Всички сме свикнали със съвременните уреди във фитнес залите и физиотерапевтичните центрове. Но всяко нещо има своето начало и е претърпяло редица промени във времето. Началото на фитнес уредите се свързва с името на Густав Цандер – шведски физиотерапевт, който изобретява прецизни апаратури за укрепване на дух и тяло.

Предистория

Началото на 19-ти век. Шведският учен Пер Хенрик Линг създава система от упражнения и гимнастика, прилагана в четири области: педагогическа, медицинска, военна и естетическа.

През 1813 г. открива Централен кралски институт по гимнастика (Стокхолм), където прилага лечебни масажи и упражнения, целящи да подобрят човешкото здраве. Линг и Винсент Приесниц (основател на хидролечението) въвеждат нови начини за рехабилитация.

Шведското ортопедично училище се изправя срещу тези нововъведения, защото били базирани на знания, придобити само с опити. От едната страна стоял чистият ентусиазъм на Линг, а от другата – медицински проучвания, теории и обяснения.

Мануалните терапии на Линг имали своя тъмна страна – често терапевтите не издържали на многобройните похвати, които трябвало да приложат на пациентите. Дори един опитен масажист се уморявал след часове усърдна работа, а това по един или друг начин се отразявало върху пациента.

Ръчните методики имали своите предимства и ползи, но натрупаната умора пречела на физиотерапевта да осигури еднаква сила и интензивност в движенията.

Как да се избегнат тези неудобства? Възможно ли е да се намери лек за злото? Разбира се, ако този, който осигурява терапевтичните движения е ваксиниран срещу умора. Ако с точност умее да намали или увеличи натиска според лечението, предписано на пациента.

Решението

Проблемът бил решен за пръв път от Густав Цандер и неговите забележителни гимнастически уреди.

Доктор Густав Цандер (Gustav или Gustaf Zander) е шведски учен, роден на 29 март 1835 г. в Стокхолм.

Получава първата си медицинска степен през 1856 г., втората – през 1860 г., а от 1864 г. е притежател на университетска диплома по медицина (в Стокхолм).

През 1875 година става рицар на шведския орден на Северната звезда, за принос в науката.

Идеята за прочутата система се родила в главата му още докато бил млад студент. По това време провеждал гимнастическите занятия в девическо училище-пансион, основано от сестрите му.

За този период  Цандер споделя, че използвал както уреди на Линг, така и свободни движения, но бил задължен да отхвърли и двата вида. Едните не били подходящи за момичета, а другите не осигурявали разнообразието и нужния индивидуален подход за болнавите и/или с гръбначни изкривявания.

Густав искал да изобрети апаратури със следните основни характеристики:

• Да въздействат на определена мускулна група, която да бъде въвлечена в движение.
• Да има опция за поставяне на балансирана тежест, която да бъде увеличавана или намалявана според нуждите и желанията.

Първообразите, които създал, били доста примитивни и далеч от перфектни. Това не го обезкуражило – чрез различни анализи на движенията и многобройни опити той успял да намери правилната формула, чрез която да определя степента на натоварване за начинаещите, а по-късно – бавно да увеличава съпротивлението.

Резултатите при трениращите били изненадващи:

• Силата се повишавала сигурно и постепенно.
• Подобрил се апетитът.

Дори и най-деликатните и нездрави момичета отбелязвали напредък – забелязвала се физическа жизненост и енергия.

Геният на Цандер

Училището на сестрите му било преместено в място, осигуряващо достатъчно пространство.

Густав бил само на 27 години, когато построил гимнастическия си салон, в който развивал идеологията и уредите си.

Като дете не показвал влечение към механиката, но медицината се нуждаела от нея достатъчно дълго, за да отключи неподозирани негови способности.

Густав не се посветил в нито едно учение за механиката.

Въпреки това се справял с изключителна точност в работата си по усъвършенстването на уредите. Получил помощ единствено от ковач и дърводелец, но с вродената си гениалност и изключителна любов към науката, успял да създаде механизми, на които се възхищавали дори опитните механици.

Разширяване на дейността

През 1865 година доктор Цандер открива свой собствен медико-механичен институт в Стокхолм, който може да се смята за първообраз на днешните фитнес зали.

В началото центърът не притежавал повече от 27 уреда, но геният на Цандер не си давал почивка – ученият постоянно изобретявал нещо ново и така бройката достигнала до цифрата 71.

Седемдесет и едно различни ортопедични и гимнастически устройства.

Трудът му е оценен – получава почетна докторска степен, ордени и признание в областта на терапевтичната гимнастика.

Механотерапията – методът на Цандер

Цандер вярвал, че човек може да предотврати/излекува различни болести чрез системни мускулни натоварвания. Ето защо нарича метода си "Механотерапия".

Мускулите се тренират посредством нарастващо усилие. Това води до:

• Оформяне и заздравяване на мускулатурата;
• Премахване на болестни образувания в тъканите;
• Укрепване на нервната система;
• Подобряване на кръвообращението;
• Положителни промени в състоянията на други органи.

Механотерапията има следните предимства:

• По време на движението съпротивлението се адаптира точно към естествените промени, които са резултат от мускулната сила.
• Интензивността на движението се променя с тежест, подобно на везна, чиято степен може да бъде точно премерена.
• Постепенното увеличаване на силата, така необходимо за мускулното развитие, може да бъде прецизно променено до всяка желана степен.
• Съпротивлението се означава с номер и всяка необходима промяна в степента му, било то увеличаване или намаляване, може да стане прецизно и лесно.

Методът на Густав използва и различни ротации в ставите, както и мануални похвати, осъществявани от машини.

Забележителната апаратура на Цандер

Уредите са разделени на три основни групи:

• Задвижващи се от мускулната сила на пациента;
• Задвижвани с помощта на мотор (пара, газ, електромотор);
• Използващи собственото тегло на пациента; приспособени да оказват съпротивление на тялото; предоставящи възможността за разтягане на еластични материали.

Отделно се класифицират в серии спрямо физиологията.

Много важна част от метода на Цандер заемат вибрационните похвати и апаратурите, които ги извършват. Вибриращият предмет взаимодейства с меките тъкани на различни части на тялото, оказвайки бързо редуващи се движения. Това води до благоприятните ефекти на:

• Намаляване честотата на пулса;
• Повишаване на вазомоторните функции – те имат отношение при свиване/разширяване на кръвоносните съдове;
• Повдигане тонуса на сърдечния мускул;
• Увеличаване на кръвното налягане.

Интересен факт от онова време е, че в повечето болници и ортопедични заведения внезапната смърт вследствие на сърдечно-съдови болести била често срещано явление. Дългогодишният асистент на Густав Цандер, д-р А. Левертин, споделя, че такъв случай не е описван никога при механотерапията.

Вибрациите, съчетани с различни физически упражнения, имат забележително въздействие върху сърдечните проблеми – засилва се кръвообращението, стимулира се дейността на сърцето, подобрява се доставянето на важни нутриенти до мускулите.

Механотерапията представлява един цялостен здравословен режим, който се стреми да подобри здравето на хората, като противодейства на вредните навици, свързани с начина им на живот.

Седящата работа, напрегнатостта в ежедневието, малката физическа активност и използване на мускулите, среднощни партита и задимени помещения – всичко това оказва пагубно въздействие върху тялото.

В книгата, посветена на д-р Цандер и неговия метод, Левертин споделя, че все повече обществото разбирало от какво голямо значение са медицинската гимнастика и намаляването на вредните навици. Хората отивали в института с различни заболявания.

Разбира се, всички те можели да увеличат физическата си активност с повече разходки и колоездене, но според Густав те не били достатъчно ефективни. Първо, защото не тренирали всички мускули и второ – болните, които се разхождали в продължение на часове, се оплаквали от болки в гръбнака. При апаратната гимнастика може точно да се определи нужното натоварване.

