изданието ми харесва.

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Пожелавам им на първо място здраве, нестихваща любов към спорта и най-вече към себе си!

Според различни историци не ябълката, а именно дюлята е потомъкът от древна Троя, носещ прозвището "плод на раздора". Дали е вярно или не, можем само да гадаем, но пък едно нещо е сигурно - тя е плод, който със своите топли багри и есенни краски променя пейзажа през прохладната и неприветлива есен, недвусмислено напомняйки за наближаващата зима. Дюлята е не само вкусна, но и полезна за организма, независимо дали е преработена или сурова.

Дюлята (Cydonia oblonga Mill) представлява дърво или храст от семейство Розоцветни с височина 3-5 метра. Стволът е покрит с тънка, лющеща се на люспи тъмносива кора.

Листата са последователни, с къси дръжки, целокрайни, тъмнозелени, в основата закръглени и със сърцевидна форма. Плодът е с крушовидна или ябълковидна форма.

Дюлята се отглежда из дворове и градини из цялата страна, предимно в предпланински и планински райони до 1400 м надморска височина, като периодът на цъфтеж е от април до май.

Сортове дюли

• Асеница - сорт със средно едри плодове, с ябълковидна форма и правилна повърхност. Узрява през октомври, а плодът е с много добри хранително-вкусови качества;
• Хемус - дюля с ябълковидна или несиметрична форма, с жълто, леко кисело ароматно месо;
• Триумф - средно едър сорт с крушовидна форма и сравнително добри хранително вкусови качества;
• Тримонциум - дюля с дребни плодове и  незадоволителни качества.

Хранителен състав

Здравословни ползи

Дюлята е плод, богат на захари (глюкоза и фруктоза), като някои сортове съдържат и значителни количества пектин.

В състава на есеннтите плодове влизат и витамините А и С, както и минералите калий, фосфор, калций и магнезий.

За лечебни цели се използват семената на дюлята, като в семенната обвивка се съдържа около 20% слузно вещество. Семената от своя страна съдържат цианогенния гликозид амигдалин, малко количество дъбилни вещества и около 15% тлъсто масло.

От семената чрез накисване във вода се получава слузен разтвор, за приготвянето на който е препоръчително  използването на студена вода с цел да се избегне извличането на амигдалина.

Слузното вещество е с добре изразено омекчаващо, противовъзпалително и покриващо действие предимно върху възпалените лигавици на дихателните пътища и храносмилателния тракт.

Семената на този плод се използват при остри възпаления на дихателните органни (ларингити, фарингити, трахеобронхити) и на стомашно-чревния тракт (гастроентерити). Освен това те намират и приложение при лечение на изгаряния и загубила своята еластичност кожа.

Как да съхраним и да изберем дюлите?

Правилата за избор на качествени плодове важат с пълна сила и за дюлите. Винаги, когато си избираме плод, трябва да внимаваме той да бъде с гладка повърхност и без наранявания, освен това трябва да бъде достатъчно твърд, за да позволи по-дълъг срок на съхранение.

Дюлите са плодове, които обикновено узряват в края на есента, ето защо поставени на хладно и тъмно място те биха могли да издържат дори до края на зимата.

Как да си приготвим чай от дюля?

Накисват се семената от един плод (1 ч. л. на 100 мл вода), като се оставят да престоят няколко часа, след което се прецеждат. Приема се по 50 мл три пъти дневно.

Кулинарни идеи с дюли

Пестил от дюли (пелте)

Необходими продукти: пулп от дюли, захар

Приготовление: Вземете сварен плод (който сте варили в присъствие на настъргана кора от лимон, карамфил, канела, джинджифил, кардамон) от дюли и го прекарайте през цедка, за да отстраните кората. Измерете полученото пюре и към него прибавете захар, която да бъде 2/3 от теглото на плода.

Варете 5-10 минути на среден огън, като разбърквате непрекъснато, докато пелтето започне да се отлепва постепенно от стените на съда. Разстелете го върху пергаментова хартия с дебелина 1 см.

Оставете го да изсъхне минимум 4 часа, разрежете с ножа малки правоъгълничета или с помощта на формички направете различни фигурки. Оваляйте в кристална захар и подредете в подходящ съд.

Компот от дюли с нар и стафиди

Необходими продукти: 4 дюли, 1 чепка грозде мускат, 50 г стафиди, 1 нар, 1 лимон, 1 к. л. кориандър на зърна, 2 с. л. розова вода, 150 г захар

Приготовление: Обелете дюлите, като отстраните вътрешната твърда част заедно със семките. Нарежете ги на резени. Пригответе сироп, като сложите да заври 1 л вода със захарта, кориандъра и лимоновия сок.

Поставете резените дюли да се варят в сиропа в продължение на 20 минути. Можете да проверите дали са достатъчно омекнали с помощта на нож.

Сипете дюлите със сока в голяма купа, като добавите към тях и стафидите. Оставете да се охлади. Разрежете нара на две части и извадете зърната.

Добавете към дюлите заедно с гроздовите зърна и розовата вода. Разбъркайте внимателно и поставете в хладилника, сервира се приблизително след три часа.

Хака е традиционен танц на маорите в Нова Зеландия. Танцът се играе от група мъже или жени, с мощни движения и натиск на краката, вплетени в ритъма на музикален съпровод. Има хиляди видове хака, които са танцувани от различни племена или етнически групи навсякъде из Нова Зеландия. Най-известният танц хака носи името Ka Mate. В наши дни хака се изпълнява от почти всички новозеландски отбори на местно или национално ниво, най-вече в ръгбито.

Бойната хака (наричана peruperu) първоначално е танцувана от бойци преди битка, за да призове тяхната сила и мъжество или за да сплаши противника.

Днес хака представлява неразделна част от церемониите за добре дошли на чуждестранни високопоставени лица, които служат за придаване на важност и атракция на случая.

Различните вариации на танца са импровизирани в процеса на изпълнение. Има случаи, в които се включват дори и части на лицето, като показване на бялото на очите и изплезване на езика, както и голямо разнообразие от енергични действия на тялото с ръцете и краката.

Скандираните думи също търпят промяна. Хака може да се разглежда като един вид симфония, в която различните части на тялото представляват множество инструменти.

Ръцете, краката, стъпалата, гласът, очите, езикът и тялото се съчетават, за да изразят смелост, раздразнение, радост или други чувства, свързани със случая.

Смисълът на танцуването на хака маорите откривали в това да съберат силите и енергията, нужни за преодоляването на житейските трудности и дилеми или да сплашат противника.

Хака вярва в живота, където си в единство със самия себе си. Отдава се нужната почит към семействата и предците и почитат онези, които вече не са сред живите.

В сърцата - tenakau, крият това, за което биха се жертвали. Маорите вярвали в дуализма добро-зло, раждане-умиране, създаване-разрушаване.

Поради тази причина воините са се усъвършенствали еднакво както в отнемането на живот, така и в опазването му.

История

Според маорската митология богът на слънцето Тама-нуй-те-ра (Tama-nui-te-ra) е имал две съпруги – девицата на слънцето Хине-раумати (Hine-raumati) и девицата на зимата Хине-Такура (Hine-takurua).

Хака възниква с идването на Хине-раумати, изобразяваща топлите дни, които идват от въздуха. Това било хака на Тене-роре (Tane-rore), синът на Хине-раумати и Тама-нуй-те-ра.

Съвременната история разказва за случка през Първата световна война. Някъде в подножието на Галиполи новозеландският лекар сър Питър Хенри Бук - маор, дочул в сумрака звуци от изпълнението на хака. По този начин разбрал, че бил превзет окоп.

След това записал в дневника си: "За мен по-хубавото беше, че чувах маорските викове да прорязват нощния въздух."

Друга легенда разказва история, случила се по време на Втората световна война. Някъде сред пустините в Египет германски части готвели атака над британската армия.

През биноклите си видели фигури на хора, които изпълняват странни тропания, ръкохамания и крясъци. Това бил прочутият 28-ми (маорски) батальон от новозеландските сили и войниците му изпълнявали традиционния ритуал преди влизане в бой.

Хака Ka Mate

Най-известната хака носи заглавието Ka Mate. Международната си известност печели благодарение на отбора по ръгби All Blacks, които я изпълняват преди всеки свой мач.

По-късно голяма част от отборите на Нова Зеландия започват също да я изпълняват.

Както повечето, Ka Mate също започва с призив от водещия танца:

След което се пристъпва и към същинската Хака KaMate:

Kia rite ! - Приготви се!

Ka Mate! Ka Mate! - Аз умирам! Аз умирам!

Ka Ora! Ka Ora! - Аз живея! Аз живея!

Tenei te ta ngata puhuru huru - Това е яростния силен човек

Nana nei i tiki mai - който закри слънцето

Whakawhiti te ra – и после го накара да изгрее

A upane ka upane! - горе на върха

A upane kaupane whiti te ra! - горе на върха слънцето блести

Hi!! - Изгрей!

Хака е зрелище за очите и изпитание за духа. Една заключена във времето традиция, която буди почит и уважение навсякъде по света.

Замисляли ли сте се колко пъти на ден използвате ръцете си? Способността да хващаме предмети, да пишем и да рисуваме е нещо, което приемаме за даденост. Затова дори и най-малкият проблем във функционирането на ръцете сериозно затруднява живота ни и може да причини много повече от обикновен дискомфорт. В статията ще направим преглед на няколко проблема, които можем да обединим под името "синдром на изтръпващите длани".

Какво може да причини изтръпване?

Допълнително шийно ребро

В човешкото тяло има 12 чифта ребра, които се захващат за дванадесетте гръдни прешлени.

Допълнителното шийно ребро представлява локализирана вродена аномалия, при която в шийния отдел на гръбначния стълб е налице ребро, водещо началото си от последния (седми) шиен прешлен. Честотата на диагностика е около 1 на 500 човека.

В значително по-редки случаи се наблюдават две или три ребра – произхождащи съответно от шести и пети шиен прешлен.

Тъй като шийното ребро е рудиментарен израстък, размерите и формата му варират значително – от къс фиброзен или хрущялен израстък до напълно развито ребро от костна тъкан.

Обикновено оплаквания са налице когато реброто е 4-5 см в дължина и се дължат на притискане на минаващия в близост съдово-нервен сноп – подключичните артерия и вена (a. etv. subclaviae) и раменното спелетение (pl. brachialis).

Оплакванията се появяват в зряла възраст и нерядко са предшествани от травма в областта.

Симптоми като изтръпване и мравучкане на пръстите, слабост на съответния крайник до изпускане на предмети, промяна на цвета на кожата, студенина на ръката и подуване са знак, че шийното ребро не е безобидно състояние.

Освен това се наблюдават болки в задната част на главата, врата, рамото, задълбочаващи се нощем и при държене на волана или използване на сешоар.

Възможно е да се наблюдава нарушена стойка – свити напред и завъртени надолу и навътре рамене (абдукция в раменния пояс + предна раменна ротация и депресия).

В зависимост от степента на изразеност на оплакванията лечението е консервативно (обезболяващи средства и физиотерапия) или хиругично (отстраняване на допълнителното ребро със или без запазване на първото ребро). Обичайно лечението води до много добри резултати.

Пекторалис минор синдром (хипертрофия на малките гръдни мускули)

Малките гръдни мускули са сравнително тънки, триъгълни по форма мускули, разположени в  горната част на гръдния кош под големите гръдни мускули.

Започва от повърхностите на второ, трето и четвърто ребро и се залавя за клюновидния израстък на лопатката (proc. coracoideus).

Изпълнява предимно стабилизираща функция и при съкращението си придърпва лопатката надолу и напред.

При пекторалис минор синдром малките гръдни мускули са преразвити и свръхтонизирани (или просто скъсени) – увеличават обема си и намаляват линейната си дължина.

Разместват нормалната позиция на рамото и при определени позиции засягат кръвоснабдяването в ръцете. Например при раменна преса и особено при арнолд преса.

Не е случайно, че много от модерните бодибилдъри не си падат по класическата арнолд преса, през последните 15 години в култ е издигнато избутването на щанга зад врат на смит машина.

Една от причините е липсата на добър контрол над раменния пояс + дискомфорт, предизвикван от пре-хипертрофирали малки гръдни мускули, които дърпат раменете надолу и напред при повдигане над главата.

При силно изразено скъсяване и задебеляване на малките гръдни мускули често са налице симптоми, силно наподобяващи тези на допълнително шийно ребро поради сходните причини за двете състояния – притискане на неврно-мускулния сноп от костни (шийно ребро) или мускулни (задебелени гръдни мускули) образувания.

Съществуват тестове, насочващи към пекторалис минор синдром – ако след като сте стоели с вдигнати ръце няколко минути се появява или се засилва мравучкането по пръстите и изтръпването, а след сваляне на ръцете тези симптоми изчезват, по-вероятно е да се касае за хипертрофия на малките гръдни мускули.

Решението на този неприятен проблем е да се отпуснат малките гръдни мускули – постига се със стречинг и масажи, при неуспех е възможно оперативно лечение.

Повреди в ротаторния маншон

Ротаторният маншон представлява група от 4 мускула и техните сухожилия, осигуряващи динамичната стабилност на раменната става и контрола на ставата при въртене (ротация).

Повредите в ротаторния маншон биват две големи групи – тендинити (възпаления на сухожилията) и разкъсвания на мускулни влакна.

Ротаторните мускули участват на практика във всички сложни движения на раменната става.

Това обяснява и фактът, че оплакванията са ограничаване на движенията в рамото, болка до т.нар. замръзнало рамо – липса на движение в ставата.

Диагностиката на този проблем включва преглед от специалист ортопед, рентгенова снимка, евентуално ЯМР и ЕМГ за оценка функцията на нервните и мускулните вланка.

Ключът към възвръщането на нормалния обем на движение се крие в кинезитерапия, стречинг и специализация в тренировките за вътрешния горен сектор на гърба.

Защипан нерв

Когато  тъканите около даден нерв (кости, хрущяли, мускули, сухожилия) упражняват върху него твърде много напрежение, настъпва защипване на нерва.

При това се нарушава функцията на нерва, провеждането на нервния импулс и настъпват болка, мравучкане, изтръпване.

Могат да бъдат прищипани всички нерви в тялото, но най-често се засягат тези, изхождащи от гръбначния мозък – т.нар дискова херния – и нервите на горния крайник, където най-често срещаните състояния са синдром на карпалния тунел и лакътните травми.

При синдрома на карпалния тунел се притиска медианният нерв при преминаването му в областта на китката.

Асоциира се с повтарящи се движения на китката – работа на поточна линия, машинопис, различни спортове като тениса, например.

Широкият спектър от травми на лакътя включва счупвания, изкълчвания, силно извиване.

Често срещана при автомобилни катастрофи е мощната флексия, последвана от екстензия в лакътната става от шофьора, държащ волана в момента на инцидента.

Симптомите включват изтръпване, намалена чувствителност в зоната, инервирана от нерва, остра болка, която може да се разпространява по хода н нерва, мравучкане (познатото ни усещане за "забиване на иглички"), мускулна слабост в засегнатата област. 

Характерно за симптомите  е влошаването им през нощта. Ако нервът е бил защипан за кратко време, можем с голяма вероятност да се надяваме на относително бързо и пълно възстановяване на функциите му.