Тя е изключително полезна и за жените, при които нервната система има главна роля за цялото им съществуване. Според докторът те не се нуждаят толкова от силни мускули, но тренирането им ще помогне за цялостно подобряване на органите и здравословното състояние.

Медицинската гимнастика на шведския учен се използвала при:

• Болести на сърцето;
• Заболявания на нервната система;
• Болести на дихателните органи;
• Нарушения в правилното функциониране на органи в коремната област;
• Различни аномалии като анемия, особено при млади момичета;
• Затлъстяване;
• Подагра;
• Хроничен ревматизъм;
• Лечение на сколиоза.

Оценка на дейността на Густав Цандер

Докторът успява да осъществи идеята си за лечение чрез трениране на мускулите. Дори повече – доказва, че наистина този метод подобрява здравословното състояние и е лек за редица болести.

Сега неговите апарати може да изглеждат странни и налудничави, но те предизвикали истински фурор по негово време. Курорти в Европа и Америка започнали да ги включват в услугите си, а редица медицински заведения отворили "Цандеровски институти", където лекували по неговите методики.

След смъртта му, за съжаление, дейността започнала да замира, а теориите му – да бъдат отричани.

Но неговите уреди станали причината за революцията във фитнеса век по-късно.

Кой не е чувал за изомерната форма на Л-аспарaгина? В момента е хит на спортния пазар на добавки. Тя има специфичен метаболизъм, свързан с група рецептори в предния дял на мозъка, като се превръща в N-Метил-D-Аспартат или NADA. И всичките тези сложни имена, само за да кажем, че качва лутенизиращия хормон, гонадотропина и фоликулостимулиращия хормон. По-просто? Качва тестостерона, а мускулите и силата растат. Само дето това може да ви струва мозъчни клетки.

"Повече тестостерон! Е, защо не започна с това?"

Ами, за да разберете, че е сложно и че винаги нещо може да се обърка. Какво ли? NADA рецепторите в мозъка отговарят за една деликатна дейност в човешкото поведение - оперантното кондициониране. Това е процес, който позволява на нас, хората, да се адаптираме спонтанно към промените в средата.

Въпросните рецептори ни възнаграждават с чувство за успех, на интерес, когато свършим нещо като хората. Какво става, ако спрат да работят? Започва Алцхаймер или друго заболяване на централната нервна система.

Учудва ли ви? За D-аспарaгиновата киселина се знае от поне петдесет години, както и за склонността й да убива NADA рецептори чрез превъзбуждане.

Нима отношението на полза-риск днес е по-голямо, отколкото преди половин век? Прочетете всичко и решете сами.

Какво е D-аспарaгинова киселина?

D-аспарагинът, изписван понякога и като D-аспаргин/D-аспартат е аминокиселина, пространствен изомер на L-аспарагина. Аспартат наричат карбоксилираните йони, соли или естери на киселината.

Лявата форма на аминокиселината е една от двадесетте протеинформиращи аминокиселини и се съдържа почти във всички белтъци, включително в човешкото тяло.

Какво трябва да знаете за D-аспартата?

Дясната или "D" формата се метаболизира основно в N-Метил-D-аспартат - вещество, което стимулира NADA рецепторите в мозъка, подобно на ефекта на глутамата (мононатриев глутамат), но в по-слаба степен.

Уникалното на въпросните NADA рецептори е, че са свързани с пластичността на мозъчните синапси и паметовите възможности на мозъка, като имат връзка с ученето и извличането на "емоционална обратна връзка" при позитивен резултат, т.е. от качествена адаптация.

Лошото на въпросните рецептори е, че при превъзбуждане се разрушават, а D-аспартатът подобно на глутамата води до такава екситотоксичност.

За какво се използва и какви здравословни ползи носи?

D-аспартатът и неговите аналози D-натриев аспартат и N-Метил-D-аспартат изпълняват задачи на невротрансмитери и невромодулатори. Също стимулират производството на сигнални и ензимни протеини в нервните клетки.

В ендокринната система D-аспартата е свързан с хормонална регулация. Увеличава нивата на лутенизиращия хормон, гонадотропина и фоликулостимулиращия хормон. Също стимулатор за производството на ензими, на свой ред стимулиращи прираст в производството на собствен тестостерон.

Как работи D-аспартатът?

Знае се, че D-натриевият аспартат повишава нивата на два вторични сигнални протеина: cAMP и cGMP.

• cAMP се секретира в тестисите, в лайдинговите клетки и стимулира производството на собствен тестостерон с до 30% ръст, както и на прогестерон;
• cGMP се секретира в клетките на хипофизата и води до увеличаване производството на лутенизиращ хормон, пролактин и растежния хормон.
• в хипоталамуса D-аспартатът подобрява освобождаването на гонадотропин-освобождаващия хормон (GnRH), предизвиква освобождаване на окситоцин и вазопресин синтеза на матрична РНК.

Начинът, по който D-аспартатът работи в различните клетки, в които попада е, като води до синтез/активиране на критични протеини, изпълняващи сигнални и ензимни функции. Такива са белтъците: StAR, cAMP, cGMP.

Проблем с увеличения тестостерон е ензимът ароматаза. Той бързо превръща излишния тестостерон в естроген. Това означава, че самостоятелният прием на D-аспартат в отсъствие на блокери на ароматазата би бил лишен от смисъл.

Изглежда самото приемане на аминокиселината води до ръст в производството на ароматаза.

Доказани ползи при хора:

• Увеличава производството на тестостерон и лутенизиращ хормон.⁽²⁾
• Води до ръст в синтеза на ароматаза вследствие на увеличения тестостерон, но се предполага и пряко стимулиране чрез D-аспартата в отделни in vitro изследвания. ⁽²⁾

Доказани ползи при лабораторни животни и клетъчни култури:

• Увеличава производството на пролактин - изследванията при хора са в начален етап, но се очаква сходно/еднакво действие с това при плъхове.⁽¹⁾
• Увеличава производството на растежен хормон и гонадотропин-освобождаващи хормон - нужни са изследвания при хора, потвърдено е при гризачи.⁽¹⁾
• Увеличава производството на прогестерон.⁽¹⁾
• Стимулира освобождаване на GABA, потиска допаминовото освобождаване, увеличава лутенизращ хормон-освобождаващ хормон и алфа-меланоцит-стимулиращ хормон.⁽⁴⁾

Недоказани твърдения:

• Трайно увеличаване нивата на тестостерона - наблюдава се спад на в проби 3 дни след преустановяване на приема, т.е. ароматазата си е свършила работата.⁽¹⁾

Има ли установени странични ефекти и противопоказания за прием на D-аспартат?

D-аспартатът и неговите химични аналози са екситотоксини, подобно на мононатриевия глутамат (MSG) и аспартама (E951), понеже използват общ механизъм на въздействие - свръхстимулиране на NMDA рецепторите.

След достигане на въпросното свръхстимулиране се наблюдава клетъчна смърт на засегнатите нервни клетки.⁽³⁾

Хора с фамилни предразположености към нервно-дегенеративни заболявания следва да избягват приема на екситотоксини.

Кой и в комбинация с какво не бива да приема D-аспаргинова киселина?

D-аспаргиновата киселина не бива да се приема от бременни, кърмачета и кърмещи жени, деца, подрастващи.

Рискът от проява на екситотоксичност нараства пропорционално на количествата от приемането на токсичния агент, както и пропорционално на възрастта на приемащите ги хора.

Не бива да се приемат от хора с нервно-дегенеративни заболявания и предразположености.

Какви дози са препоръчителни и как се приема?

Единствената научно потвърдена доза при хора е от 10 мл от 2.0 M sodium D-aspartate (3.12 гр/10 мл), приеман с витамините: B6, B12 и фолиева киселина за период от 12 дни.