При продължаващо притискане на нерва обаче е възможно развитие на хронична, постоянна болка, т.нар. невропатна болка, както и перманентна увреда на функциите.

Диагнозата се поставя по специфичните симптоми при преглед със специалист. Може да се извършат допълнителни изследвания, като рентгенова снимка, скенер или ядрено-магнитен резонанс, електромиография и др.

Лечението се състои в осигуряване на пълен покой на крайника, лекарствени средства локално и/или през устата за повлияване и овладяване на болките и възпалението, физиотерапия, а при тежки случаи - хирургично отбременяване на нерва.

Как да прецените кой е вашият случай?

В случай че разпознавате някои от симптомите, описани по-горе, не прибягвайте до самолечение.

Всички причини за появата на мравучкането имат нужда от диагностика при специалист и последователност в лечението.

Това не е нещо, което ще изчезне от само себе си. Ще прогресира, докато не му обърнете внимание и блокира рамото и цялата ви ръка.

Не се колебайте, посетете личния си лекар за направление към ортопед/невролог!

Дъждовните гори разкриват една от дълбоките си тайни - обнадеждаваща нова билка за противодействие на умората, свободните радикали и сниженото либидо. Преминала първоначалните тестове с животни, Арогия пача вече се промотира като адаптоген, енергетик, антиоксидант и афродизиак. Разбира се, всички тези ефекти са възможни. Подчертавам: възможни. Най-добре прочетете сами какви са доказателствата за ефекта на екстракта от Trichopus zeylanicus.

Какво е екстракт от Арогия пача?

Арогия пача е дребно растение, което расте в джунглите на южна и югоизточна Азия - в Индия, Малайзия, Сингапур, Тайланд, Шри Ланка и др.

Ботаническото име на растението е Trichopus zeylanicus. Името Арогия пача идва от езика на племето каани, което населява дъждовните гори в район на Индия, където науката го среща за пръв път.

В буквален превод името се превежда като "зелена трева, която дава сила". Трети синоним на същото растение можете да срещнете като "Жен-шен на племето каани".

Рядко можете да го срещнете и като Трихопус цейлонски, трикопус цейлоникус.

Основната част на растението, от която се правят екстракти, са плодовете му, но съществуват и такива от листа и стебло или цяло растение.

Възможно е да срещнете стандартизирани алкохолни и сухи екстракти на Аргояпача (популярен за изписване вариант).

Какво съдържат екстрактите от Арогия пача?

В състава на екстракта влизат широка група вещества: флавоноидни гликозиди, гликолипиди и други вещества без стероиден пръстен.

Проучванията на билката са все още в начален етап, тъй като е открита сравнително скоро (1987 г.), производството и патентът за проучването и продажбата й датират от 1995 година.

По-нови изследвания потвърждават, че в състава на Арогия пача се откриват NADH, полифеноли и сулфхидрилни компоненти.

За какво се използва и какви здравословни ползи носят екстрактите от Арогия пача?

На билката се придават свойства на адаптоген към умората, афродизиак и имуностимулатор.

В медицинската традиция на племето каани билката се употребява от векове за увеличаване на устойчивостта към умора при лов или битка.

Съвременната медицинска фитотерапия следва традиционните практики, като ги пречупва през доказаните вече медицински факти.

Употребата на билковия екстракт се прилага при:

• намаляване на усещанията за отпадналост при синдром на хронична умора;
• увеличаване на имунната активност;
• чернодробни заболявания и интоксикации;
• стомашно-чревни проблеми - гастрити и язви;
• ниско либидо и сексуална дисфункция;
• загуба на тегло, отслабване.

Колко от въпросните ефекти са доказани при хора и животни - вижте по-долу.

Как работят активните съставки на Арогия пача?

Не се знае много за начина на въздействие върху хора, но изследванията върху животни предполагат сходен ефект и механизъм на действие.

Знае се обаче, че прокламираният й амфетамин-подобен ефект не почива на реални факти.

Смята се, че свойството на коктейла съставки да потискат умората е свързано с антиоксидантната активност на клетките и намаляването на биохимичните грешки, които се получават в процеса на работа при високо активен метаболизъм (физически труд, тренировка и подобни).

Доказани ползи при хора:

Няма доказани ползи при хора, които да присъстват документирани в международните медицински библиотеки. 

Доказани ползи при лабораторни животни:

• Антиоксиданти – намалява оксидативният стрес и съпътстващата го умора при физиологични, токсикологични и травматични тестове върху мишки. Включително при физиологични и химични форми на стрес - интоксикация, физически усилия, травма. (1-5);
• Адаптогени – увеличават приспособимостта на третираните с Арогия пача екстракт мишки да оцеляват при часове продължително плуване. (3-6);
• Хепатопротективнен и антихепатотоксичен ефект - значително подсилват способността на чернодробните клетки на третирани с парацетамол мишки да потискат токсичния му ефект. (8);
• Афродизиак, стимулатор на либидото - увеличава сексуалната активност при мишки. Наблюдава се ефект-доза закономерност. Мишките дават нормално поколение. (9).

Има ли установени странични ефекти и противопоказания от прием на Арогия пача?

Няма данни за странични ефекти, но това не изключва възможността да се появят подобни.

В случай че усетите поява на какъвто и да е страничен ефект, след началото на приема на Арогия пача - прекратете приема и се консултирайте с лекар.

Кой и в комбинация с какво не бива да приема екстракти от билката?

Поради слабо проучената природа на активните вещества в екстракта не се препоръчва консумация от бременни жени, кърмачки и деца.

Не приемайте екстракти от билката, в случай че вземате лекарства за терапия на автоимунни болести, която включва потискане на имунитета.

Това включва лекарства, предписвани за заболяванията: лупус, множествена склероза, ревматоиден артрит и др.

Какви дози са препоръчителни и как се приема?

Няма терапевтично доказана доза при хора. Приемът на екстракт от Арогия пача при мишки показва висок толеранс на прием, т.е. ниска токсичност.

Най-добре е да следвате указанията на етикета/листовката на продукта.

В кои спортни и здравословни добавки можем да го срещнем?

Най-популярното приложение на Арогия пача е в продукти с антиоксидантна и адаптогенна активност, комплексни мултивитамини, хепатопротективни и прочистващи формули.

Можете да го срещнете най-често в комбинация с други вещества, демонстрирали близки ефекти.

По-рядко се наблюдава влагането му в стимулатори на либидото. В спортните добавки влагат екстрактите и при формулите за издръжливост и възстановяване.

Моята най-любима тема, както вече би трябвало да сте разбрали, са оправданията. Всички онези оправдания, които постоянно си намираме, както и хората около нас, за да не спортуват.

"Да бе да, ти луда ли си? Нямам време за такива глупости като фитнес. Аз и без това се уморявам достатъчно в работата"...

Навярно неведнъж и вие сте чували такива реплики в отговор на подхвърлено от вас предложение към ваш близък или приятел да започне да спортува редовно.

Но в крайна сметка нали всички работим и се уморяваме? Как тогава става така, че едни хора с най-различни професии намират време и желание за спорт, а други - не?

Въпрос на приоритети, наистина. И все пак си мисля, че при подреждането на приоритетите е важно човек да се съобразява не само с практичната страна и разумните доводи в полза на ефекта от дадена дейност.

Струва ми се, че хората, които НЕ спортуват, чисто и просто взимат спорта и упражненията прекалено сериозно!

Доста от тях смятат, че всъщност "трябва" да започнат да спортуват, защото "знаят", че е "полезно", и понякога дори с (псевдо)честност и кисела усмивка си признават, че всъщност.... ги мързи.

Тези дни обсъждахме същата тема вкъщи и стигнахме до едно и също мнение с половинката. Затова искам да ви кажа, че спортът не е задължение и не е нужно да мислите за него като за такова, ако искате да го харесвате. Забавлявайте се! Забавлявайте се повече!

Не ви трябват непременно карти с намаление, които ви задължават с фиксирани дати и часове за посещение.

Не е толкова важно дали имате модерни спортни екипи, скъпи фитнес аксесоари и т.н.

Трябва само мъничко любопитство и желание да се "излиза" от навика.

Ето и няколко идеи за активност, която не ви обвързва и за която не е нужно да си търсите препятствия и оправдания:

• сами или с компания, поразходете се в парка, но бързичко — почти като "спортно ходене" е и е безплатно.
• може да се съберете с приятели да играете тенис на маса — пак е забавно, не струва нищо и може да се играе както в парка, така и вкъщи. Някога у дома холната маса вършеше чудесна работа, а вместо мрежа използвахме речниците по чужди езици. Удоволствието - гарантирано!
• "Къде ли ми е колелото?" В топло или студено, сам или с приятели, по работа или без цел — да се кара колело е забавно и лесно (и пести бензин).
• може да танцувате вкъщи сами или с приятели. Да се направи парти не е трудно, ето ви спорт и забавление заедно!
• през лятото може (какво говоря - по-скоро не може да не се!) да се плува в морето. Това е и полезно, и забавно, и не е скъпо (освен ако не държите на петзведния хотел). А вечерите — разходки по брега... романтика... но да не продължавам.
• разходка в планината? Това е лесно постижимо през всеки сезон и не иска кой знае какви усилия или екипировка. А след такава разходка през зимата и сами ще усетите колко по-сладка е почивката.

Сещам се за поне още хиляда начина… Въпросът е, че спортът е преди всичко приятно занимание, а не непременно задължение.

Всичко, което прилича на игра, не тежи на човек и той винаги го прави с радост.

Пожелавам ви да откриете радостта от движението, ако обстоятелствата досега са ви пречили да я почувствате.

А що се отнася до статиите в изданието през следващите дни, мисля, че вече знаете какво да очаквате - "менюто" е разнообразно и съдържа от всичко по малко: упражнения, информация за полезни и ценни храни и добавки, вкусни и лесни рецепти и разбира се, някое и друго интервю с човек, който знае със сигурност, че спортът е преди всичко личен избор - изборът да се чувстваш по-жив!

Краставиците и доматите, разбира се, са много вкусен, но не и единствен възможен вариант за салата. Опитвали ли сте рукола - крехко растение и същевременно силен афродизиак, познат още от древността, с изключително характерен пикантен вкус и леки нагарчащи нотки? Може би не, а много вероятно е да сте я срещнали и под други наименования: ерука, арагула и рокет, но едно е сигурно - няма как да сбъркате вкуса й, ако веднъж сте я опитали и ви е харесало.

Руколата (Eruca sativa) представлява многогодишно тревисто растение, в основата си с полегнало и вкореняващо се във възлите стъбло, нагоре възходящо до изправено, достигащо височина от 10 до 100 см. Листата са целокрайни, закръглени или широко елипсовидни.

Цъфти от май до юли. На българския пазар руколата се внася от Германия или Холандия, но въпреки това климатичните условия в нашата страна са съвсем подходящи за нейното отглеждане.

Хранителен състав на рукола

Съдържание на вещество в 100 г продукт:

Здравословни ползи от консумацията на рукола

Арагулата съдържа серният гликозид гликонастурцин, който отделя етерично масло, силно наподобяващо на синапеното.

Тя е богата не само на етерични масла, но и на органични киселини, витамини (А, С и К) и минерали (калций, калий, магнезий, фосфор и натрий).

Още от стари времена е останало използването на еруката като отхрачващо средство при хронични бронхити и за лечение на скорбут.

Именно дрвените римляни са тези, които са отдавали голямо значение на зелената салата, използвайки я не само като храна, но и като тонизиращо средство. 

Днес учените продължават да откриват все повече нови свойства на руколата, потвърждавайки тезата, че трябва да й осигурим регулярно присъствие на нашата трапеза.

Съществуват данни, че дрогата на растението повлиява успешно редуцирането на кръвната захар в организма. Пресните листа пък от своя страна се използват като помощно средство при лечение на скрофулоза, анемия, заболявания на щитовидната жлеза, при възпалителни заболявания на пикочните пътища, при кожни обриви и др.

Руколата нормализира обмяната на веществата, повишава хемоглобина и влияе положително при затлъстяване.

Как да изберем и да съхраним руколата?

Полезно е да помним, че винаги когато избираме някаква прясна салата, независимо дали тя ще бъде рукола, радикио или цикория, нейните листа не трябва да бъдат повяхнали.

Необходимо е да бъдат свежи и чупливи, иначе няма да ни доставят оптимални количества хранителни вещества.

Можем да съхраняваме зелената салата в хладилника до няколко дни в отделението за плодове и зеленчуци, а приготвянето на салатата трябва да става непосредствено преди консумация, защото след нарязването им те бързо губят своите вкусови и хранителни качества.

Препоръчително е да нарязвате всички зелени салати с керамичен нож, защото в тях има голямо количество витамин С, който лесно се окислява при контакт с метален нож и съответно се променя вкуса.

За да запазим зелените салати свежи, необходимо е веднага да ги измием под студена течаща вода. След което листата се изтръскват, така че цялото количество вода да се отцеди и ги прибираме в херметическа пластмасова кутия.

Нея можем да поставим на най-долния ред в хладилника. По този начин листата на руколата се запазват пресни до 4 дни.

От друга страна, за да освежим увехналите листа на зелените салати, поставяме ги в съд с ледена вода и после внимателно ги отцеждаме, тъй като остатъчното количество вода може да навреди на соса, с който обикновено салатата се поднася.

Малко свежи кулинарни идеи с рукола

За да постигнете добър ефект в кухнята, горещо ви препоръчвам винаги да използвате свежи листа от рукола. Те със своя леко лютив вкус, понякога напомнящ вкуса на ряпата и хряна, но пък с отчетливия привкус на орехови ядки внасят неповторим щрих във всяка салата или гозба, в която сте решили да добавите от листния зеленчук.

Крехките листа успешно се комбинират с маруля, ситно нарязани се разбъркват с обезмаслена извара, поръсват се с варени картофи или вместо босилек се използват за овкусяване на паста, ризото и боб.

Рукола, овкусена с балсамов оцет, зехтин и тънки резенчета пармезан или така познатият ви Parmigiano Reggiano, е истинска класика в италианското кулинарно изкуство!

Арагулата е зеленчук, който се съчетава идеално с каперси и пиньоли. Не на последно място, семената на рукола, смесени с луковици от орхидеи, кедрови ядки или шам-фъстък, са идеален афродизиак, познат още от векове.

Салата от рукола с ангинари

Необходими продукти: 1 връзка добре измита и изцедена рукола, изцедени мариновани сърца от ангинари, каперси, червени камби, нарязани на кубчета

Приготовление: Руколата се разделя на две части. Сърцата от ангинари се подреждат върху нея, гарнира се с каперсите и чушките. Салатата се поднася залята с предварително запазената марината от ангинарите.

Салата с пармезан

Необходими продукти: Една връзка рукола, 80 г сирене пармезан, нарязано на ситно, 3-4 с. л. зехтин, сол на вкус

Приготовление: Руколата се измива, почиства и подсушава, след което се нарязва на тънки лентички. Подрежда се в подходящ съд, овкусява се със соллта, върху нея се поставя сиренето и се залива със зехтина.

Независимо дали ще бъде под формата на специалитет от италианската кухня, салата за предястие или в смес с различни ядки и семена, руколата е изключително полезна храна, на която трябва да осигурим регулярно присъствие на нашата трапеза.