В кои спортни и здравословни добавки можем да го срещнем?

D-аспаргиновата киселина е хит сред хормоналните стимулатори, стимулаторите на либидото и фертилността. Обикновено е в комбинация с ароматазни инхибитори, B-витамини и други тестостерон-стимулиращи агенти.

На пазара вече се срещат и комбинирани продукти: хормонални стимулатори в комбинация с прекурсори на азотен оксид и енергетици (креатин).

Уви, на никой от тях не са написали опасните екситотоксични странични ефекти. Вие обаче, вече сте наясно. Изборът е ваш.

Някога, когато хората са живеели твърде отдалечено един от друг, най-важната роля сред тях е играел онзи, който е носел устно новините и е свързвал по този начин различните племена.

След време тази важна роля изиграва пощата, а по-късно и пресата. В днешно време търсенето и намирането на информация изглежда лесно като детска игра.

Благодарение на интернет и на търсачки като Google само с натискането на един бутон можете да намерите отговор на всевъзможни въпроси.

Не се налага да помните всяка подробност, нито да се обграждате с безброй прашни енциклопедии.

Но мрежата освен полезна, може да бъде и коварна като нож с две остриета.

Защото свободата на разпространение на информация в нея означава и труден контрол над качеството на същата тази информация.

Да вземем за пример някои от сайтовете, които се рекламират като насочени към здравето ви.

За да оцелее дълго време във виртуалната среда, един уебсайт има нужда да бъде постоянно актуален.

Ала когато всеки ден трябва да пускате по един нов материал по дадена тема, рано или късно идеите ви започват да се изчерпват.

Тогава никак не е за чудене фактът, че повечето "здравословни" сайтове предлагат противоречаща си информация и един ден ви обясняват подробно за вредите от пиенето на кафе, а на следващия ви уверяват в неговите вълшебни качества.

Всеки ден нещо добре познато бива напълно отречено, всеки ден нещо ново бива обявявано за поредната "суперхрана". На кого да вярваме тогава?

Във всеки случай не се доверявайте сляпо на всичко, което четете.

BB-Team е издание, в което стремежът на целия екип е насочен към една цел: да ви даде възможност да се информирате за всичко, но без да ви натрапва една или друга позиция по даден въпрос.

Ние вярваме, че няма такова нещо като "вълшебно хапче за отслабване", "универсална" диета или тренировка.

Всичко е въпрос на индивидуален избор и съобразяване с моментните възможности и състоянието на един човек.

Когато той е добре информиран за възможностите, с които разполага, значи е в състояние да вземе много по-лесно и правилно решение.

Но не спирайте да си задавате въпроси и да подлагате на проверка и съмнение всяко нещо, което прочитате.

Ще постъпите най-добре, ако се доверявате по-малко на "авторитети" и чужди мнения и повече на собствената си интуиция и вътрешно усещане.

С времето ще натрупате достатъчно знания и това ще ви помогне да чувате тялото си и да разчитате сигналите му - става дума за умение, което подлежи на развитие.

Нашата задача си остава същата: да търсим различните гледни точки по най-актуалните теми, свързани със спорта и храненето, да разглеждаме проблемите в тази област от всички възможни страни.

Това, което се опитваме да направим, е да осветяваме пътя, който смятаме за правилен. Вие сами решете дали искате да тръгнете по него.

Ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) е съвременен нерентгенов метод за послойно изобразяване на различни органи, части и структури в организма. Базира се на принципа на радиовълни, възникващи в хомогенно магнитно поле, които се насочват към желаната част от тялото. При срещата им със съответния орган се получава ехосигнал, който бива компютърно обработен и с помощта на математически изчисления се получава образ.

Този метод за диагностика може да се прилага за получаване на детайлни образи на нервната система, мозъка, гръбначния стълб, меките тъкани (които са затворени или заобиколени от костите), скелета, мускулите, ставите, сърдечно-съдовата ситема, органите в малкия таз, гърдите, мастната тъкан и др.

Приложим е често при налични травми и разкъвания – примерно на спортуващи, при проблеми с кости, хрущяли, сухожилия. ЯМР се използва и за диагностициране на мозъчни тумори, инсулти, сърдечни дефекти.

Стандартно изследването продължава от 15 до 45 минути, в зависимост от  предполагаемия проблем и органите, за които трябва да се съберат множество образи с цел диагностика.

Апаратурата се разполага в специално защитени стаи, за да се избегне външна намеса от радиовълни. Изследването се прави в легнало положение, като важно е липсата на каквото и да било движение по време на извършването му, тъй като дори и най-малкото движение може да доведе до смущения в образите, като така може да изкриви или дори провали изследването, да се стигне до неточности в изображенията или до неоткриване на патология.

Цените варират в зависимост от това на каква част от тялото ще се прави изследването - само на главата, гърдите, друга част/орган, цяло тяло.

Подготовка за ЯМР

Преди процедура с ЯМР пациентът трябва да премахне от себе си всякакви метални предмети (накити, очила, часовници, други, съдържащи се в аксесоарите и дрехите му). Може дори да се наложи да отстрани и козметични вещества и продукти, които биха попречили.

При хора с имплантирани метални шини, пластини, щифтове, пейсмейкъри, изкуствени сърдечни клапи, изкуствени крайници, с наличие на травми и метални частици в организма (шрапнели, куршуми, стружки, други), при наличие на всякакви електронни устройства в тялото, специалистите, извършващи ЯМР трябва да бъдат предварително уведомени.

Това важи и за случаи с пациенти, страдащи от клаустрофобия (избягва се, като се използва анестезия, както е и при малките деца).

Всички магнитни носители като кредитни/дебитни карти, дискети, аудио касети и други трябва да се държат далеч  от оборудването, за да не бъдат изтрити.

ЯМР е метод, който по принцип не изисква специфична подготовка в режима на хранене, но тъй като, макар и рядко (в зависимост на кой орган/част от тялото се прави), се налага конкретна диета или неприемане на дадено лекарство – моля, консултирайте се предварително със специалист!

Рискове и защо са необходими предпазни мерки

Въпреки че се приема за един от най-безопасните методи на образна диагностика, както за възрастни, така и за деца, на всички ни е ясно, че ЯМР е сравнително нов метод и доказването или оборването на това твърдение тепърва предстои.

Като цяло на този етап се приема, че ЯМР не създава рискове за здравето на пациента и не дава странични ефекти. Самото изследване се понася лесно, тъй като магнитното поле и радиовълните не се усещат и не причиняват неприятни усещания.

Все пак трябва да се отбележи, че тъй като е необходим мощен радиопредавател за задействане на процесите в ЯМР, може да се стигне до нагряване на тялото до висока степен и риск от хипертермия (особено при пациенти със затлъстяване или нарушение в терморегулацията).

Наличието на метални предмети и електронни устройства, имплантирани в пациента, освен че могат да изкривят получените образи от изследването, може да бъдат извадени извън строя и по този начин да се застраши живота на човек.

За използване на ЯМР при бременни, въпреки че не е известно потенциално въздействие върху нероденото дете, се препоръчва консултация с наблюдаващия лекар, като практика е неприлагане на метода до третия месец на бременността, когато протича органогенезата на плода.

При някои хора при изследване с ЯМР се налага използване на т.нар. контрастно химическо вещество, за да се увеличи контраста на изображението, от което може съвсем рядко да се получат странични нежелани реакции като гадене и алергии.

Използването на въпросното вещество при бременни не е желателно, за да не премине през плацентата и да навлезе в кръвоносната система на плода. Изхожда се от съпоставка на потенциалните рискове и ползи според всеки конкретен случай.

При тежки заболоявания на бъбреците също трябва да се подхожда много внимателно с употребта на контрастно вещество. За да не настъпят усложнения, често се извършват предварителни тестове за адекватното функциониране на бъбреците.