Гиревой спорт може да бъде преведен като спорт с гири, т.е. с пудовки (в превод от руски думата ‘гиря’ означава пудовка). Единственият уред в този спорт е пудовката, която наподобява гюле с дръжка, изработено от метал. Гиревой спорт може да се практикува практически навсякъде - в зала, в дома, сред природата.

История на дисциплината

Модерната история на тази сравнително млада дисциплина започва в Източна Европа през далечната 1948 година, когато най-силните мъже от всички 15 държави в СССР се срещат на състезание в Москва.

Атлетите били разделени в 4 категории: 60 кг, 70 кг, 80 кг и над 80 кг. Те изпълнявали изхвърляния с една ръка и изтласкване от позиция "на гърди" (rack position) с две пудовки. Стриктни правила, уви, не е имало.

Изпълнявали преси и пуш-преси, но за някои упражнения са използвали и щанги. Идеята на това състезание била да привлече млади и талантливи атлети за отбора по вдигане на щанги и като крайна цел били заложени успехи на олимпийските игри.

Този замисъл не се оказал рационален, защото въпреки сходството в основните движения (изхвърляне и изтласкване), в щангите се изисква по-тясна специализация и друг тип тренировки.

Докато щангистите са били удостоявани със званието "майстор на спорта", то гиревиците не са имали тази чест, а това карало силните младежи да се отправят към щангите.

През 50-те години в СССР тренировките с пудовки продължават да добиват популярност предимно сред провинциалната младеж, селскостопански работници, рибари и войници в съветската армия и флот.

Състезанията се провеждали под формата на съвременните състезания "Strongman", без точни правила и стандарти за класиране на участниците.

От 1989 година и до днес правилото в биатлона (биатлонът с пудовки) е, че гиревикът престоява на подуима 10 минути, изпълнявайки характерните движения.

По-рано времето не е било ограничено и атлетите се борели с пудовките дори повече от половин час, до изнемогване (till puke J), но това превръщало събитието в доста скучен спорт и посетитлите често напускали отегчени.

Въпреки това навремето всеки професионален гиревик е трябвало да издържа на това значително удължено време, ако е искал да се похвали с призово място.

Лесно можете да си представите какво изпитание е да изпълняваш изхвърляния или изтласквания за толкова дълъг период от време, като сами пробвате да направите и само 10-20-30 броя без да спирате.

Така през 1988 година на първия руски шампионат Мошеников направил 180 изтласквания за 29 минути, поставяйки рекорд за времето.

Още по-трудно е било през 1969 г., когато официалните състезания са се провеждали под формата на триатлон, вместо сегашния биатлон – първо е трябвало да се правят изтласквания (jerk) с едната ръка, после изхвърляния (snatch) с другата и накрая да се правят изтласквания и с двете ръце.

Така 10-минутното правило е въведено през 1989 година. Първото световно по гиревой спорт под формата на биатлон се провежда през 1993 г., а първото европейско – 1992 г.

Едва през 2001 година жени се състезават в Шампионата на Русия, като най-доброто постижение в категория 60 килограма било 213 изхвърляния (snatch).

Сергей Мишин е името на първия майстор на спорта на СССР. Последното световно първенство се проведе в Чикаго 2011 г.

Настоящият световен шампион се казва Иван Денисов, а за основоположник на съвременния гиревой спорт се счита Валери Федоренко.

Състезателната гира при мъжете е 32 кг за професионалистите и 28 за аматьорите, а при жените е съответно 24 кг и 16 кг.

Специфики на гиревой спорт

Гиревой спорт безспорно е едно от най-тежките, динамични и натоварващи спортни съревнования, но също така е и сред активностите, с които захващайки се, можем да извлечем най-голяма полза що се отнася до нашето физическо и психическо благосъстояние.

Впрочем може да се каже, че един от основните аргументи на школата по гиревой спорт е именно подобряване на здравословното състояние на спортуващите.

Ефект от тренировките е постигане на мускулна еластичност, повишаване на издръжливостта, експлозивността, заздравяване на сухожилията, подобряване на координацията и общофизическото състояние.

Тъй като този метод е и кардио ориентиран, укрепва се и кардиоваскуларната система, а също така спомага и за по-бърза загуба на мазнини.

Гиревой спорт изисква и изтисква от трениращия равни части сила, издръжливост и воля. Посредством гиревой спорт успешно се кондиционират и състезатели от други спортове (борба, MMA, бокс и т.н.).

Този метод се различава от фитнес и кросфит тренировките по това, че сериите се изпълняват със сравнително по-скромна тежест и по-голяма продължителност (до 10 минути), както и по основните технически похвати на метода – изтласкване (jerk), изхвърляне (snatch), дълъг цикъл (long cycle).

Една серия продължава 10 минути и състезателят е изправен пред предизвикателството да направи колкото може повече повторения за това време.

Гирата не трябва да докосва земята, докосне ли я, опитът завършва.

Гиревой спорт като спорт групира и класира атлетите на основата на теглото на използваната пудовка и броя повторения, при изпълнение в една от двете дисциплини:

• Биатлон – общ брой от изтласквания, направени за 10 минути + общ брой изхвърляния за 10 минути = на постигнатия резултат;
• Голям цикъл – общ брой повторения обръщане и изтласкване (clean & jerk) за 10 минути.

Ето подробно описание на движенията:

• Изтласкване (jerk) – може да се изпълни с 1 или 2 гири. Пудовките се обръщат до позиция "на гърди" (rack position). Тялото леко се изнася назад, така че лактите да лежат на корема или на колана. С колената леко се прикляка (няколко сантиметра) и експлозивно се изправят, отлепвайки пети от пода и заставайки за миг на пръсти. След даването на началния тласък (т.е. коленете вече са изправени), започва също така експлозивно издигането на пудовките над главата. След като лактите се заключат, коленете отново се свиват, петите рязко стъпват на пода и движението завършва с изправяне на коленете. Т.е., веднага след първото приклякане следва ново, второ такова – тогава (на второто) ръцете се изправят. В горно положение пудовките се задържат около 1 секунда.
  Оттук надолу до положение "на гърди" има 2 варианта за спускане на пудовките:
  1) когато пудовките докоснат гърдите, с цел омекотяване може да се приклекне, или
  2) спускането да започне чрез повдигане на пръсти (така тялото се доближава до пудовките) и отново с леко приклякане след като пудовките докоснат гърдите. Техниката на дишане е да се издишва, издигайки пудовките нагоре, а надолу да се вдишва.
• Изхвърляне (snatch) – отново може с 1 или 2 гири. Пудовката се държи между краката, като палецът сочи напред, а кутрето гледа назад; с лек суинг (и леко приклякайки), експлозивно се изпъват краката и гърбът, докато същевременно пудовката (под тласъка на суинга) се придвижва с изпъната ръка до нивото на погледа. Тук идва тънкостта – с цел да не се стоварва пудовката под влияние на инерцията върху китката, когато тя достигне нивото на главата, рязко се придърпва към гърдите и това позволява ръката да се "шмугне" под нея. Прецизирането на движението ще доведе до изключително приятни тренировки, в противен случай е същински ад. Тук издишането е по време на изхвърлянето, а вдишването "по пътя надолу".
• Голям цикъл обръщане и изтласкване (long cycle clean & jerk) – тук доста енергия хабят крака, рамене и ръце. Пудовката/ите се изтласкват до позиция "на гърди" (rack position) посредством залюляване (swing), след което следва движението изтласкване (jerk).
  Гирите се спускат първо до гърди, после се захожда към суинг и всичко се повтаря в продължение на 3, 5 или 10 минути.

Методът "хипокси терапия" добива все по-широка известност напоследък. В световен мащаб все повече звезди се обръщат към него, а и немалко нашенски футболни съпруги ни го демонстрираха по медиите. Дали тази процедура е чисто модна прищявка, характерна предимно за козметичните салони или зад името й се крие и доза здравословна истина?

Международноизвестният "хипокси метод" е създаден и патентован на 3-ти октомври 1997 г. от спортния физиолог д-р Норберт Еггер.

Според доста мнения това е началото на нова ера в боди-шейпинг индустрията с доказана роля при борбата с целулит, упорити мастни натрупвания и отпусната съединителна тъкан.

Д-р Еггер и екипът му установили, че ако се стимулира кръвният ток в специфичен регион на тялото, може да се повиши степента, в която се мобилизират мастните киселини в тази област, съответно използването им за енергоразход.

Какво представлява хипокси терапията?

Хипокси терапията се основава на дългогодишни научни изследвания. Тя е базирана на познания от спорта, физиологията и диетологията. Практикува се под надзора на кинезитерапевти.

Преди да се стартират процедурите, с всеки клиент се провежда подробен разговор и преглед.

В студиото се попълва анкетна карта, тъй като съществуват някои състояния и заболявания, които изключват прилагането на подобен тип въздействия. При наличие на съмнения се препоръчва консултация с лекар.

Хипокси терапията е метод за повлияване и манипулиране на собствения модел на кръвна циркулация на тялото чрез мобилизиране на кръвния ток и засилване транспорта на мастни киселини точно от проблемните области.

Методът комбинира принципи на науката и ефективни физически упражнения, за да се постигне насочена метаболитна стимулация.

Става въпрос за лека и тонизираща аеробна тренировка с ниска интензивност (40% от максималното за организма натоварване), като третираните зони са поставени в условията на редуващи се налягане и вакуум.

По този начин кръвоснабдяването в тези области се засилва, транспортът на мазнини се ускорява и мускулите могат да ги използват за енергия.

Най-често методът се прилага с цел атакуване на зони като талия, бедра, седалище, колене – където се концентрират мастни натрупвания.

Тялото изгаря мазнини, до които има по-лесен достъп чрез кръвообращението. При жените по-лесно се изгарят мастните натрупвания около гърдите и талията, а трудно се мобилизират мазнините около седалище, бричове, бедра и колене.

При мъжете лесно се поддават мастните депа около долните крайници, а най-труден е този процес в коремната област.

Практиката сочи, че обиколките на "трудните" области могат да бъдат намалени с времето.

Какво представлява уредът за хипокси терапия?

Новосъздаденото медицинско приспособление успешно комбинира терапевтично повлияване и тренировка на специфични телесни зони посредством едновременното прилагане на комбинация от две редуващи се високоефективни терапии – вакуумтерапия и терапия с натиск (компресия).

Уредът представлява съчетание от удобно, полунаклонено легло за горната част на тялото и стационарни "велопедали", поместени във вакуумна кабина за долната част на тялото.

При легнало назад положение и въртене на педалите налягането в камерата се променя ритмично на принципа на вендузите чрез мрежа от 400 интегрирани камери с дозиран натиск, насочени в областта на корем, бедра, задни части, паласки и крака.

Във фаза на вакуум се цели кръвната циркулация да достигне по-ефективно в мастната тъкан на крака и седалище. Във фаза без вакуум, въртейки педалите, мускулите помагат на лимфата и венозната система да транспортират мастните киселини далеч от тези зони.

Движението на мускулите по време на тренировка използва тази енергия и така резултатът е естествен и дълготраен.

Температурата на кожата и сърдечният ритъм се следят през цялото време на тренировката. По време на тренировката може да се гледа телевизия, да се слуша музика, да се говори по телефон и т.н.

Какво е важно?

Хранителният режим също е важен - приемът на храна трябва да е от 3 до 5 пъти дневно. Препоръчва се намаляване приема на алкохол.

След процедурата не се препоръчва консумация на въглехидрати до следващия ден. По време на целия период съветът е да се избягва както гладуване, такаи прехранване. 

В деня на терапията не бива да се използват сауна, масаж, фитнес, солариум и парна баня.

Причината е, че затоплянето на цялото тяло би компрометирало ефекта на засилено кръвообращение и засилената обмяна на веществата конкретно в проблемните зони.

В деня след процедурата се препоръчва спорт, и то най-вече силова тренировка. По този начин енергоразходът ще се засили.

Колко често?

Хипокси терапията се прилага базирана на месечен курс от 12 посещения, които включват по една или две процедури за мъже и 2 процедури на посещение за жени.

Първите видими резултати се отчитат след четири до шест посещения. Препоръчително е процедурите да се правят през ден или минимум 3 пъти седмично.

Не е препоръчителен по-голям интервал от 3 дни (72 часа) между отделните посещения, като това се счита за прекъсване на терапията.

Статистиката показва, че е възможно да се възвърнат около 30% от изгубените обиколки в следващите девет месеца, но при разумен хранителен режим и физическа активност ефектът е постоянен и поддържащи процедури не се налагат.

Условието тук е да не се наблюдава голяма промяна в теглото, свързана със занижаване на спорта/прекомерен прием на калории.

Терапията има и постефект, т.е. продължава да действа и след приключване на процедурите. В редки случаи желаният ефект настъпва 10 до 30 дни след края на прилагане на терапията.

Какво е усещането?

Процедурата е абсолютно неинвазивна и безболезнена. Усещането на много от клиентите е, че променливото налягане в камерата създава ободряващо усещане върху кожата им и дори се доближава до спа-процедура.

Почти хоризонталната позиция на горната част от тялото облекчава напрежението върху ставите и не учестява прекалено сърдечния ритъм.

Болка липсва, съществува вакуумиране, което може да бъде проблем при хора с клаустрофобия, която обикновено до втората процедура се превъзмогва.

По кожата остават видими следи под формата на малки кръгчета. Това е резултат от успешно проведената процедура.

Не е нужно "кръгчетата" да са по-червени, да остават за по-дълго, да се усеща по-добре получаването им, за да се съди за ефекта от процедурата.

Вакуумът се прилага с интензивност от четири степени, което зависи от типа кожа.

Наблюдава се локално повишение на температурата в барокамерите, която всъщност идва от тялото. Няма механичен топлинен ефект, уредите не излъчват топлина.

Статистика

При контролирано проучване, включващо 530 жени, са установени следните благоприятни ефекти:

• Локална загуба на мазнини в зоните на корем, бедра, седалище – над 3 пъти по-голяма в сравнение с конвенционалните упражнения;
• Забележително подобряване на тонуса и плътността на кожата;
• Повишен метаболизъм на мастните киселини;
• Подобрена кръвна циркулация;
• Подобрен лимфен дренаж;
• Редукция на целулита;
• Чувство за подмладяване.

Хипокси тренировката е създадена за мъже и жени от всички възрасти и нива на физическа тренираност.

Подходяща е за "влизане във форма" дори след дълъг период намалена физическа активност.

Дали ще използвате тази терапия само за да се поглезите, или ще станете нейни усърдни привърженици, допълвайки основната си физическата си програма, е ваше решение.

Арахидоновата киселина е доказала ползата си за анаеробния метаболизъм и увеличава пиковата мощност, генерирана от мускулите. Това е характерно при ударно натоварване за кратки интервали от време: кросфит, спринтове, бойни изкуства и всички силово-скоростни дисциплини, в които имаме пиков разход на енергия от големи мускулни вериги в кратки времеви интервали.

"Ако не приемате арахидонова киселина, ще имате посредствени резултати в залата, понеже тя е ключов анаболен фактор!" - подобни твърдения нямат научно потвърждение и понякога дразнят толкова много, че отблъскват хората не само от конкретен продукт, но и от генеричната му съставка.

За щастие обектът на тази статия има какво да предложи извън маркетинговите трикове.

Какво е арахидонова киселина?

Арахидоновата киселина е полиненаситена омега 6 мастна киселина, изписвана 20:4(ω-6) съкратено като AA или ARA.

Съдържа се в състава на фосфолипидите: фосфатидил-холин, фосфатидил-етаноламин, фосфатидил-инозитидите.

Тази група вещества е естествена част от клетъчните мембрани и се открива в изобилие при чернодробната, мускулната и мозъчната тъкан на човека и животните.

Какво трябва да знаете за арахидоновата киселина?

В основата си АА е прекурсор на ейкозаноиди - сигнални молекули, чрез които тялото ни регулира възпалителните процеси.

Регулацията на ейкозаноидите е един от най-сложните биохимични механизми за равновесие в човешкото тяло и зависи в голяма степен от баланса на омега 3 и омега 6 есенциалните мастни киселини в храната ни.

Освен с имунитета, АА е свързана с възпалението и процеса на възстановяване при претоварени след тежък труд или тренировка мускули.

Наличието й е ключов фактор за бързото възстановяване на мускулната тъкан, понеже подобрява мембранния транспорт на вещества за бързото хранене на мускулните клетки.

В контекста на мускулната адаптация и растеж участва едно специфично антитяло - простагландин изомер PGF2a, за който има данни, че сам по себе си стимуилира процесите.

Въпросното вещество се произвежда след каскада от реакции с изходно вещество - арахидонова киселина.

Това дава основа за предположения, че АА е съществен регулатор в процеса на локално мускулно нарастване, каквото цели тренировките с тежести. Предстои изясняване на взаимовръзката в близко научно бъдеще.

В мозъчната тъкан АА е една от най-разпространените мастни киселини. Основни роли, които се знае, че изпълнява в рамките на мозъчната тъкан са:

• да придава флуидност (гъвкавост, реактивоспособност) на мембраните на нервната тъкан;
• да спира всички свободни радикали, които все пак успеят да преминат кръвно-мозъчната бариера;
• да участва в поправянето на мембраните на нервната тъкан.

За какво се използва и какви здравословни ползи носи арахидоновата киселина?

Освен за допълване на храненето с цел гарантиране на достатъчност за оптималното функциониране на тялото заедно с други есенциални мастни киселини, АА се приема и самостоятелно в няколко отделни случаи:

• при модулиране на имунитета;
• като силен антиоксидант;
• в борба с Алцхаймер;
• в борба с маниакалното-депресивно разстройство;
• в борба с определени ракови заболявания;
• спортно приложение.

Конкретно в спорта, на приемът на АА се свързва с принос при следните параметри от спортната физиология:

• увеличаване на максималната реализирана мощност за време;
• увеличаване на средната реализирана мощност;
• увеличаване на максималната сила;
• увеличване на издръжливостта;
• намаляване нивата на интерлевкин 6 (протеин, регулиращ възпалението в тренираните мускули).

Как работи арахидоновата киселина в тялото?

В общият случай арахидоновата киселина е донор за производство на съединения по дълга и сложно регулирана верига реакции с няколко основни вариации по отношение производството на ейкозаноиди.

Функциите на арахидоновата киселина са по-скоро общи в мембраните на клетките, но и специфични според типа специализация на клетката и моментното и състояние (покой, умора, делене).

След консумация с храна арахидоновата киселина започва да прониква в тялото през лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника.

Кръвта и лимфата я разнасят до останалите тъкани подобно на други есенциални вещества - аминокиселини, соли, глюкоза.

Веднъж достигнали крайната си дестинация, молекулите на АА се включват в активен синтез на вещества, като според днешната наука водят след себе си някои от следните доказани/прогнозирани ползи:

Доказани ползи при хора:

• Модулиране на имунитета - в ролята си на изходно вещество за синтез на ейкозаноиди, АА проявява провъзпалително действие, без самата тя да стимулира възпалителен ефект. Тялото я използва в случай на нужда. Високите нива на АА се асоциират с ниски нива на интерлевкин 1 и интерлевкин 6 (сигнални възпалителни протеини) и с увеличаване на лимфотоксин алфа.
• Невропротективна и антиоксидантна активност в мозъка.
• Спортни ползи - някои от приносите са потвърдени като положителни, а други като несъществени или никакви.

Спортни ползи/ефекти:

• Потвърдена е ползата от прием на АА за анаеробния метаболизъм, включително генерирането на по-голяма максимална мощност.
• Потвърдени са противовъзпалителните свойства на АА след тренировка и връзката й с мускулния анаболизъм по линия на интерлевкин 6. Това обаче само по себе си не води до статистически по-голяма хипертрофия у приемащите я.
• Слабо или никакво повлияване се наблюдава при параметрите: сила, телесна композиция, хипертрофия, хормони - катаболни и анаболни, аеробна издръжливост. Това означава, че промотирането на АА като уникален фактор за мускулен растеж засега остава в полето на маркетинга, поне до появата на надеждни изследвания.

Доказани ползи при предварителни изследвания с клетъчни култури и лабораторни животни:

• Алцхаймер - нужни са повече изследвания, за да се потвърди ролята на арахидоновата киселина да забавя появата на заболяването и страничните му ефекти.
• Маниакалното-депресивно разстройство - изследванията са в начален етап.
• Лечение на ракови заболявания - тук информацията е конфликтна. Някои изследвания предсказват позитивна роля на АА, докато други я заклеймяват като рисков фактор при налични автоимунни заболявания.

Има ли установени странични ефекти и противопоказания за прием на арахидонова киселина?

Има редица изследвания, показващи добрата поносимост на АА. Изследвания при здрави млади мъже за периоди до 50 дни не откриват странични ефекти от приема на арахидонова киселина.

Същата се прилага и при деца, бременни жени, кърмачаки и новородени под стриктен лекарски контрол.

Съществуват обаче противопоказания за прием на АА, като тук се включва широка група автоимунни заболявания, както и заболявания, в чиято симптоматика се наблюдава наличие на хронично възпаление: алергия, артрит, атеросклероза, анемия, Алцхаймер, сърдечна недостатъчност, затлъстяване, диабет 1 и 2, инфаркт на миокардата, болести на храносмилането - гастрити и язви, фибромиалгия, фиброза, бъбречна недостатъчност, лупус, злокачествени заболявания.

Кой и в комбинация с какво не бива да приема арахидонова киселина?

При наличие на някое от гореизброените заболявания, не приемайте арахидонова киселина.

В случай на хронични заболявания или текущи възпаления не приемайте АА, освен след консултация с личния си лекар.

Не се препоръчва безконтролен прием на АА при бременни жени, кърмачки, новородени и кърмачета.

Не приемайте арахидонова киселина успоредно с противовъзпалителни лекарства като: аспирин, ибупрофен, ацетаминофен. В противен случай ще намалите ролята на АА на имуномодулатор.

Приемът на други хранителни добавки и храни с провъзпалителен ефект може да увеличи свойствата на арахидоновата киселина.

Такива са източниците на омега 6 мастни киселини, включително царевичното олио, слънчогледовото олио, слънчогледовите семки и пр.

Приемът на храни и хранителни добавки с антивъзпалителен ефект от друга страна ще намали свойствата на арахидоновата киселина.

За такива се смятат: рибеното масло, рапичното масло, концентрирани омега 3 ЕМК, студенокръвни риби и рибни субпродукти, сусамово олио, сусам, фъстъци, фъстъчено масло. N-ацетил цистеин и свързана линолеична киселина.

Какви дози са препоръчителни и как се приема?

Изследванията за въздействията на АА са провеждани с дневни дози от 840 до 2 000 мг/ден за периоди до 50 дни.

Обичайната доза при спортно суплементиране е 1 000 мг дневно с храна.

В случай че се касае за нетрадиционен прием в комбинация с други вещества, препоръчваме ви да следвате предписанията на етикета на продукта.

Потвърдените периоди за безопасен прием са 50 дни.

В кои спортни и здравословни добавки можем да я срещнем и какво обичайно съдържат добавките с арахидонова киселина?

Арахидоновата киселина е генеричен продукт, който се влага самостоятелно във формули за спортни добавки и по-рядко в комбинация с други омега-6 и омега-3 ЕМК във формули от типа 3:6 или 3:6:9 ЕМК.

За разлика от същинските омега 6 ЕМК, арахидоновата киселина не намира място в заместителите на хранене, обогатените храни и протеиновите напитки/барове.

Изглежда методиката й за производство я прави по-скъпа, затова производителите не я включват там.

Човешкото тяло може да произведе АА от линолеична киселина - основна омега 6 мастна киселина, затова влагането на АА в подобен тип добавки към храната и храни се счита за ненужно.

Самостоятелно арахидоновата киселина често се промотира като фактор на растежа, чиято липса е ключова за мускулната хипертрофия.

Повече за отношенията на есенциалните мастни киселини във формулите можете да прочетете от специализираните статии:

• Омега 3 мастни киселини
• Омега 6 мастни киселини
• Омега 9 мастни киселини

Варенето на пара е термичен метод за приготвяне на храната, датиращ от дълбоката древност и приоритет за последователите на здравословното хранене. А храна, приготвена по този начин е не само вкусна, но и полезна, запазила в себе си голяма част от своя аромат, цвят, форма и текстура на продукта.

Чували ли сте израза, че "кухнята е предверието на стомаха" и основната цел, към която трябва да се стремим е, осигуряването на безопасна, здравословна и вкусна храна не само за нас, но и за нашите близки.

Особено важно се оказва повишаването на усвояемостта на храната и запазването на присъщата й хранителна и биологична стойност, постигането на благоприятнни промени в нейната микроструктура и не на последно място, разбира се - ограничаването до минимум на процесите на образуване на химични замърсители при термичната й обработка.

Добра алтернатива се оказва варенето на пара.

Варене на пара

Знаем, че процесът на варене представлява термична обработка на храната в течност (мляко, вода, бульон), при което разпределението на топлината е напълно равномерно.

И в зависимост от вида на течността, в която варим продуктите, варенето се разделя на няколко подвида (варене в студена вода, варене в кипяща вода, варене на водна баня и варене на пара).

В последните години особена популярност придоби приготвянето на храната на пара или т. нар. варене на пара.

Термичен метод, при който храната се подлага на обработка в захлупен съд, при това без да има пряк контакт с течността в него.

За целта е необходима специална решетка, която се поставя над врящата вода. По този начин варенето протича в атмосфера, наситена с водни пари и изключително деликатна към обработвания продукт, тъй като врящата вода няма пряк контакт с него, а самата пара не е агресивна.

Резултатът е сочен и ароматен продукт, със съхранени полезни вещества.

Какво се случва с нашата храна?

Термичната обработка на продуктите на пара е свързана със спазването на едно основно правило - употребата на качествени продукти.

Това е важно, защото по-бавната и деликатна обработка на храната ще "изостри" нейния вкус и недостатъците на продуктите ще придобият по-осезаеми размери.

Самата пара прониква нежно в продукта, без да разрушава цялостната му структура. От друга страна обаче раздробяването на храната и разрушаването на целулозните стени на клетката улесняват достъпа на храносмилателни сокове.

Хидролизата на хранителни вещества при процесите на варене улеснява храносмилането.

Образуваните ароматни вещества и външното оформяне на храната благоприятства също усвояването на хранителни вещества.

А резултатът - сочен и ароматен такъв, със съхранени витамини и антиоксиданти, които при обикновения процес на варене преминават в бульона, в който се варят.

Може би това е най-добрият начин за приготвяне на риба, месото остава леко и вкусно, а зеленчуците - свежи и ароматни.

И не на последно място - варенето на пара е сравнително икономичен метод, защото храната запазва напълно своя обем.

Как да постъпим?

Внимавайки парата, която успешно замества бульона, да не докосва храната, подреждаме продуктите на разстояние поне три сантиметра един от друг, за да може тя да циркулира и за да се сготвят равномерно.

Препоръчително е размерът на продуктите да бъде приблизително еднакъв, с цел тяхното приготвяне за едно и също време.

Ако пък вместо решетка имате на разположение уред за готвене на пара, можете да поставите месото, рибата и по-сочните храни на долния ред (като трябва да бъдете внимателни количеството му да не надвишава 2 кг), за да не изтичат соковете им върху другите продукти.

Решаващо е топлината да проникне до центъра на обработените късове продукт и там температурата да се повиши до определена граница.

Това несъмнено зависи от теглото и дебелината на порцията, от състава на продукта и от продължителността на варенето.

Зеленчуците обикновено се поставят цели или нарязани на едри парчета. Изключение прави само зелето, което е необходимо предварително да се нареже.

Зеленчуците се варят се докато омекнат - процес, който отнема приблизително 20 до 30 минути, за разлика от месото, на което са му необходими поне 60 минутки.

Освен това при варенето на месните порции, с цел обезвреждане на опасната микрофлора сигурен ефект се постига, когато масата на порциите е в порядъка на 200 г, а самият процес на варене продължава повече от два часа.

Кулинарни съвети

Успехът на ястията, приготвени по този начин и доказаната здравословност на подхода зависят изцяло от рецептата, овкусяването и някои технологични тънкости на метода.

Ориз, месо, зеленчуци и дори морски дарове - всички те лесно и най-важното бързо могат да бъдат приготвени на пара, при това с приблизително запазен състав от витамини, минерали, антиоксиданти и всички полезни и важни за нормалното физиологично състояние на организма вещества.

Ако пък решите да подобрите вкуса на ястията, тогава наистина възможностите ви са неограничени. Започвайки от кубчето бульон, прибавено към течността, стръкче ароматна трева или щипка универсална подправка, а защо пък не малко вино или още по-добре - предварително мариноване на продуктите?

Продуктите, приготвяни на пара, не бива да бъдат осолявани. От една страна това би променило техните вкусови качества, а от друга би свело до минимум употребата на сол - още един плюс в стремежа към здравословен начин на живот.

Вярно е, че в Древен Китай варяли храна в бамбукови и тръстикови кошници, осъзнавайки колко полезна е тя, но днес благодарение иновативните технологии за нула време можем да си приготвим вкусна и полезна храна.

В началото на 80-те години е бил създаден един от първите уреди за готвене на пара, в който едновременно могат да бъдат поставени няколко, при това различни продукта, без техните аромати да се смесват.

Постепенно този уред се усъвършенства, достига етап, на който твърдо можем да заявим, че времето за приготвяне на ястие на пара е три пъти по-малко, отколкото при традиционния метод на варене.

Пилешки кюфтета на пара

Необходими продукти: 500 г пилешко месо, 1 филийка пълнозърнест хляб, ¾ ч. ч. прясно мляко, 2 с. л. краве масло, сол

Приготовление: Обезкостяваме пилето, смиламе месото два пъти, като при втория път добавяме и филийката хляб, предварително накисната в мляко. Добавяме сол на вкус и маслото.

Измесваме добре получената смес и оформяме малки кюфтенца. Наливаме на дъното на тенджера вода и разтворен пилешки бульон, и поставяме решетка за варене на пара, предварително намаслена.

След като парата започне интензивно да ври, се отчитат 15 минути. Готовите кюфтенца се поднасят в подходящ съд, като се заливат с предварително приготвен сос бешамел.