Кога не се предпочита ЯМР?

При някои заболявания ЯМР не се определя като оптимален метод – примерно при заболяванията на белия дроб, поради наличието на голямо количество въздух, който разваля образа.

Налице са и други заболявания, при които прилагането на друг метод на образна диагностика би дал по-добър ефект, но консултацията и препоръките трябва да са от медицинско лице - специалистът, отговорен за здравето ни.

Висококачествени изображения от подлагането на ЯМР са сигурни само ако сте в състояние да остане неподвижно, а когато се налага, да задържите дъха си. Неналичието на метални предмети по време на процедурата вече беше обяснено по-горе.

Дишането, както и металните предмети може да доведат до изкривяване на изображението. Често в тези случаи се препоръчва използването на скенери и други техники.

Минуси

На пръв поглед основният недостатък на метода е по-високата цена спрямо други методи за образна диагностика и повечето време, необходимо за получаване на нужните изображения за диагностициране. Методиката не е евтина, което я прави неприложима в редица случаи, НО често е ценово оправдана и ефективна, тъй като елиминира необходимостта от рентгенови процедури, биопсии и др.

Нерядко се стига и до въпроса: "Защо е толкова трудно да се вредиш за такова изследване?" Това се определя здравната каса, която се наема да плаща ограничен брой такива изследвания за конкретни диагнози, а не във всички случаи.

Друго неудобство за пациентите, продиктувано от продължителността на процедурата, е изискването за неподвижност по време на провеждането й.

Алтернативни методи

Една от основните причини за нарасналата употреба на скенерите и рентгените е, че те са бърз и безболезнен начин за установяване на аномалии в тъканите и развиващите се здравословни проблеми, осигуряват изображения с висока резолюция, което прави по-лесно виждането на детайлите в рамките на секунди.

През последните години прекомерната употреба на някои диагностични техники, особено тези, които излагат пациентите на радиация, будят все повече притеснения. Въпреки че нечестата употреба на рентген или скенер няма странични ефекти за пациента, многократното излагане на радиация за кратки периоди може да причини сериозно увреждане и да доведе до завишен риск от рак и редица други болести.

Като цяло няма "безопасно" ниво на радиоактивно облъчване. Радиацията уврежда клетките и води до мутация на ДНК и клетъчна смърт. Тя може да причини генетична мутация, може да превърне нормални клетки в предракови и да доведе до рак.

Ползи и случаи на приложение

При претегляне на ползите и минусите и на успеваемостта, ЯМР се приема като метод с висока диагностична стойност, подходящ особено при пациенти, на които се налага за кратко време да се направят няколко последователни изследвания и да се избегне рентгеновото лъчение, т.е. говорим за неинвазивна образна техника, която не включва облъчване с йонизиращи лъчения.

След въвеждането му в практиката за много заболявания беше премахната необходимостта от биопсия или изследователски операции и се стигна до откриване и диагностициране на широк спектър от патологични състояния в ранен стадий. Това от своя страна е изключително важно за забавяне развитието на болестта или за нейното елиминиране в начална фаза.

В медицинската практика ЯМР се използва и за разграничаване на патологична тъкан (тумор) от нормална тъкан, за диагностика на органите на гръдния кош и корема, включително сърцето, черния дроб, жлъчните пътища, бъбреците, далака, червата, задстомашната жлеза и надбъбречните жлези, тазови органи, включително репродуктивните органи, кръвоносните съдове и т.н.

ЯМР не е много ефективен при кухи органи обаче. ЯМР е изследване, сравнително ново и за детската кардиология, но това не е пречка да навлиза все повече при уточняването на детайли при вродени сърдечни малформации.

В спорта ЯМР е основен метод за диагностика на опорно-двигателната система и меките тъкани, т.е. мускули, стави, кости, сухожилия и прочие. Той може детайлно да покаже това, което иначе се налучква или се разбира чрез досещане от страна на лекаря.

Лошото обаче е в следните насоки:

• Твърде е скъпо и не се поема от здравната каса без сериозно основание, а спортните контузии често не се приемат като достатъчно основание за такова;
• Основен проблем остава правилното разчитане и диагностика, т.е. без подходящ спортен лекар, който добре да разпознава ЯМР резултати, цялата процедура може да се окаже пари на вятъра;
• В опорно-двигателната система често проблемите могат да са свързани и произхождащи един от друг, например проблем в трицепса да доведе до тежка контузия на гърдите. Това налага разширен скрининг, който задължително е по–скъп, но не ви гарантира успешно лечение;
• Винаги е добре да предприемате ЯМР със следната яснота:
  1) Какви са основните съмнения;
  2) Какво се очаква като най–добър и най–лош резултат;
  3) Ако съмненията се окажат основателни, какъв ще е пътят занапред, т.е. няма смисъл например да предприемате такъв скрининг за скъсан гръден мускул, ако няма кой да ви го оправи след това или изобщо не мислите да си правите операция.

Прилагането на ЯМР позволява планиране на неинвазивни хирургични интервенции и прилагането на оперативни намеси, насочени към опазване на здравите тъкани.

Ако имате реална нужда от потвърждаване на диагноза, не се колебайте, в случай че планирате операция.

Всеки вегетарианец има своите причини да се откаже от една или няколко групи животински продукти или да избере да не консумира изобщо храни с животински произход. Общото при всички обаче е, че изхвърлянето на богатите на микро- и макро-нутриенти животински продукти следва да се замести с подходящи растителни храни и хранителни комбинации, за да се постигне балансирано меню. В противен случай вегетарианството може да носи и здравни рискове.

Общи проблеми при вегетарианското хранене

Може би най-разпространеният проблем сред вегетарианците е неосъзнаването на нуждата от балансиране на хранителния режим, след като от менюто им се изключат основни храни, каквито са животинските продукти.

Масова практика е хората просто да подбират ястия без месо, мляко, яйца и т.н. (според типа вегетарианство), или да махат месото/яйцата/млякото от рецептите и да продължават да ги готвят по същия начин.

В групата подходящи храни за вегетарианците в рамките на националната ни кухня влизат: салатите, зеленчуковите супи и постните яхнии, гювечите, тестените изделия.

Често подобно преориентиране води до създаване на меню богато на мазнини и въглехидрати и бедно на протеини и есенциални аминокиселини.

Увеличава се съотношението между есенциалните мастни киселини (ЕМК) в полза на омега-6 ЕМК, променя се консумацията на калций (под или над нормата), понякога храната става прекалено богата на фибри, което води до бърза перисталтика, а нерядко и до увеличен апетит.

Разбира се, спирането на месото и месните продукти и субпродукти може да бъде пълноценно заместено от комбинации от риба и млечни храни или яйца и млечни храни, но и тук се иска оценка "кое", "кое с кое" и "кое колко често" да консумираме.

Ако вегетарианец избере да се откаже също така и от яйцата, млякото и рибата и морските дарове, могат да възникнат проблеми, за които ще споменем по-долу.

Най-важното е да запомните, че преминаването към какъвто и да е тип вегетарианско хранене изисква промяна в рецептите, към които сте свикнали, промяна на съотношенията на храните в тях (и в порциите), дори промяна на типа ястия, консумирани по часови зони; също и включването на нови храни в менюто, като соя, овес, ръж, елда, нахут, тахан и други.

Това може и да не ви се струва толкова вкусно, колкото би ви се искало, но се явява ключово за опазването на здравето.

Проблеми според типа вегетарианска диета

Най-популярните типове вегетарианство се свързват и с често срещани специфични проблеми:

Това е опростен списък, който не може автоматично да се приложи за всеки човек, хранещ се по един от гореописаните начини, но е сериозен повод за проверка на макро- и микро-нутриентния баланс в диетата на всеки вегетарианец.