Телешки котлети на пара

Необходими продукти: 500 г телешки котлети, 2 и ½ с. л. краве масло, ½ лимон, ½ с. л. брашно, сол

Приготовление: Телешките котлети се измиват и нарязват на порции. В подходяща тенджера се налива 2 ч. ч. вода, поставяме малко количество сол, половината от маслото и лимоновия сок, поставяме решетката, намазана с масло, и отгоре котлетите.

Изваждаме готовите котлети, отцеждаме бульона. Брашното леко се запържва в масло, разрежда се с бульона и се вари на слаб огън до сгъстяване.

След това се прецежда и се добавя маслото. Сервира се с гарнитура от зеленчуци, приготвени на пара.

Любопитни факти за варенето на пара

Знаете ли, че 84% е съдържанието на витамин С в броколи, приготвено на пара... и само 40% за същия продукт, сварен по традиционния начин!

От друга страна, 150 г броколи, приготвено на пара е еквивалентно приблизително на 75 мг витамин С, равняващо се на 2/3 от дневната нужда от витамина за ден на възрастен човек.

Всеки един от нас е наясно с факта, че жизненоважният витамин, "сварен" във вода или подложен на окисление, при контакт с въздуха се разгражда изключително бързо.

А това означава само едно - количеството витамин С, съхранено в продуктите, зависи изцяло от методите на обработка на храната.

Друг типичен пример в това отношение е кафявият ориз, за който специалисти твърдят, че най-подходящият метод за обработка е именно варенето на пара.

Така цялото количество витамин С се запазва почти непроменено.

С цел редуцирането на количеството на вреднодействащата микрофлора и унищожаването на патогенните микроорганизми в хранителните продукти, от първостепенно значение е температурната обработка, както и старателното почистване на продуктите.

Например ботулиновият токсин се разрушава при варенето в продължение на един час на рибни порции с размери 3 х 4 см.

Дизентерийните и коремнотифните бактерии се унищожават при температура 60°С в центъра на продукта, и загиват съответно за 30 секунди и 1 минута.

Различните серотипове салмонели проявяват различна устойчивост, но при температура 85°С в центъра на продукта, за 1 час загиват и най-устойчивите салмонели.

Днес варенето на пара се е превърнало в широко разпространен метод за приготвяне на храната не само в диетичната, но и в азиатската кухня.

Противно на очакването на мнозина, готвенето на пара съвсем не се асоциира с безквусно и безароматно ястие.

Напротив, запазва се уникалността на всяка гозба, независимо дали става въпрос на месо, риба, зеленчуци или плодове.

Избирайки си продукти с подчертано добри качества, вие ще имате възможност да се насладите на истинския, натурален вкус, нещо което трудно би могло да се случи, ако храната е изпържена.

И нека не забравяме, че правилната кулинарна обработка повишава усвояемостта на хранителните вещества.

Предлагаме ви да се запознаете отблизо с възгледите за спорта, цикличното хранене и живота като цяло на един от най-популярните ни потребители - инж. Марин Маринов, известен още и като freelancer.

Представи се на читателите (име и фамилия, възраст, откъде си)?

Казвам се Марин Маринов, на 29 години. Роден съм в Пловдив, живял съм 6 години в София, тогава учех и работех.

В момента живея в Плевен, чувствам се плевенчанин, защото най-голяма част от живота ми мина в този град.

Кога започна с фитнеса и какво те накара да започнеш да тренираш?

С тренировките започнах в края на десети клас, а със самия фитнес една година по-късно.

По онова време си бях позволил да стигна до отчайващо физическо ниво – много подкожни мазнини и минимално количество мускули.

Може би по-добре ще ме разберете, ако ви кажа, че тогава не можех да направя нито една лицева опора, а набирането беше абсолютен мираж.

Съвсем присъщо за мен отначало започнах с теоретичната подготовка – купих си книгата на Еню Рангелов "Мега мускули за вас", от нея се запознах с основните движения, мускулните групи и разбрах, че трябва да проям месо.

Не знаех къде в Плевен има фитнес зала и първите ми тренировки бяха само от коремни преси и клекове със собствено тегло.

След като позаякнах, почнах да правя и кофички на облегалките на два стола вкъщи.

Година по-късно един мой приятел ме заведе във фитнес залата и тогава разбрах, че това ще е голямото ми хоби.  

Това беше началото, след него имаше няколко години, в които наблягах на теорията, тогава тренирах изключително рядко. По-сериозно тренирам едва от 3-4 години.

Какво те провокира и имаше ли определена причина да обърнеш по-голямо внимание на спорта, да го направиш част от ежедневието си? Какво ти даде и какво ти взе това твое решение?

Както ви казах по-горе, отначало започнах, за да вкарам тялото си в някаква що-годе прилична форма. Впоследствие целите и интересните ми еволюираха.

Осъзнах, че спортът дава много повече, не само добър външен вид. Той е едно от необходимите условия, за да сме пълноценни хора, защото подпомага правилната работа на различните системи в организма.

Тренировките провокираха интереса ми към това как действа човешкото тяло, как са навързани процесите в него.

Трупането на знания в тази област за мен е най-големият бонус. С ръка на сърцето мога да кажа, че не съжалявам за нито една минута, прекарана в тренировки или четене на материали по темата.

С какво се занимаваш и как съчетаваш работа с тренировки и най-вече с четенето на толкова материал?

По образование съм компютърен инженер и в момента работя в ИТ отдела на една от големите банки в страната.  

По принцип работата ми е свързана с проблемни ситуации и когато те липсват, ми остава време да прочета някоя интересна статия на тема спорт и здраве.  

В интерес на истината не чета толкова много, просто го правя редовно от 10 години насам.

Харесвам сегашната си работата и перфектно я съчетавам с тренировките.

На едното място се натоварвам умствено и си почивам физически, а на другото място разпускам умствено и се натоварвам физически. По този начин работата и тренировките взаимно си помагат. 

Откакто се върнах от София в Плевен, нямам проблем с намирането на свободно време за "желязното" хоби.

Това беше и една от причините да избера да живея в по-малък град. Тук разполагаш с много повече свободно време. Няма го проблема с транспорта, с разпръснатите институции.

Всичко е на 5-10 минути с колата. В София пътувах един час до работа, за още един се връщах. В Плевен за това време успявам да се придвижа, да направя тренировка и да напазарувам.

Какви са ти целите и какво си постигнал досега?

Целите ми са да опознавам тялото си и да ставам относително все по-силен, без да правя компромиси със здравето си.

Харесват ми силовите тренировки и съм голям фен на силовия трибой.

Много отдавна не тренирам за външен вид. Той по-скоро е добър страничен ефект от тренировките за покачване на сила.

Към момента бутам на лежанката 1.7 пъти личното си тегло, а на тягата го дърпам 2,6 пъти. Клекът ми е отчайващо слаб, но съм се заел да го оправя.

Слабите постижения там ги отдавам главно на структурата на тялото ми, която ме ощетява доста при това движение. Другата причина е, че клякам едва от няколко месеца.

Сподели накратко какви са тренировъчните и хранителните ти принципи?

Аз изключително рядко тренирам на 100% от възможностите си, за сметка на това почти винаги тренирам около 90%.

Тези 90% са достатъчни за предизвикване на тренировъчен ефект, но в същото време ти позволяват да се възстановяваш по-бързо и съответно да тренираш много по-често.

Цялата си сила дължа на принципа: "Колкото се може по-тежко, колкото се може по-често, колкото се може по-свежо (далеко от отказа) и никога да няма повече от две съседни еднакви тренировки".

Номерът е в намирането на пресечната точка между тези  условия . 

Когато говорим за хранителни принципи, доста хора ме отъждествяват с цикличното хранене. Наистина в момента се храня така, но не следвам конкретни часови схеми.

Другият вид хранене, което според мен е здравословно, е ВМ-НВД. Много дълго време бях доста краен негов привърженик и оттогава имам изграден навик да наблягам на животинските храни.

Основно се храня с месо, яйца, краве масло, свинска мас, вътрешни органи и зеленчуци. Няколко години следвах стриктно ВМ-НВД. 

През това време се чувствах страхотно, но преминах на циклично хранене, защото то има един много голям плюс - премахва психическия натиск от това да ядеш само "правилните храни", пък и осъзнах, че при определени условия въглехидратите не са чак толкова вредни. 

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

Не съм голям фен на хранителните добавки, но целогодишно приемам Омега-3 мастни киселини.

Също така от време на време пия витамини и минерали, но само когато усетя признаци на недостиг на някое от тези вещества.

Като цяло за постигането на целите си разчитам на качествената храна и редовните тренировки.

Опиши накратко един свой ден?

Обичам да ставам рано, защото сутрините са любимото ми време. Тогава съм най-продуктивен и винаги в отлично настроение.

Събуждам се към 7:00-7:30, в 8:00 излизам за работа. В обедната почивка почти винаги пия кафе, най-често със Slavko, който е доста добре познат на BB-Team обществото.

Приключвам работа към 17:30, след това се виждам с приятели или тренирам. Вечерта е времето за обилно хранене и разпускане, тогава при мен явно доминира парасимпатикуса.

Обичам да пътувам и през почивните дни гледам да разнообразявам с туризъм - разходки, преходи в планината, посещение на различни спортни събития.

Тренировката основен приоритет ли е за теб пред (да речем) излизане по заведения или обратното?

Тренировките ми доставят голямо удоволствие и са много важни за мен. Заведенията бяха приоритетни през студентските ми години.

Откъде дойде тази идея за цикличното хранене (ЦХ), кога, как и защо започна?

За цикличното хранене за пръв път научих от една книга на Павел Цацулин. На последната страница имаше ревю на книгата на Ори Хофмеклър "Войнска диета". 

Това мисля, че беше през 2003 или 2004 година. Идеята ми се стори хубава, но не посмях да я пробвам, защото бях предубеден и наплашен от тогавашните фитнес списания. 

В тях катаболните процеси бяха описани като абсолютен враг на мускулите. Целенасочено започнах да практикувам цикличното хранене преди около 5 години.

Тогава се хранех ВМ-НВД, но през седмицата имах 1-2 дни, в които ядях само на вечеря, но доста обилно. Впоследствие увеличих малко въглехидратите и преминах изцяло на ЦХ.

С колко са се увеличили силовите постижения, откакто спазваш ЦХ?

Цикличното хранене ми помогна да сваля доста подкожни мазнини, но не мисля, че има чак толкова голям ефект върху силовите постижения. Те зависят в най-голяма степен от тренировките.

Като цяло в последните години имам малък силов прогрес, но причината е, че три пъти трябваше да направя голяма тренировъчна пауза, която така да се каже, ме зануляваше.

Какво мислиш за комбинацията на ЦХ и билдърски тренировки?

Ще има ефект, но не мисля, че е най-добрата и продуктивна комбинация.

Мислиш ли, че цикличното хранене е подходящо за всеки?

Цикличното хранене е в гените ни. Стига да няма здравословни проблеми, които да пречат на прилагането на принципите, не виждам проблем всеки да може да се храни по този начин и да се възползва от положителните ефекти.

Какво мислиш за твърдението, че цикличното хранене ограничава максималните постижения на сериозните атлети (при двуразови тренировки, 6 тренировки седмично и т.н.)?

При сериозните/професионални атлети има нещо, което изкривява цялата картинка. За никого не е тайна, че те въобще не са толкова "натурални".

Там пречка са забранените вещества, които приемат променят метаболизма и позволяват съвсем различен вид натоварване и хранене.

На кого не би препоръчал ЦХ?

На враговете си.

Подходящо ли е цикличното хранене за всякакъв тип тренировки? Ако не, при какви тренировки не би го препоръчал?

Храненето трябва да е съобразено с тренировките. Много хора си мислят, че цикличното хранене е глад през деня, преяждане вечер и така всеки ден.

Това е само един частен случай. Цикличното хранене е редуване на симпатикус и парасимпатикус и извличане на максимална полза от функциите, които се засилват при доминирането на единия или другия дял на вегетативната нервна система.

Това позволява този вид хранене да е доста гъвкав инструмент, който може да се пригоди за доста различен тип тренировки.

Кои спортисти, най-общо казано, могат максимално да се възползват от режима и кои биха изгубили от него?

Цикличното хранене има много положителни ефекти. Всеки спортист може да го напасне за себе си и да извлече нещо ценно от него.

Най-хубавото е, че дори не е нужно да се храните постоянно по този начин и може да го прилагате само в отделни дни. Все пак отзивите са, че работи най-добре с кратки, но доста интензивни тренировки.

Как си представяш ЦХ без кафе и без витамин C?

Въобще не мисля, че кафето и витамин С са толкова важни при цикличното хранене.  Съвсем спокойно може да се мине и без тях.

Правиш ли опити да контролираш допаминовите (освен кофеин и тирозин) и серотониновите нива в мозъка си и в какви посоки?

Тази тема ми стана интересна, след като прочетох част от книгата на доктор Eric Braverman - The Edge Effect.

В книгата се разказва за четирите основни невротрасмитера и техните функции в тялото. Пробвал съм да влияя на нивата им само чрез храна, хранителни добавки и физически упражнения.

Не съм ползвал лекарства или наркотични вещества.

Как го правиш и постигал ли си интересни резултати и изводи?

Експериментите ми потвърдиха информацията от книгата, която сама по себе си е доста интересна, но това е доста обширна тема, която няма как да изчерпим тук.

Има ли цикличното хранене недостатъци, които да ти пречат - на психиката, здравето, тренировките, личния живот или на каквото и да е? Има ли решение за тези недостатъци или се примиряваш?

Цикличното хранене се вписва перфектно в моя начин на живот. Това е и причината да избера да се храня по този начин. Не съм забелязал никакви недостатъци или отрицателно влияние.

Сериозен последовател си на периодичното гладуване. Мислиш ли, че има нещо, което може да те накара да промениш този си начин на хранене?

Има две неща, които могат да ме накарат да променя начина си на хранене. Първото е по-добра алтернатива, която предлага повече положителни ефекти при по-малко вложени усилия.

Второто е вариантът да променя целите и приоритетите си и цикличното хранене вече да не се вписва толкова добре в новия ми начин на живот. Това второто е малко вероятно, но никога не се знае...

Какво е от първостепенно значение за теб - силата или визията? Ако трябва да жертваш едното в името на другото, би ли го направил и какъв ще е изборът ти?

При мен приоритетите вървят така – здраве, сила, визия. Бих жертвал силата и визията за здраве, но не бих направил обратното.

Ако все пак трябва да избирам между сила и визия, предпочитам силата. Хубавото е, че моята цел – голямата относителна сила, винаги върви ръка за ръка с добра визия.

Би ли стигнал до крайности, за да постигнеш това, което искаш? Къде и каква е границата според теб?

Крайността е доста относително нещо. Кой казва кое е крайност? Крайност според кого? Все пак в различните посоки има различни крайности, някои от тях бих прескочил, други - не.

По принцип предпочитам да действам по друг начин - винаги когато нещата не се получават, първо търся грешката си, след това сменям подхода и така няколко пъти, докато не успея.

Досега винаги се е получавало и не ми се е налагало да стигам до крайности.

Защо на всеки нов потребител, който е начинаещ или с кофти хранителен план, предлагаш циклично хранене? Не мислиш ли, че човек, който се изхранва само с бисквити, шоколад и солети е твърде неподготвен физически и психически за циклично хранене?