Лакто-ово вегетарианците, лакто-морските, ово-морските, ово-лакто и т.н. вегетариански групи, които комбинират поне две групи животински храни, по-рядко изпадат в състояние на недостиг на важни вещества. Ключовият момент при тях е разнообразието на храненето.

Намаляване присъствието на въглехидратите

Връзката между вегетарианската диета, затлъстяването и диабета от тип 2 вече е изяснена. Причината е в изобилието на въглехидрати в менюто на средния вегетарианец, както и в голямото количество консумирана фруктоза - чрез плодове, плодови сокове и газирани напитки.

Това не е процес, който се случва за един ден, а е тенденция, наблюдавана през последните 50 години, с постоянно и правопропорционално пълнеене спрямо възрастта на вегетарианците.

Връщането на баланса се състои от две стъпки:

• Редуцирането на въглехидратите до 2-3 грама на килограм телесно тегло (равномерно балансирана диета), периодичното им заместване с мазнини в менюто (въглехидратна ротация или нисковъглехидратна диета), или периоди на контролиран глад (периодично гладуване).
• Ограничаване на консумираните количества фруктоза до 0.3 гр/кг на ден или успоредният им прием с фибри в съотношение поне 3 към 1 в полза на фибрите.

Справяне с холестерола, постоянния глад и ниската инсулинова чувствителност

Възможно ли е да сте на нискомазнинна вегетарианска диета и да имате висок и лош холестерол и завишени триглицериди? Твърде възможно е, ако сте фен на фруктозата (сладкото).

Последните проучвания подсказват връзката й с vLDL холестерола и триглицеридите при каскадния метаболизъм на фруктозата в чернодробните клетки.

Същата тази фруктоза предизвиква увеличен апетит, който тялото трудно регулира чрез връзката хормони лептин-грелин.

Увеличеното количество глюкоза, приемана като част от захарта или заедно с храните с висок гликемичен индекс (ГИ) и нисък гликемичен лоудинг (ГЛ) способстват за снижаване функционалността на хормона инсулин и постепенно (но трайно като тенденция) завишаване на нивата на кръвната глюкоза.

За решението на проблема с фруктозата и излишните въглехидрати споменах по-горе.

За нормалното функциониране на инсулина следва да се подбират ястия в менюто, които да имат балансиран състав по отношение на въглехидратите: фибри (3 до 10% от състава на въглехидратите следва да са фибри), да имат високо водно съдържание, и съотношението на протеина към сложните въглехидрати да е в рамките на 1:2 до максимум 1:4.

Източници на пълноценен протеин

Всеки тип вегетарианско хранене има своите протеинови алтернативи. Най-сложен е случаят с веганите, затова ще обсъдим първо него.

При веганите нормалната порция белтък дневно от 0.5-0.8 г/кг може да се осигури само от редица високопротеинови растителни храни.

Разбира се, първенството се държи от соята, следвана от други бобови храни (фасул, леща, грах, нахут, фъстъци), после са ядките (бадеми, кашу, лещници, орехи и др.) и накрая житните култури (пшеница, ечемик, ръж, елда, овес, лимец и др.).

При активно спортуващите случаят е доста по-различен, особено ако се занимават с тежка атлетика или гимнастика - фитнес, културизъм, трибой, кросфит, стрийт фитнес, силово кондициониране и т.н.

Тук основните проблеми идват от доставянето на адекватни дози глутамин и верижно разклонени аминокиселини.

Решението може да е завишен протеинов прием над 1.5 гр/кг дневно, който ще товари допълнително бъбреците, или прием на концентрирани аминокиселини под формата на добавки към храната.

Липсващите витамини и минерали

В Европа, включително и у нас, съществуват много алтернативи за набавяне на достатъчно витамини и минерали - било под формата на функционални храни, било като мултивитаминна-мултиминерална добавка към храната.

Разбира се, може да се изготви и хранително меню с балансиране на витаминния състав на храните за всеки ден, но такъв тип хранене е изключително сложен за следване.

Освен това е препоръчително храната да е с биологично чист произход, за да се гарантират хранителните й качества. Но дори и в тези случаи е възможно да се наложи консултация с диетолог или консултант по храненето.

Есенциални мастни киселини (ЕМК) в менюто

От друга страна, балансът на есенциалните мастни киселини често страда при диетите, в които липсва животинска мазнина. Обикновено съотношението омега-3 : омега-6 се измества към крайно нездравословните 1:10 - 1:20.

Този проблем може да се коригира с допълнителен прием на омега-3 мастни киселини от растителни източници (рапица, лен, безстъблена иглика) и ограничаването на богатите на омега-6 мастни киселини масла и мазнини (включително слънчогледово и царевично олио).

Вегетарианец = по-здрав?

В заключение искам да подчертая, че може да се намери решение за всички диетологични проблеми в храненето на вегетарианците само при две условия:

• Важно е да се осъзнае, че вегетарианското хранене не означава автоматично по-здравословно хранене.
• Необходимо е намирането на индивидуален баланс: да се балансира менюто, да се разнообразят предпочитаните рецепти и да се проверява адекватността на избраната диета с помощта на периодични профилактични прегледи (кръвни изследвания за дефицити, изследване на костната плътност, и т.н.).

Намирането на баланс е ключово за здравето ни при всякакъв тип предпочитан хранителен режим.

Може ли човек с тежка фрактура на гръбначния стълб, с парализирани крака в продължение на години, с абсолютната увереност на лекарите, че не би проходил никога повече, да се изправи на крака? Да започне да вдига невероятни тежести. Да жонглира с тежки железни кълба. Може ли силата на човешката воля и упоритият труд да направят чудеса? Нека проследим забележителната история на Валентин Дикул.

Кой е Валентин Дикул?

Валентин Дикул е роден на 3 април 1948 г. в Каунас (град в Централна Литва).

Той е руски цирков артист, тежкоатлет и ръководител на медицинско-рехабилитационен център по заболявания на опорно-двигателния апарат.

Ранни години

Детството му е трудно – баща му е убит, а майка му умира още докато Валентин ходи на детска градина.

На 7-годишна възраст живее в детски домове, първо във Вилнюс, а след това и в Каунас.

На 9 годинки се увлича по цирковото изкуство. Помага при разпъването на шапитото, почистването на манежа и грижата за животните.

На 14 вече спортува активно – занимава се с гимнастика, борба, вдигане на тежести, еквилибристика и акробатика, жонглиране, различни фокуси. Дори се записва в цирков кръжок в родния си град.

Злополуката

Валентин е на 15 години, когато изпълнява първия си въздушен номер от тринадесет метра височина.

Циркът е пълен, пръска се по шевовете. Всички са вдигнали глави и гледат в захлас акробатичните умения.

За нещастие стоманената греда, която служи като основна опора на цялата конструкция се скъсва и Дикул се сгромолясва на земята. Получава много травми и счупвания, включително и на врата.

Прекарва седмица в интензивното отделение, а след това и в неврохирургията. Пораженията върху гръбначния стълб са сериозни – има много фрактури и лекарите са категорични, че той никога повече няма да може да ходи. Ще трябва да прекара живота си в инвалидна количка.

Изправянето

Валентин не се примирява с идеята, че трябва да живее между две колела. Бори се срещу поставената диагноза и не иска приятелите му да изпитват съжаление, докато го гледат.

Знае, че е силен и че не бива да пропилява това богатство, затова решава, че трябва да се върне на манежа. В детството си изгражда силна воля, смелост и решителност, а след инцидента тези качества започват да му се отблагодаряват. И така младият атлет започва упорита борба.

В началото прави лицеви опори, премества предмети. Тренира по 5-6 часа. Всеки ден. Всяка седмица. В продължение на месеци. Години.

Лекарите го умоляват да престане да измъчва тялото си. Убедени са, че няма никакъв шанс да проходи. Краката му са парализирани, но Дикул не иска да слуша. Всеки ден взима своята доза лекарства от железа – гири и щанги, с които активизира мускулите на гърба си.