Защото цикличното хранене е ефективно, заложено е в гените ни, принципите му  могат да се съберат в няколко изречения, и има и нещо много важно - позволява ти да правиш грешки в избора на храната. 

Много по-малко усилия и знания се изискват, за да почнеш да се храниш циклично, отколкото да си съставиш работещ хранителен план с правилните храни, сметнати калории и нутриенти.

Имаш ли някакви пороци? Ако да, мислиш ли да приключваш с тях или човек без пороци няма?

Не пуша, не взимам наркотици, пия изключително рядко и то в малки количества. Все пак сигурно имам някакви други пороци, които дори може да не осъзнавам.

Безгрешни хора няма, важното е да компенсираме с повече положителни качества.

Каква е жизнената ти философия и кои ценности са водещи за теб?

Бъди себе си. Не следвай сляпо правила и догми. Винаги подлагай на съмнение избора на мнозинството, защото най-вероятно е грешен.

Помагай когато можеш, защото добрините винаги се връщат. Уважавай хората без значение от социалния им статус.

Коя е мускулната група (ако има такава), която генетично не ти е заложено да върви?

Мисля, че при мен това са ръцете.

Занимавал ли си се с друг вид спорт, преди да влезеш в залата? Какво би искал да опиташ?

Не съм тренирал друг спорт. Не, излъгах, като малък тренирах айкидо, но се отписах, защото тренировките бяха точно по времето на "Костенурките нинджа".

По принцип харесвам футбола и леката атлетика, но мисля, че вече съм намерил спорта, който ми допада и ми носи най-голямо удоволствие.

Правиш ли жертви в името на тренировката?

Случвало ми се е няколко пъти да отлагам ангажименти, но това е било само когато денят е ключов за тренировката ми.

Имам предвид ден за максове или ден, в който е трябвало да си проведа някакъв експеримент и специално съм се подготвял за него. 

Всеки обикновен тренировъчен ден може лесно да се навакса и не си струва това да е някакъв вид ограничение.

Какво мислиш относно така разпространения мит, че за да прогресираш, трябва да "стресираш" мускулите, като постоянно разнообразяваш тренировките с всякакви причудливи упражнения? Или пътят към прогреса е в увеличаването на тежестите и повторенията, а не в смяната на упражнения?

Искаш ли да станеш силен в дадено движение, трябва да го правиш колкото се може по-често. Според мен няма нужда постоянно да се въртят различни упражнения. 

Аз съм на принципа: "Тренирай едно и също, но по различен начин". Ако прегледате дневника ми, ще видите, че тренирам само 5-6 движения, но винаги си играя със сериите, повторенията, общия обем, интензитета и плътността на тренировката. 

Тази периодизация помага тялото да не изпада в застой и да реагира на тренировъчните стимули.

Имаш сериозни резултати по отношение собствено тегло-работни тежести. Мислил ли си за участие в състезания по силови вдигания?

Замислял съм се, но това не ми е цел за момента. Все пак, ако оправя клека, може да се запиша за участие ей-така, за да усетя какво е.

Успяваш ли да мотивираш хората около теб да тренират и как?

Принципите и идеите ми по отношение на тренировките и храненето са доста различни от масово приетите за правилни.

Това ми пречи да предам ентусиазма си на всички около мен. Успявам да мотивирам само тези, които се стараят да осмислят нещата.

Те виждат логиката зад думите и съветите ми и това им помага да повярват.

Такава е картинката при първоначалната мотивация, а след това, като дойдат резултатите, всичко е много по-лесно.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

В нашето изкривено съвременно общество, където всичко се прави за печалба, няма как да съществува индустрия, която да служи изцяло в полза на хората.

За жалост фитнес индустрията потвърждава това. Прекалената комерсиализация и играта с егото на хората изродиха хубавата първоначална идея за здравословен начин на живот.

Какви съвети би дал на начинаещите във фитнеса?

Да не търсят бързите резултати, защото дори и да ги спостигнат, те са най-нетрайни.

Да бъдат търпеливи и постоянни, да си изградят стабилна основа, която да могат постепенно да награждат до най-високи нива.

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

За BB-Team знам доста отдавна. Още от времето, когато сайтът беше от няколко html странички и вместо форум имаше IRC канал. 

Тогава влизах от дъжд на вятър и в крайна сметка реших, че това не е моето място. Хората там следваха стриктно догмите от фитнес списанията, а на мен това не ми харесваше.

Много голяма беше изненадата ми, когато преди година попаднах случайно на тема от форума и се зачетох.

Страхотно впечатление ми направиха изказванията на някои хора, а и видях доста познати никове от форумите, в които пишех преди това. 

Няколко дни ми бяха нужни, за да си променя коренно мнението за BB-Team.

Допадна ми функционалността, намерих много нови приятели и в момента е любимият ми фитнес форум. 

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Пожелавам им да са здрави, да постигат целите си и никакви контузии!

В момента съм в процес на местене от едно жилище в друго. Наскоро чух крилатата мисъл, че "три премествания се равняват на един пожар", и вероятно в тези думи се крие голяма доза истина. Лично мен обаче това не ме плаши, а напротив.

Местенето, разбира се, е сериозен стрес. Много неща се губят, други се чупят, дълго време търсиш къде ти е това или онова...

Обаче аз го виждам като отлична възможност за ново начало - за прочистване от натрупаните стари вещи, за освобождаване от "токсините" на бита, които неизбежно се трупат с годините.

Факт е, че повечето хора сякаш се страхуват от промените, и понякога този страх е напълно основателен. Това с особена сила започва да важи с напредването на възрастта.

Човек става все по-трудно податлив на рискове, губи гъвкавост и започва да проявява подозрителност към всяка нова идея или начинание.

Действително, това е някакъв чисто човешки парадокс - да се стремим към стабилност и сигурност в един свят, чиято основна характеристика е... динамиката.

Местенето от един дом в друг не е лека задача, както навярно повечето от вас добре знаят от собствен опит.

Но пък аз вярвам, че е необходима и полезна стъпка, която помага за преподреждането не само на вещите, но и на мислите - нещо като своеобразен рестарт на ежедневието.

Всъщност вероятно страхът от промени е свързан с нежеланите такива. Но кой може да предвиди какво ще му се случи утре?

И все пак в един свят, в който всяка минута ни изправя пред нови предизвикателства, как може човек да се чувства поне малко подготвен за неочакваното?

Спортът например много помага, защото учи на дисциплина и бързи реакции.

А желаните промени започват отвътре - когато сам поискаш да се промениш, да полагаш съзнателни усилия, за да не носиш "излишен" багаж със себе си.

Вместо да строим барикади от вещи, зад които удобно да се крием, вместо да се осланяме на фалшивата сигурност, която ни дават познатите ни страхове... нека се научим да не се боим и да не бягаме от новото и непознатото.

Най-вече защото е излишно да се страхува човек от нещо, за което само времето ще покаже дали е добро или лошо. А и това, както всички знаем, е въпрос на гледна точка.

Както и сами знаете, екипът на BB-Team не обича много да стои на едно място. Затова не е и необходимо да ви издавам какво да очаквате през следващите седмици.

Мога да ви обещая само едно - определено няма да ви оставим да скучаете! Останете с нас!

Скуошът е вид спортна игра на закрито, с ракета и мека топка. Играе се от двама играчи индивидуално или четирима играчи по двойки. Играе се в затворен корт. В играта участват не само стените, но и подът. Целта е топката да се прати към предната стена - директно или чрез рикошет в останалите стени - странични и задна.

След отскачането ѝ от предната повърхност играчите имат право да ударят топката, преди тя да е тупнала, или най-много след едно докосване на пода.

Разиграването продължава, докато някой направи грешка или докато съдията не отсъди препречване - в скуош състезателите са длъжни, след като отиграят топката, веднага да се дръпнат и да оставят максимално място за удар на съперника, в противен случай им се отсъжда грешка.

Правилно отиграване на топката има когато:

• Преди да е отскочила втори път от пода, топката бъде пратена към предната стена, и то над "дъската".
• При движението си към предната стена топката не докосва пода или която и да е част от тялото или дрехите на играещия с нея.
• Топката е ударена само веднъж.
• Топката остане в очертанията на игрището след отскачането ѝ от предната стена.
• За разлика от тениса удар на чертата се смята за вън.

Топката за скуош е между 39,5 и 40,5 мм в диаметър и тежи от 23 до 25 грама.

Съществуват различни топки, като избора на такава зависи от индивидуалните качества на играча.

На всяка топка има малки точки, чийто цвят съотвества на вида на топката.

• Оранжева: Много ниска скорост, крайно нисък отскок;
• Две жълти: Ниска скорост, много нисък отскок;
• Жълта: Ниска скорост, нисък отскок;
• Зелена или бяла: Средна скорост, среден отскок;
• Червена: Средна скорост, висок отскок;
• Син: Висока скорост, много висок отскок.

Един мач се състои най-много от 5 гейма. Има две системи за отчитане на резултата - английска и американска.

Според английската се играе до 9 точки и играч отбелязва точка, само ако е сервирал разиграването.

Според американската система се играе до 15 точки, като всяка грешка е точка. Ако се достигне до резултат 8:8 (съответно, 14:14), посрещачът в този момент може да избере един от двата варианта – до 9 (15) или до 10 (17).

В първия случай се играе само до още една точка и който я спечели, печели и гейма. При втория вариант се играе до 2 (3) точки.

История на скуоша

Скуошът има корени в най-малко пет различни спорта и датира от началото на ХІІ в. във Франция. Децата там удряли стените с топки просто за забавление.

Религиозните интституции във Франция създали подобна игра. Монасите използвали ръкавици, за да мятат топки по рибни мрежи.

Развили ранната версия на ракетите, използвани в тениса и скуоша. Следващата важна стъпка била взета в Англия, където игра с ракети била развита в затворите.

Играело се с ракета и топка и целта било да пратиш топката по стената. Играта се развивала в училищата в Англия, като с нея еволюирали и приспособленията й.

През ХХ в. играта увеличава популярността си. Училища, клубове и дори частни инвеститори строят игрища. Определен стандарт обаче все още липсвал.

Първото игрище за скуош в Северна Америка било построено в училище "Св. Павел" в Ню Хемпшир през 1884 г. През 1904 във Филаделфия била основана първата национална асоциация по скуош в света - United States Squash Racquets Association, (USSRA), в момента известна като US-Squash.

През април 1907 Асоциацията по тенис спортове назначила комитет, за да стандартизира скуоша.

Мускули, участващи в скуош

Скуош е оценен като №1 в класация за най-здравословен спорт на сп. Forbes, заради кардио натоварването и калориите, които се изразходват за един час.

Огромната работа с краката се дължи на факта, че топката подскача много по-малко, отколкото при тениса.

При свръхинтензивни натоварвания се срещат чести контузии на бедрата.

В скуоша има високо натоварване на коленете заради непрекъснотото приклякване за ниски топки. Това може да доведе до травми. Спортът е изтощителен и изискващ себепожертвователност.

Здравословни ползи от практикуването на скуош

Скуошът е прекрасно кардио упражнение. За един час се изразходват от 600 до 1 000 калории, което е с над 70% повече спрямо тенис, например.

Освен това играта на скуош натоварва цялото тяло и държи ангажирани и горната, и долната част на тялото.

Играта изисква и непрекъсната работа с мозъка, което развива въображението и тактическото мислене.

Професионалният скуош е една изтискваща силите игра, която не е за всеки. Но пък всеки би могъл да опита една приятелска среща, в която да се освободи от напрежението на работния ден и да се зареди с настроение.

"Доброто" старо хъркане е тема, върху която почти всички изследователи на съня са съсредоточили усилията си. Дихателният шум с честота 300 херца е неприятен и изнервящ най-вече за партньора на хъркащия, но може да доведе до сериозни здравословни проблеми и за главното действащо лице. Ето защо хъркането е проблем, който не бива да се неглижира, а при необходимост налага и вземането на незабавни мерки.

Изнервящо или опасно, хъркането определено е състояние, което изисква внимение и проследяване.

Съвременната медицина разполага с редица решения и алтернативи, които могат както да ни избавят от досадния шум, така и да спасят живота ни.

Кой хърка?

Типичният хъркащ е мъж с едро телосложение, който пуши и не обича спорта. Това обаче не означава, че непушачката с нормално тегло е застрахована от появата на този проблем.

Дори млади спортисти могат да бъдат засегнати. Фактите показват, че около 45% от възрастните хора хъркат само понякога, а 25% страдат от това състояние постоянно.

Хъркането се наблюдава при  всеки втори мъж и всяка четвърта жена, особено над 40-годишна възраст, а при жените менопаузата и хормоналните промени също имат влияние.

"Механика" на хъркането

По време на сън (при нормално дишане и съответно липса на хъркане) въздушният поток навлиза през ноздрите на носа след това преминава към мекото небце и към ларинкса без излишни завихряния.

Хъркането се появява, когато се затрудни свободното преминаване на въздуха през носа или гърлото.

Това води до завихряне на въздушната струя и вибрации на отпуснатите при сън меки тъкани - увула, сливици, меко небце, които са в задната част на гърлото.

Издаваният шум може да достигне до невероятните 90 децибела (за сравнение - височината на звука при нормално говорене е 40 децибела). 

Причини за хъркането

Причините за блокирането на въздуха по дихателните пътища са многобройни и често се срещат в комбинация:

• Проблеми с носа и гърлото - изкривена по рождение или от травма носна преграда, хрема, увеличени сливици, удължена юздичка на езика, полипи в носа или гърлото, хроничен синузит, друга инфекция на горния респираторен тракт, алергия;
• Нисък мускулен тонус на небцето и останалите тъкани около носа и гърлото.
• Наднормено тегло и затлъстяване - пълните хора са по-предразположени към хъркане. При тях има задебеляване на меките тъкани в основата на езика, мекото небце и небните сливици, в резултат на което се стеснява отворът на горните дихателни пътища и се затруднява дишането;
• Пушене - пушачите са предразположени към хъркане, тъй като никотинът дразни лигавицата на гърлото и води до нейното набъбване;
• Позата при спане - някои хора хъркат, когато спят по гръб. При това положение на тялото долната челюст се отпуска назад, съответно коренът на езика прилепва към мекото небце, а то от своя страна "провисва" на пътя на струята на вдишвания въздух;
• Прием на алкохол и някои лекарствени средства (транквиланти, антидепресанти, приспивателни) преди сън. Това води до свръхрелаксация на мускулите на гърлото и езика. Алкохолът също така потиска частта в мозъка, отговорна за регулацията на дишането;
• Наследствена предразположеност;
• Напреднала възраст – понижава се мускулният тонус на тъканите, включително и на тези в задната част на гърлото.

Сънна апнея

Много хора подценяват хъркането и го считат за нормално. То не е само дразнещ шум за околните, но може да бъде и тревожен сигнал.

Нерядко е признак за доста сериозно заболяване - сънна апнея, която задължително трябва да бъде лекувана. 

Сънната апнея, непозната допреди няколко години, представлява пълно преустановяване на дишането по вrеме на сън за повече от 10, дори и за 20-40 секунди.

В този случай меките тъкани на фаринкса не просто вибрират, а прилепват помежду си и достъпът на въздух се прекратява. 