Преодолява болката и продължава с нечовешки усилия. Решава, че трябва да раздвижва и краката си. Все пак са там, свързани за тялото му. Използва въжета и електростимулации.

Валентин казва, че в тези периоди му се е струвало, че по челото му избива не пот, а кръв. Но в крайна сметка нямало какво да губи и експериментирал върху себе си с ежедневни тестове. Всичко, което се използвало в електрическата стимулация.

Дори стигнал и по-далеч чрез двойно увеличение на предписаните импулси. Бил отговорен за себе си и правел всичко на своя глава.

И невъзможното се случва.

След изтощителни дългогодишни тренировки Дикул се изправя на крака.

За това време (Валентин не признава думата "болен") казва, че е чувствал ръцете си сякаш залепени за желязото. Обикнал го до болка - в крайна сметка то го спасило.

Така артистът бил излекуван, изцелен. Буквално поставен на крака от желязото. Връщайки се на цирковата арена казва, че почувствал своето прераждане, докато прожекторите блестели в очите му.

Феноменална сила

Вече влюбил се в железата, Дикул решава да стане силов жонгльор. Но това не му е достатъчно и той започва да въвежда нови трикове, изискващи феноменална сила.

Щангата натежава все повече и повече, месец след месец. Артистът се стреми да променя натоварването, да разчупва рамките, да въвежда нови и по-сложни упражнения.

За тези цел тренировките са дълги и изтощителни – по 4 часа с общ обем от 76 тона.

Развива абсолютната си сила чрез повдигане на щанга от тилен лег, клякане с щанга на раменете, преден клек, мъртва тяга, дъмбели и много други. Често тренира много тежко, стресирайки мускулите до краен предел.

Дори изобретява собствени уреди, които са лесно преносими и разглобяеми – нещо изключително необходимо за един цирков артист.

Дотолкова развива силовите си постижения, че поставя няколко рекорда в Книгата на Гинес рекордите.

През 1999 година, при собствено тегло от 121 кг Валентин Дикул отбелязва невероятните 450 кг клек с щанга на раменете, 260 кг бутане на щанга от тилен лег и 460 кг мъртва тяга.

Разбира се, появяват се и много скептици, които го наричат шарлатанин. Обвиняват го, че дисковете не са с реално написаните килограми, въпреки че има клипове, на които се вижда самото им поставяне.

Нормално е да има такива мнения – все пак според някои източници Дикул е бил над 5 години в инвалидна количка (срещала съм публикации, че даже наброявали 10), с тежката диагноза "Компресионно счупване на гръбначния стълб в кръста и черепно-мозъчна травма. Безвъзвратна парализа на краката".

Лекарите са били категорични, че той няма да може да ползва краката си, а на над 50-годишна възраст той поставя невиждани рекорди.

Всеки сам да прецени дали да вярва или не.

Аз искам да подчертая факта колко е силна човешката воля и работата на подсъзнанието, от какво значение има упоритостта и вярата, че ще успееш и колко е важно да не спираш да се бориш.

Дикул ще остави името си в историята. Не само като човек с голяма сила и интересни умения в силовото жонглиране, а и като човек, който помага на много други, изпаднали в същото нещастие.

Методът на Дикул

Методът е базиран на личния му опит на човек, страдал от фрактура на гръбначния стълб в продължение на над 30 години.

Рехабилитационната апаратура, която самият той изобретява, позволява на гръбнака му да се излекува напълно от тежкото си състояние.

Валентин Дикул създава център, в който да помага на хора с наранявания в гръбначния стълб и мозък. Тези хора са лишени от всякакви движения, но в същото време клетките на гръбначния стълб имат способността да съхраняват частична или дори цялостна функция за предаване на сигнали.

Тоест, ако те бъдат непрекъснато стимулирани, може да се възстанови напълно здравословното състояние. Това обаче може да отнеме и години. В основата на метода на д-р Дикул е поддържането на мускулите и ставите в работещ режим чрез различни упражнения, били то и пасивни. Така нервната система се стимулира да се самоизлекува.

Важно е да се направи едно уточнение – повечето рехабилитационни центрове оборудват пациентите си с всевъзможни уреди, които да подобрят живота им – например електрически столове, с които да се придвижват вкъщи.

Методът на Дикул се фокусира върху възстановяване на собствените моторни функции на пациента. Тренира се на специални уреди по няколко часа на ден, понякога – до изтощение.

Но резултатите са добри – хората ходят, карат кола, ходят самостоятелно на работа. Страдащите от травма в гръбначния стълб подобряват цялостно качеството си на живот.

"В последните 10 години над 7 000 души, които не можеха да ходят, напуснаха клиниките ми на собствените си два крака", казва Валентин Дикул.

Знаете ли, че са били необходими повече от 200 години, за да бъде доказана жизненоважната роля на мастноразтворимия витамин D, част от една от най-важните групи на хранителните микроелементи за човешкия организъм? Като първият намек за това било откритието, че консумацията на масло от черен дроб на треска повлиява изключително благоприятно състоянието рахит.

Проследявайки събитията във времето, става ясно, че витамин D е открит през 1782 г. и изолиран едва в началото на 1920 г., като днес, в началото на 21 век вече е известна не само неговата превантивна роля срещу рахитоподобни състояния, но и особено благоприятното му въздействие върху имунната и нервната система.

От друга страна, неговият недостиг и ниските нива в организма водят до развитието на повече от 50 патологични състояния, в това число сърдечно-съдови и неопластични заболявания, както понижени съпротивителни сили и диабет.

Какво е витамин D?

Витамин D принадлежи към групата на мастноразтворимите витамини, като в природата се среща изключително рядко. Под формата на активен витамин съществува най-вече в продуктите от животински произход, сред които се открояват рибните чернодробни масла, черният дроб, животинските мазнини, кравето масло и яйчният жълтък.

Мастноразтворимият витамин съществува в няколко разновидности (D1, D2, D3, D4 и D5), но с лекарствено значение са само витамин D2 (ергокалциферол) и витамин D3 (холекалциферол, който, активиран в организма, се превръща в мощен стрероиден хормон), които са близки по структура, свойства и действие върху организма.

Синтезират се от холестерол, а основният негов източник за човека е 7-дехидрохолестеролът на кожата, от който се получава при облъчване с ултравиолетови лъчи.

Транспонират се в кръвта, свързани с плазмени глобулини, отлагат се в бъбреците и черния дроб, и участват в обмяната на фосфора и калция. Без витамин D паратиреоидният хормон, който е основен хормон, синтезиран и излъчван от паращитовидните жлези, не проявява пълното си действие.

Какво трябва да знаем за него?

Уникалността на витамините се състои в това, че в минимални количества са абсолютно необходими за поддържане на нормалната дейсност и здравето на човека и животните, както и за тяхното правилно развитие.

Липсата им в храната нарушава правилното протичане на почти всички физиологични процеси. Изключение в това отношение не прави и витамин D, за който вече съществуват достатъчно научни факти, доказващи неговата превантивна и лечебна функция.

Витамин D:

• регулира обмяната на калций и фосфор в организма. Той играе важна роля в процесите на усвояването им, както и в правилното им използване. Това спомага за запазване на здравината на костите и зъбите, и същевременно спира депозирането на калций в кръвоносните съдове, сърцето и бъбреците.
• повишава ефективността на имунната система срещу различни болестотворни микроорганизми. Оптималните количества на витамина в кръвта са сигурен гарант за по-малко настинки и грип, особено в есенно-зимния сезон.
• потиска развитието на автоимунни заболявания като диабет, ревматоиден артрит, лупус и множествена склероза.
• е основен инхибитор при развитието на различни ракови заболявания.
• "насърчава" процесите на клетъчна диференциация.
• е изключително мощен противовъзпалителен агент.
• спомага за регулиране нивото на кръвната захар в организма.
• оптималните количества оказват превантивна роля срещу развитието на диабет (тип 1 и 2), а същевременно панкреасът се нуждае от достатъчно количество витамин D, за да може да секретира инсулин.
• понижава кръвното налягане. Поддържането на адекватни нива на витамина в кръвта спомага за редуциране на риска от развитие на хипертония.

Какви са препоръчителни дози витамин D?

Препоръчваният дневен прием на витамина е:

• спортуващи мъже и жени – 800 IU (20 µg);
• мъже и жени под 65 години - 400 IU (10 µg);
• мъже и жени над 65 години - 800-1000 IU (20-25 µg).

Суплементиране на организма с витамин D

Подчертаните противовирусни и противовъзпалителни свойства на мастноразтворимия витамин го правят често включван елемент в състава на различни хранителни добавки. Той лесно се комбинира с витамин А, калций, магнезий и цинк, и лесно може да бъде открит в аптечната мрежа под формата на капсули, ефервесцентни таблетки или масло.

Рядко се наблюдават странични ефекти, породени най-вече от непоносимост към някоя друга от съставките. Но все пак специалистите съветват да бъдете внимателни по отношение на приетите количества.

До какво води предозирането на витамина?

Както е известно, витамин D се образува в кожата под въздействие на ултравиолетовите лъчи на слънцето, но добрата новина е, че няма опасност от прояви на токсичност при продължително излагане на слънце.

От друга страна, физиологичното действие на мастноразтворимия витамин е свързано с регулацията и обмяната на калций и фосфор в организма, т.е. витамин D осигурява отлагането както на калциевите, така и на фосфатните йони.

Следователно неговият излишък би довел до необичайно високи нива на тези йони в кръвта, в резултат на което би се създала реална опасност от увреждане на костите, бъбреците и меките тъкани. Това означава самое едно - допълнителният прием на витамина задължително трябва да бъде консултиран със специалист.

Основните симптоми на токсичност вследствие на предозиране на витамин D са следните:

• умора и раздразнителност;
• главоболие, неясен говор;
• дехидратация с последваща констипация;
• намален апетит и рязко редуциране на телесното тегло (анорексия);
• повръщане;
• мускулна слабост;
• високи нива на калций в кръвта (хиперкалциемия).

Вероятно би възникнал въпросът как да се предпазим от предозиране на витамина? А отговорът без съмнение е лесен – чрез проследяване на кръвния статус на мастноразтворимия витамин. Освен това кръвният тест би ни дал увереност, че нивото на витамин D е в рамките на нормалното.

Специалисти препоръчват периодично изследване (на всеки шест месеца), което да ви предпази от евентуална токсичност, породена от допълнително суплементиране на организма.

Лечението в тези случаи обикновено е свързано с рехидратация, спиране приема на всякакъв вид суплементи, включващи в състава си витамин D, както и ограничаване на приема на калций.

Свръхчувствителност към витамина

В определени случаи някои хора се оказват свръхчувствителни към допълнителния прием на витамин D. Обикновено се наблюдава при пациенти, страдащи от хиперпаратиреоидизъм, саркоидоза, както и някои видове неопластични заболявания. Но от друга страна... коя е причината за ниските нива на мастноразтворимия витамин?

Най-простото и същевременно най-логично обяснение е недостигът на пряка слънчева светлина. Имайки предвид особеностите на климата в географската ширина, на която се намираме, обикновено носим повече дрехи от необходимото.

Освен това, от недостиг на витамина страдат хората, които живеят в големите градове, не само заради ежедневната утринна мъгла, която абсорбира UV-лъчите, но и заради многоетажните сгради.

И не на последно място – когато решим да излезем на открито, обикновено избираме слънцезащитен продукт с висок фактор, който със сигурност ни осигурява добра превенция срещу изгаряне, стареене на кожата и рак, но и срещу витамин D.

Заболявания, свързани с ниски нива на витамин D в организма

Оптималните количества на този витамин в организма подобряват значително състоянието и функцията на имунната, нервната и костната система, а недостигът се свързва с редица заболявания, най-често срещани от които:

• акне, различни алергични прояви, астма, автоимунни заболявания;
• аутизъм, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, деменция, депресия;
• бъбречна недостатъчност, артрит;
• рак на гърдата, дебелото черво и яйчниците;
• хронична умора, простудни заболявания, както и различни бактериални и вирусни инфекции;
• образуване на стоматологични кухини и недобре координирани зъби, развитие на парадонтоза;
• непоносимост към глутен;
• остеопороза, остеомелация, мускулна слабост, болка, ревматоиден артрит, рахит, чести спортни травми;
• хронична обструктивна белодробна болест, туберколоза;
• хипертония;
• диабет (тип 1 и 2), затлъстяване;
• псориазис.

Знаем, че витамините не са градивен елемент, още по-малко пък източник на енергия, но нашият организъм изпитва непрекъсната нужда от тях.

Ето защо витамин D, като част от една сложна хранителна система, за да функционира правилно, се нуждае и от други помощни вещества. Такива в случая се оказват калций, магнезий, цинк, бор и витамините А и К2. Без тях функционирането на мастноразтворимия витамин няма да бъде ефективно.

Без съмнение най-добрият начин да получим тези хранителнио вещества е консумацията на органична растителна храна – достатъчни количества плодове и зеленчуци, пълнозърнести семена и ядки и на органични животински продукти - черен дроб, мляко, масло, сирене, кашкавал, жълтъци, мозък, очи. Изборът е въпрос на вкус.

Всички сме чували за широкопопулярните протеинови диети (а и немалък брой от нас са ги следвали). Тяхното меню включва почти изключително само протеинови храни: месо, риба, яйца, мляко, ядки и протеинови добавки. Въглехидратите и мазнините се изключват, допускат се само някои зеленчуци с ниско съдържание на въглехидрати. Тук няма да разискваме същността на този тип хранителни режими, а ще разгледаме обратната страна на медала, а именно – опасността, наречена "протеиново отравяне".

Белтъчините - с мярка?

Всеки от нас е чувал недотам добри (или направо лоши) неща за мазните и въглехидратни храни (и по-специално за рафинираните захари и скорбялата), но е възможно да не сте се замисляли, че това е възможно и за протеините.

Протеините извършват някои от най-важните функции в човешкото тяло – изграждат мускулите, косата, кожата и ноктите.

Ензими, хормони, хемоглобин, антитела — те също са с протеинова структура. Всеки знае, че аминокиселините са изключително важни за младия подрастващ организъм.

Всичко това са установени факти. Белтъците имат жизненоважна роля за поддържането на тялото, за което обаче са нужни далеч по-малки количества, отколкото консумира средно един човек.

Щом белтъците са толкова важни за тялото, защо повече от тях да не водят и до повече ползи за него?

И тук се оказва вярна максимата, че много хубаво не е на хубаво. Като всички хранителни вещества, приети от тялото, белтъците трябва да бъдат използвани (преработени), съхранени или елиминирани от тялото.

Ако се приема повече протеин, отколкото може да бъде усвоен от тялото, излишното количество се трансформира и складира като гориво за организма.

Едновременно с това се произвеждат токсини и азот-съдържащи отпадни ко-продукти, които се елиминират чрез бъбреците.

В такива случаи се забелязва повишено количество на азот в кръвта. Излишният азот повлиява на работния капацитет на мускулите, водейки до произвеждането на азотния продукт кинотоксин, отговорен за умората в мускулите.

Частично или непълно разградените протеини не могат да бъдат асимилирани и токсичните остатъчни продукти се абсорбират в кръвта.