Смята се, че човек страда от сънна апнея, когато за един час сън стават поне 5 кратки прекъсвания на дишането.

В най-тежките ситуации за една нощ може да се наблюдават няколкостотин краткотрайни прекъсвания на дишането, а общата им продължителност да достигне до няколко часа.

Натрупването в кръвта на въглероден диоксид води до дразнене на дихателния център в мозъка, разбуждане, волево поемане на въздух и повторно заспиване.

Това може да се повтори десетки пъти през нощта, като по този начин качеството на съня рязко се понижава.

Пациентът забелязва, че не се наспива добре, усеща отпадналост и умора презз деня, липса на концентрация и внимание.

Недостатъчното снабдяване с кислород води до нарушения в дейността на сърцето и мозъка. Последиците са високо кръвно налягане, нарушен глюкозен баланс, склонност към депресии, намалено либидо и потентност, сърдечно-съдови заболявания.

Днес вече за медицината не е тайна връзката между появата на мозъчен инсулт и хъркането. 40% от мозъчните васкуларни инциденти настъпват по време на сън или в първия час след събуждането. Повечето засегнати са мъже.

При случаите на сънна апнея решението е добре известно, но трудно се понася от пациентите – състои се в носене на маска през цялата нощ, която представлява обдишваща машина, подаваща кислород под налягане при всяко спиране на дишането.

Целта е да държат отворени дихателните пътища по време на сън, за да няма спиране на дихателния процес. 

Диагностицирането на сънната апнея е трудно, защото повечето хора не считат за нужно да се консултират с лекар.

За съжаление това опасно заболяване се диагностицира едва след появата на сърдечно-съдов проблем или настъпването на пътно-транспортно произшествие поради дневната сънливост и умора, причинени от недоспиване.

Ролята на партньора е много важна за навременното откриване и преодоляване на проблема.

Лекува ли се хъркането?

Хъркането, което не се дължи на аномалии и анатомични изменения в дихателните пътища, не се приема за болест, поради което лечението не е задължително.

Въпреки това срещу него съществуват различни терапевтични техники – от промяна на позицията на тялото до хирургична намеса.

Класически решения

Най-логично е да се премахне причината, която поражда хъркането, а именно:

• Намалете теглото и тонизирайте мускулите си;
• Спрете пушенето - тютюневият дим е сред най-дразнещите лигавицата вещества. Той причинява набъбване на дихателните пътища и ги стеснява;
• Избягвайте или намалете до минимум алкохола и успокоителните лекарства преди сън;
• Спете на твърд матрак и с една възглавница. Натрупването на възглавници води до изкривяване на врата, което затруднява придвижването на въздушния поток в трахеята;
• Спете в странична поза, а не по гръб, за да не пропада езикът в гърлото;
• Спете в проветрена стая - така ще се намали концентрацията на дразнещите дихателните пътища вещества, а и въздухът се овлажнява. Прекомерното изсушаване на вдишвания въздух индиректно дразни лигавицата, за което често са виновни и климатиците;
• При алергия към пухени възглавници се снабдете с такива, изработени от синтетичен материал;
• Лекувайте навреме възпаленията на синусите, хремата, алергиите.

В много случаи тези мерки се оказват достатъчни за справяне с проблема хъркане. Доста често обаче причината може да е повече от една и решението трябва да е комплексно.

• Спрей срещу хъркане - това е лекарствено средство, продаващо се без рецепта в търговските и аптечни мрежи. Впръсква се 2-3 пъти в гърлото преди лягане, като овлажнява лигавицата на фаринкса и намалява съпротивлението спрямо навлизащия въздушен поток. Преди да се закупи и използва спрей срещу хъркане е добре да се проведе лекарска консултация с цел установяването на възможни алергии.
• Пластинки, лепенки, щипки срещу хъркане - когато хъркането е причинено от проблем в носната кухина, тези средства могат да имат значителен успех. Пластинката или лепенката се залепя на гърба на носа по време на сън с цел разширяване на носните ходове. Този метод е удобен и лесен за приложение. Вече се продават и миниатюрни щипки, които се поставят вътре в ноздрите и улесняват дишането през нощта.
• Ортодонтски приспособления (маски) - те фиксират долната челюст и подържат корена на езика в предна позиция. По този начин въздухът не се завихря дори при дишане през устата и/или подават възух под налягане, който преодолява съпротивлението на тъканите.

Хирургично (оперативно) лечение на хъркането

Когато хъркането е много упорито и има прояви на сънна апнея, може да се помисли за оперативна намеса. Тя е с ефективност над 80%, но съществува риск проблемът да се върне след 2-3 години.

В зависимост от конкретния случай се отнема част от определени тъкани (меко небце, увула, сливици). Прилагат се лазерни и ултразвукови методи. Целта е да се редуцира обструкцията (запушването) или да се разшири проблемната анатомична област, която е причина за хъркането.

Често тези области са няколко, което е и причина за непълния ефект от интервенцията понякога.

Хирургичният подход е фокусиран най-често върху носните проходи, мекото небце, увулата и езика.

Процедурите по разширяване на носните проходи често са кратки и се извършват в лекарския кабинет. Прилага се радиочестотна енергия върху тъканите, което води до образуване на скарификационна (втвърдена зарастваща) тъкан.

Използват се и обезболяващи инжекционни лекарства. Ефектът е разширяване на кухините и по-лесно проникване на въздуха.

Пълният ефект настъпва след около 3 месеца. Често скарифициралата тъкан омеква и се отпуска с времето, което налага повторение на процедурата.

При изкривена носна преграда (по рождение или вследствие на травма) хиургичната интервенция е в операционна зала и под пълна упойка. Състои се в премахване на изкривената част от хрущяла.

При полипи в носа (мукозни разраствания вследствие на алергии) се налага отстраняването им, тъй като те се разрастват с времето и запушват носната кухина.

В зависимост от конкретния случай интервенцията се провежда в лекарски кабинет или операционна зала.

Целите на оралната хирургия при проблема хъркане са да се премахнат някои тъкани (меко небце, увула) или те да бъдат втвърдени с цел премахване на вибрациите.

Увулектомията е премахване на увулата (мъжеца). Извършва се в лекарски кабинет, с локална упойка. Наблюдава се дискомфорт за няколко дни след това, болка при гълтане и говор.

Хирургична намеса на мекото небце - при един от вариантите е достатъчно да се изреже само върхът на небцето, ако то е по-дълго. Другият вариант е да се изреже цялото небце, но той е по-неблагоприятен, защото може да повлияе на гълтането.

Често с помощта на лазер се създават микропрорези в областта на мекото небце, което води до образуване на по-твърда скарификационна тъкан, което предотвратява възникването на вибрации.

Радиочестотната енергия цели същия ефект. Над 77% от пациентите съобщават за подобрение. При 29% се наблюдава релапс поради омекване на втвърдената мускулна тъкан с времето.

Друг метод е инжектиране на склерозиращи вещества (импланти) в небцето с цел то да се втвърди и уплътни.

Имплантите са изработени от инертния материал дакрон, използван в сърдечната хирургия. Те персистират в тъканта, поради което завръщането на проблема хъркане е значително възпрепятствано.

Информацията за храненето при жените е безкрайна. Някои женски списания ни заливат с "безценни" съвети, а "една приятелка ми каза, че свалила цели 10 килограма с новата диета, ще взема да пробвам и аз". Познато звучи, нали? Дали обаче "мазнини се свалят с много кардио и гладуване" и "стегната фигура се постига, като се ограничат мазнините и се увеличат зеленчуците" са верни твърдения? Неслучайно съм ги сложила в кавички. Предлагам да разберем защо.

Заблуда №1: На диета съм и затова ям малко.

Най-голям страх: Ще си саботирам целите, ако увелича порциите.

Истината: Идеалът за женско тяло се е променил драстично, и ако в древността са били на почит пищните фигури, сега се шири мнението, че жените трябва да са слаби и да следват разни идеали, налагани от списания (вижте статията за женското тяло и медиите).

Именно тези списания редовно публикуват диети от типа: закуска – яйце, кафе и портокал; обяд – салата; вечеря – риба и салата.

Вариантите са много, но общата схема е една – глад.

Да бъдеш на диета не означава да гладуваш. Истината е, че целите ви са обречени на провал именно заради НЕяденето.

При един прекалено нисък калориен баланс (ОКБ) съчетан с увеличена физическа активност, тялото реагира с вроден защитен механизъм и забавя метаболизма ви. Реално работещият ОКБ се получава като от индивидуалния BMR се вадят 5 до 15% от калориите или средно 200-500 според теглото на трениращия и вида на хранителният режим.

Целта е да се запази биологичният вид, като се издържи на глада. За да има енергия за основните функции (дишане, поддържане на органи и системи, регенериране на клетките) тялото започва да складира дори и малкото приети калории. Точно така – под формата на подкожни мазнини.

За щастие не е късно да промените вредните навици и схващания - запознайте се с метаболизма и начините за забързването му.

Заблуда №2: Не ям мазнини, защото искам да свалям килограми.

Най-голям страх: Ще кача мазно.

Истината: В така формулираното твърдение би могло да има доза истина, но само ако не се направи едно важно уточнение за видовете мазнини.

Да разгледаме тези основни групи мазнини:

Наситени мазнини – свинско, агнешко, говеждо, пълномаслени млечни продукти; кокосово олио и масло, палмово олио.

Ненаситени мазнини:

• Мононенаситени – зехтин, масла от различни ядки (бадеми, макадамия), масло от авокадо, фъстъци и др.
• Полиненаситени омега-3 мастни киселини – различни риби и масло от тях (сьомга, скумрия); масло от ленено семе, орехи и др.
• Полиненаситени омега-6 мастни киселини – майчина кърма, карантия, крехко месо; слънчоглед, сусам, сурови ядки и семена, зеленолистни зеленчуци и др.

Виновниците за редица здравословни проблеми не са свинското месо или студено пресованите масла, а хидрираните растителни мазнини, съдържащи транс-мастни киселини.

Пример за тях са преработеното растително олио, маргаринът и всички храни, получени чрез топлинната им преработка.

Правилно сте разбрали – не бива да се пържи в растителна мазнина, да се набляга на чипсове и картофки, на различни купешки "лакомства" и прочее.

Мазнините са източник на енергия. Другият такъв са въглехидратите.

Ако гладувате неконтролирано, е нормално в един момент тялото ви да изпита непреодолим глад за храни с висок гликемичен индекс.

Тогава се нахвърляте на храна, която да осигури бърза енергия на тялото. Най-вероятно е да се посегне към захарта. А тя далеч не се съдържа само в сладките храни.

Често срещаната грешка в менюто на някои жени е прекаляването с неправилните въглехидрати – пастички, кифлички, нишестени храни и т.н.

Свръхконсумацията им може да доведе до непоносимост към глутен, инсулинова резистентност, метаболитен синдром, диабет и кандида (дрождеподобна гъбичка, причина за кандидоза).

Заблуда №3: Не ям белтъчни храни.

Най-голям страх: Ще стана огромна.

Истината: Дали ще станете "огромна и мускулеста" или не по-скоро зависи отново калорийния ви баланс (споменат в заблуда №1), както и от начина, по който спортувате. Ако приемате повече калории, отколкото изразходвате – ще качвате тегло. Това може да стане и без прекаляването с белтъчни храни.

Избягването им е изключително погрешно, защото протеините са първостепенни по важност съединения и основен градивен материал на човешкия организъм.

Смята се, че той е изграден от 100 000 вида белтъци.

Най-богатите храни на аминокиселини са месо, яйца, риба и морски дарове, млечни и бобови храни.

• Ако не обичате месо – приемайте риба, яйца, млечни продукти.
• Ако сте вегетарианец – набавете си нужното количество белтъчини чрез растителни източници на протеини.

За какво да следите в хранителния си режим?

Ето накратко най-важните неща, за които една жена трябва да внимава:

• Не гладувайте. Изберете си балансирано меню, в което да има достатъчно полезни мазнини, белтъчини и въглехидрати. Не правете диети с големи калорийни рестрикции.
• Бъдете сигурна, че приемате основни макро- и микроелементи. От голяма важност за жените са калций, магнезий, желязо, манган, йод, мед.
• Не прекалявайте с кафето и тютюнопушенето, защото те са инхибитори на калция. Три чаши черно кафе могат да доведат до загубата на 45 мг калций.
• Пийте достатъчно течности. Наблягайте на вода и фрешове, избягвайте газирани и подсладени напитки.
• Не робувайте на цифри. Не ставайте обсебени от митичните 2 килограма.
• Бъдете щастливи в телата си и се грижете за тях с колкото е възможно по-качествена храна, приготвена по полезен начин.
• Яжте спокойно… и бъдете ЗДРАВИ!

Повечето жени изтръпват от ужас, когато чуят думите "тренировки с тежести". Упорито избягват темата, ако случайно получат съвет да ги включат в спортните си активности. Но дали наистина трябва да се страхуваме от тях? Дали сме добре информирани за въздействието им върху дамската физика? Кои са най-често срещаните митове и какви са ползите от тренирането с тежести, научете сега.

Всяка жена иска да изглежда добре и да се чувства страхотно в кожата си. Някои постигат мечтаната фигура по-лесно, при други това изисква повече усилия.

Всичко е индивидуално – гени, структура, метаболизъм на тялото; вид, качество и количество на физическата активност; начин на живот и други.

Има една общовалидна истина – всяка жена изглежда по-добре, когато фигурата й е стегната, независимо какви са мерките й.

Тук не става дума за конкретни цифри – по-важното е хармоничността, стойката и добре оформените линии. На помощ идват тренировките с тежести.

Да, точно така – противно на масовото схващане, те са полезни за жените точно толкова, колкото и за мъжете.

Без да цитирам имена (вярвам, че всички ще направят поне една асоциация), много от популярните типично женски списания ни заливат с така "полезните" съвети да приемаме повече зеленчуци, да намалим дневната дажба на белтъчини в менюто си, да не ядем след 18:00 ч.(а според някои дори след 16:00 ч.), да правим продължително кардио и да не хващаме повече от 1-2 кг тежести. Това били начините за постигане на идеална фигура.

Ако сте минали вече по този път и не сте видели задоволителен резултат, ако в момента следвате подобни принципи, но не се чувствате тонизирани и здрави, или просто ако в съзнанието ви е залегнало схващането, че жените не бива да тренират с тежести, моля прочетете следните редове и се замислете.

Заблуда №1: Една жена не е красива с мускули

Най-голям страх: Тренировките с тежести ще ме направят да изглеждам като културистка

Мускулната система е част от опорно-двигателната система. Основната функция на мускулите е да упражняват статично въздействие или да предизвикват движение – както на отделните части на тялото, така и на вътрешните органи.

С други думи – не можем да съществуваме без съзнателното (използва се за придвижване)  или несъзнателното (работата на сърцето, например) съкращаване на мускулите.

Следователно, не само че не трябва да го избягваме, а точно обратното – трябва да се стремим да поддържаме тонизирана мускулатура, за да имаме здраво тяло и добре функциониращ опорно-двигателен апарат.

Поначало качването на мускулна маса при жените не е толкова лесна задача. Не очаквайте с влизането в залата и хващането на дъмбелите да доближите визията на културистка.

Причината се крие в производството на тестостерон. Той е важен хормон с много функции – една от които е натрупването на мускулна маса.

Някои жени са склонни да качват по-лесно мускулна маса, но като цяло количеството на тестостерона при дамите е много по-малко (в сравнение с мъжкия).

При професионалните културистки има няколко основни момента: добра генетична предразположеност; съзнателно качване на мускулна маса; в зависимост от категорията, за която се готвят – употреба на анаболни стероиди (синтетичен тестостерон); часове, прекарани в залата; свръхкалорично хранене.

Тренирането с тежести без употреба на стероиди ще доведе до едно оформено и стегнато тяло, както и до изчистване на целулита.

Заблуда №2: Тежестите са само за мъже

Най-голям страх:  Ще стана огромна, с обемни крака и ръце

И двата пола могат да тренират с тежести, няма типично "мъжки" или "женски" упражнения. Различията са в абсолютната сила и целите на трениращия.

Мъжете имат по-висока мускулна сила – тя е сбор от няколко параметъра: силова издръжливост; максимална, експлозивна, функционална и специфична сила.

Накратко – тежестите са и за двата пола, но мъжете могат да тренират с много повече килограми.

Една жена не може да постигне вида на мъжката мускулатура. Причината я споменахме в Заблуда №1.

Няма да станете голяма и обемна, освен ако не го целите.

Нарастването на мускула (хипертрофия) представлява увеличаване размера на мускулните клетки. Хипертрофията бива два вида: саркоплазмена и миофибриларна.

Първата е търсена от бодибилдърите – при нея имаме увеличаване на саркоплазмената течност в мускулната клетка, без да е нужно увеличаване на мускулната сила.

Набляга се на голям обем (серии и повторения) при определена интензивност (например 3-4 серии по 12 повторения).

При миофибриларната имаме значително увеличаване на мускулната сила, но малка промяна в размера на мускулите. Тя се среща при силовите атлети – щангисти, силови трибойци и други.

Тук имаме по-малко повторения и серии, но тежестите са близки до моментния максимум – най-голямата тежест, която може да се вдигне в дадения момент (например 3-5 серии по 2-3 повторения).

Обобщено: за да не станете "огромна", трябва да се съсредоточите към по-големи тежести и по-малко повторения.

А това ни води до:

Заблуда №3: Жените не бива да вдигат тежко

Най-голям страх: Ще си прецакаш кръста!

Тренировките с тежести по-скоро ще го заздравят и доведат до много други позитиви, но за това ще поговорим малко по-надолу.

Този страх е основателен, ако упражненията не се изпълняват с правилна техника, или ако трениращият има изкривявания в стойката на тялото си.

Хубаво е да намерите човек, който да ви научи на нея, особено ако сте начинаеща и досега не сте се сблъсквали с тежестите.

Независимо дали е инструктор, персонален треньор или приятел – важно е да знае какво прави.

Ако нямате тази възможност – винаги може да се обърнете към изданието, където има подробно обяснение за изпълнението на упражненията, както и приложено видео към всяко от тях. 

В началото, докато заучавате техниката, е хубаво да слагате по-малки тежести. С времето ще нарастват както те, така и увереността ви.

Няма от какво да се притеснявате, ако правите контролирани движения с добра техника и правилна стойка на тялото.

Заблуда №4: Жените трябва да правят много кардио

Най-голям страх: Иначе ще напълнеят

Кардио тренировките са хубаво нещо и намират своето място във физическите дейности, но е изключително погрешно схващането, че жените трябва да правят само това.

Разбира се, с помощта на кардио тренировките и правилно подбраната интензивност можем да намалим процента подкожни мазнини, но само по себе си това не е достатъчно за добре оформена фигура. Трябва да имаме и оформен мускул, който да придаде стегнат вид.

Няма смисъл от всекидневно изтощително кардио. Може да се ограничи от 3-5 пъти седмично и да се комбинира с тренировки с тежести – в един и същи или в отделен ден.

Може да напълнеете дори и да правите много кардио, ако приемате повече калории, отколкото изразходвате.

Хората са различни и ако при някои нещо дава резултат, то при други може да не се забележи ефект. Но това е общовалидното правило. 

Заблуда №5: Не бива да започвам тренировки с тежести…

Най-голям страх:  …защото ако ги спра, мускулите ще се превърнат в мазнини

Мускулите са мускули и мазнините – мазнини. Не можеш да превърнеш едното в другото, защото те са съвсем различни тъкани.

Мускулите водят до забързване на метаболизма и горенето на повече калории. Колкото повече мускули имаш – толкова повече калории ще гориш.

Заблудата идва от следното често срещано явление. Някой започва да тренира, натрупва мускулатура, което спомага за оформянето на фигурата и изгарянето на подкожни мазнини.

След време по една или друга причина той спира да тренира (със сигурност имате поне един познат, който е имал дълги периоди с липса на тренировки).

В резултат от намалената физическа активност се губи мускулна маса.

Тук е подходяща поговорката "Use it, or lose it" ("Използвай или загуби").  Придава се един отпуснат вид на тялото, без мускулен тонус.

Това е особено видно, ако се наруши хранителния режим и започнат да се приемат безразборно различни неподходящи храни (полуфабрикати, пакетирани, чипсове, банички, тортички – "junk food").

Защо трябва да тренирам с тежести?

Ще горите повече калории

Най-добрият начин за контролиране на телесното тегло е именно развитието на мускулната маса. Причината се крие в двойното горене на калории.

На първо място съпротивлението при тренировките с тежести е мощна физическа активност. Изгаряте значително количество калории още по време на самите упражнения.

Второ, новообразуваните мускулни тъкани увеличават метаболизма в покой, което означава, че вие ще продължите да изгаряте калории дълго след като сте приключили с тренировката си.

Доктор Уейн Уесткот (Wayne Westcott; Куинси, Масачузетс), директор по научно-изследователска работа в областта на фитнеса, направил експеримент със средностатистически жени. Тези от тях, които тренирали с тежести 2-3 пъти седмично в продължение на 2 месеца, успяли да свалят 1.6 кг мазнини и да качат 1 кг мускулна маса.

А колкото повече мускули имаме, толкова повече ще забързаме метаболизма си. За всеки килограм мускул ще горите до 100 калории повече дневно.

Не се притеснявайте от качането на мускулна маса – няма да изглеждате като мъж или да имате "напомпан" вид.

В женското тяло по естествен начин има 10 пъти по-малко тестостерон и от 10 до 30 пъти по-ниски нива на хормони, отговорни за хипертрофията като цяло, в сравнение с мъжкото.

Ще бъдете физически по-силна

Тренирането с тежести ще ви помогне да подобрите цялостното си физическо състояние. Ще бъдете по-силна и ще вършите ежедневните си дейности с лекота.

Нека бъдем откровени – виждали сте поне една жена, която с мъка носи пазарските си чанти. Лично аз съм ставала свидетел на не една жена, която не може да извърви цялото разстояние от магазина до паркинга, без да спре поне веднъж.

Предполагам, че ви се е случвало ваша позната да се оплаква от болки в кръста, гърба и ръцете, когато се налага да носи малкото си дете за известно време.

Тренировките с тежести ще укрепят мускулатурата ви. Някои движения, които са ви затруднявали в миналото, ще ви се сторят като детска игра.

Ще намалите риска от остеопороза

Остеопорозата е прогресиращо заболяване на скелета, при което имаме изтъняване на костите и загуба на плътността им. 

Наблюдава се намалено усвояване на калций, костите стават по-крехки и е възможно тяхното често счупване. Засяга повече жените, особено в менопаузата.

Като цяло това е тихо заболяване, няма болки и може да остане незабелязано в продължение на години – процесите на деградация се засилват и в един момент се появяват счупванията.

Рискът от остеопороза може да се контролира с помощта на физическата активност и главно на силовите упражнения, защото стимулират активно мускулите, и се подобрява състоянието на костите като цяло.

Мускулите ще помогнат да пазите по-добър баланс и да контролирате тялото си, а това намалява възможността за падания и счупвания.

Редовното трениране с тежести, достатъчен прием на калций, по-качествена храна – всичко това ще помогне да се радвате на едно здраво и силно тяло, с правилно функциониращ опорно-двигателен апарат.

Намалява се рискът от травми и болки в гърба

Тренировките с тежести, освен че изграждат мускули, заздравяват връзките, укрепват ставите и съединителната тъкан.

Има проучване, при което е доказано, че укрепването на мускулатурата на гърба с помощта на силови тренировки може да доведе до 80% успеваемост в отстраняването или намаляването на болките в гърба и кръста. Тези оплаквания се срещат при не една и две жени.

Подобрява се дейността на сърцето

Тренировките с тежести могат да подобрят сърдечно-съдовата дейност и здраве по няколко начина – понижават лошия холестерол, добрият се увеличава, намалява се кръвното налягане.

Чрез физическата активност сърдечният мускул укрепва, увеличава се броя на капилярите, обмяната на веществата става по-добра.

Ще подобрите цялостната си спортна дейност и резултатите си

Ако сте активно спортуваща, но в режима ви липсват занимания с тежести, то няма да е лошо да преосмислите подхода си.

Не е тайна, че атлети от различни спортове включват в програмата си тежести. При правилно подбрани упражнения, съобразени с особеностите на конкретния спорт, може да се подобрят крайните резултати.

Подобрява се отскока, експлозивността, издръжливостта, бързината и др.

Лекоатлети, плувци, скиори, практикуващи бойни изкуства, футбол, баскетбол, волейбол, колоездене и др. – всички те включват в седмичната си програма силова подготовка.

Ще се чувствате по-добре, с по-голямо самочувствие

Всички искаме да изглеждаме по-добре, а с по-малко мазнини и стегната фигура, това не е трудно. Тренировките с тежести ще ви помогнат да изглеждате по-млада. 

Чрез укрепване на костите и ставите и засилена мускулна дейност, вие ще имате по-добра стойка, ще извършвате движенията с лекота и грация.

Как да започна?

Научихте основните предимства и ползи от тренировките с тежести. Сега е време да приложим знанията си в практиката, защото най-добрият начин да се убедим, че нещо действа, е именно личният опит.

Ако сте сред начинаещите и никога досега не сте тренирали с тежести, е хубаво да намерите човек, който да ви въведе в правилното изпълнение на упражненията.

Дали ще е приятел или инструкторът в близката зала – няма значение.

Внимавайте и се доверявайте на препоръчани хора, защото за съжаление не е тайна, че все още по фитнес залите се срещат хора, които по-скоро биха ви контузили.

Допълнително може да разгледате раздела "Фитнес" в изданието, където има подробно обяснени упражнения с нагледно представено видео.

Основни съвети

Избирайте многоставни упражнения – при тях има движение в две или повече стави и съответно участие на повече мускулни групи. Тялото е добре организирана система, в която различни органи и мускули си взаимодействат. Ето защо е хубаво да се правят движения, при които участва цялото тяло. Ползата от това е, че има и по-голям енергоразход.

Правете повече движения със свободни тежести, отколкото машини. Причината – свободните тежести участват повече от една мускулни групи, защото освен основните, се включват и второстепенни, които играят ролята на стабилизатори. 

Ще е нужно по-голямо усилие да овладеете тежестта и да контролирате движението, но ще имате и по-голям ефект върху укрепването на мускулатурата, оформянето на тялото, изгарянето на подкожни мазнини. 

Този съвет може да ви даде насоки в преценяването дали фитнес инструкторът, към когото сте се обърнали, може да ви помогне. Ако е категоричен, че не бива да клякате или отказва да ви покаже техниката на мъртва тяга, например, а вместо това ви насочва към уреди за бедрени екстензии или коремни преси – червената ви лампичка трябва да светне.

Разбира се, това не значи, че трябва да избягвате изолиращите упражнения и машините – те също могат да намерят място в тренировъчния ви режим като спомагателни.

Тренирайте тежко, с по-големи тежести. Тук нямам предвид да поставяте световни рекорди в силовите спортове. Тъй като "тежко" е относително понятие – за едни хора 30 кг може да са леки, а за други – трудна задача.

Тренирайте с тежести, които да са тежки за вас и да са съобразени спрямо вашите възможности. Например подберете такава тежест, че да направите 3-6 повторения с нея. Ако усещате, че може да продължите над 10 бройки – значи ви е леко.

Причината да се тренира тежко споменахме по-нагоре, при видовете хипертрофии. Освен това дава по-голям енергоразход и засилен метаболизъм.

Бъдете изключително внимателни по отношение на техниката – изпълнявайте правилно упражненията, старайте се тялото ви да е стегнато, с правилна позиция на гръбначния стълб. В началото слагайте по-леки тежести. Когато усвоите изпълнението и станете по уверени, може да ги увеличите.

Не се притеснявайте, ако в залата останалите представителки на нежния пол не правят това, което и вие. Не се притеснявайте от погледите, които е възможно да ви хвърлят. За съжаление въпреки времето, в което живеем, все още се среща погрешното схващане, че мястото на жените е само върху бягащата пътека. 

Възможно е в началото да ви гледат странно, но в крайна сметка вие работите за собственото си здраве и не бива да ви интересува чуждото мнение. 

Вярвам, че след време тези закостенели разбирания ще останат в миналото.

Упражненията, които е хубаво да присъстват в програмата, са: клек, мъртва тяга, лежанка, упражнения с дъмбели, напади, отпади, суингове, плие и др. Всички те имат различни разновидности според начина на изпълнение и използваните тежести.

Може да са както с щанга, така и с дъмбели. Не се страхувайте – при правилна техника, и ако няма категорични противопоказания от лекар, може да извлечете само ползи от многоставните и упражненията със свободни тежести.

Не се отказвайте в началото! Всяко нещо изисква определено време, за да проработи. Дайте шанс на този вид тренировки. Когато дойдат първите резултати и видите, че в действителност визията, тонусът и физическото ви състояние се подобряват, самочувствието и мотивацията ви ще нараснат.

Случвало ми се е при работата с жени да ми кажат: "Известно време ходих на фитнес, но станах огромна. Не искам да тренирам с тежести". Вече разобличихме този мит. Такъв ефект би могъл да се получи и при дами, които имат повече подкожни мазнини.

Мускулът отдолу нараства, а в допълнение на мазнините се добива един по-обемен вид. НО! Това е временно явление и не бива да ви отказва. Разбрахме, че мускулите помагат за изгарянето на повече калории. Продължавайте с тренировките, по-енергоизразходващите упражнения и добре подбран хранителен режим, и скоро мазнините ще започнат да изчезват.

Бъдете щастливи и извършвайте всяко движение с удоволствие. Наслаждавайте се на възможностите на собственото ви тяло!

За финал.. за жените и тренировките

Митовете за жените и тренировките с тежести са развенчани. Те не бива да се избягват, а напротив – трябва да присъстват в спортните занимания на всички.

Допринасят за укрепване на мускулатурата и опорно-двигателната система, подобряват цялостното здраве, засилват физическия тонус и метаболизъм, улесняват ежедневните дейности, намаляват рисковете от различни заболявания.

Не се колебайте да започнете, ако все още не сте.

Потопете се в света на силовите тренировки и сами се убедете в техните ползи.

Приканвам ви да споделите вашите впечатления от тях след време, или ако вече сте поставили началото им.