Високопротеиновите диети

Когато организмът е подложен изцяло на протеинов източник на хранителни вещества за набавяне на дневните калории и е лишен от въглехидрати, той черпи енергия от мастните си депа. Тази диета и резултатите от нея са наблюдавани предимно при пациенти със затлъстяване: ИТМ≥30 и съчетание на рискови фактори (високи нива на триглицериди и холестерол); в изследваната група наистина се констатира бързо и сравнително лесно сваляне на излишните килограми.

Високопротеиновата диета обаче трябва да се прилага само под лекарско наблюдениe, защото не е съвсем безопасна за здравето. Разграждането на белтъците води до освобождаване и натрупване на големи количества белтъчни метаболитни продукти, които се подлагат на елиминиране от бъбреците, което силно затруднява работата им.

Не е препоръчително да се започва такава диета без проверка на бъбречната функция — лабораторни изследвания и образна диагностика по преценка на лекар.

При провеждането на такава диета съществуват и рискове от хипогликемия и хиповитаминоза, както и недостиг на есенциални мастни киселини (ЕМК). Тези състояния водят до бърза умора, значителна отпадналост, липса на концентрация и неработоспособност.

Не е препоръчително високопротеиновата диета да се спазва повече от един месец. Противопоказна е при деца, юноши, бременни и кърмещи жени, хора със заболявания на бъбреците, черния дроб, сърцето, диабетици на сулфамидни препарати или на инсулин, възрастни хора.

Без подходящо последващо захранване под лекарски контрол изгубените килограми се възстановяват много бързо след края на диетата.

Експериментът на Стефансон и Андерсон

Интересно проучване, направено през 1928 г., е историята на д-р Стефансон (Dr. Vilhjalmur Stefansson) — канадски етнолог от исландски произход. Той прекарва девет години при инуитите (ескимосите), като през това време се храни само с месо и риба.

Стефансон, заедно със своя приятел Андерсон, по-късно се съгласява на особен експеримент — да не консумират нищо друго, освен месо, в продължение на една година, под стриктния контрол на екип от лекари. Диетата не включва нито риба, нито витамини, нито хранителни добавки. Единствено позволени са чай и кафе.

Месото, което се използва в изследването, включва мускулното и органно месо от телешко, агнешко, свинско и пилешко. В началото на екперимента се дава само крехко месо, без мазнини.

Стефансон предупреждава лекарския екип, че консумацията на месо без мазнина по време на престоя му при инуитите е било критично за състоянието му, но се примирява с първоначалния избор на лекарите.

И при двамата участници се развива тежко стомашно разстройство само след няколко дни от началото на проучването. По настояване на д-р Стефансон към менюто им спешно се добавя мазно месо и мас и като по чудо всички оплаквания изчезват само след два дни.

Според резултатите от изследването и двамата мъже са консумирали средно по около 800 гр месо дневно, разделено в 3-4 приема.

Количеството белтъчини, които се приемат дневно, е в границите 100–140 гр, количеството мазнини — 200-300 гр, и количеството въглехидрати — 7-12 гр.

Като съотношение диетата е съставена от 15-25% белтъчини, 75-85% мазнини и 1-2% въглехидрати.

Резултатите от изследванията след 12 месеца са следните: липсват следи от всякакви субективни или обективни физиологични или психологични изменения.

Няма следи от кариес или други изменения по зъбите. Възпалението на венците, от което страда Стефансон преди началото на експеримента, е изчезнало напълно. Храносмилането и отделянето също е редовно.

И двамата участници отслабват с по няколко килограма, въпреки калорийния прием от около 2 500-3 000 ккал на ден. Кръвното налягане на Стефансон остава постоянно по време на цялото проучване (105/70 мм), докато това на Андерсон пада от 140/80 мм преди началото на експеримента до 120/80 мм в края му.

Не се наблюдава умора или отпадналост, както и признаци на хиповитаминоза, въпреки че диетата е силно киселинна и бедна на калций. Андерсон съобщава, че косата му спира да окапва малко след започването на диетата, а Стефансон отбелязва, че неговата става по-гъста и здрава.

Ацетоновите тела в кръвта (ацетон, ацетоацетова киселина и бета-хидроксибутирова киселина) се движат в границите 0.4 – 7.2 гр, а максималната регистрирана екскреция е 12.3 гр. Киселинността в урината е 2-3 пъти по-висока от нормата, както и се е очаквало.

Като цяло не се откриват никакви изменения в бъбреците, въпреки факта, че двамата са били в състояние на кетоза почти през цялото време.

Един от участниците в лекарския екип, който контролира първоначалното изследване, посещава Стефансон през 1935 г. (7 г. след експеримента) и при прегледа установява, че ученият, който след едногодишното изследване се връща към нормална диета, е 14 кг по-тежък, косата му е гъста и здрава както преди, отново страда от възпаление на венците, а кръвното му налягане е 120/80 мм.

Тогава, както и сега, идеята, че някой може да преживее, като консумира само месо, е абсурдна. Този експеримент коренно противоречи на всичко, което е известно за последствията от високопротеиновите диети върху организма, както и дългосрочните ефекти върху метаболизма.

Може би тази история трябва да се разглежда само като изключение от правилото, което го потвърждава, но не бива да забравяме, че в режима на двамата доктори е бил включен източник на животинска мазнина, отговорен за повечето калории, което превръща диетата в кетонна.

Протеиново отравяне

Протеиновото отравяне е реално и потенциално опасно, дори фатално в някои крайни случаи. Добрата новина е, че е лечимо и лесно може да се предотврати.

Появява се при прием на големи количества животински протеини и недостиг на въглехидрати и мазнини в дневното меню. Медицинският термин, описващ това състояние, е протеиноза или хиперпротеинемия.

При завишен прием на животински белтъци кръвта се подкиселява от ко-продуктите на белтъчния метаболизъм. От друга страна, липсата на мазнини възпрепятства обработването на белтъците от черния дроб и бъбреците, което води до протеинов излишък.

Това белтъчно свръхизграждане може да причини гадене, киселини в стомаха, слабост и умора, ниско кръвно налягане и главоболие.

Симптомите на протеиновото отравяне се проявяват по различен начин при различните индивиди: парене и пресъхване на устните, устата и гърлото, кожни и назални симптоми, както и някои други симптоми на непоносимост към храни, наподобяващи алергия.

При протеинозата или острото протеиново отравяне се наблюдават генерализирани болки. Насищането на клетките с киселинни продукти поради излишен белтъчен прием може да доведе дори до ацидоза, кома и смърт.

При най-екстремните случаи се наблюдава нарастване на съществуващи тумори, органна недостатъчност, мускулна дистрофия и смърт; но шансовете за настъпване на едно от тези екстремни усложнения все пак са малки. Това състояние лесно се предотвратява и лекува.

Екстремно голямо съотношение на протеини към въглехидрати + мазнини е трудно да се достигне. Нужно е да се приемат 7 пъти по-голямо количество белтъци, отколкото комбинацията от въглехидрати и мазнини.

Все пак, ако се стигне до протеиново отравяне, е достатъчно да се добавят повече мазнини и въглехидрати в храната, за да се постигне връщане към нормата за няколко дни или седмици.

Протеините не са лошо нещо — лоша е едностранната и еднообразна диета. Диетите трябва да съдържат и трите основни компонента: белтъци, мазнини и въглехидрати.

Последствията от протеиново отравяне

Различни типове дегенеративни заболявания на редица органи директно или индиректно произтичат от протеиновото отравяне. Едно от тях е ракът.

Според една от теориите ракът възниква при наличието на излишък от белтък в организма, който се включва в странични реакции, водещи до продукцията на токсични субстанци, а те от своя страна водят до загубата на контрол върху клетъчния цикъл.

Когато това се случи, клетките започват да се делят неконтролируемо. Знае се, че онкогените в клетъчния геном са нормални гени, отговорни за експресията на белтъци, участващи в нормалните клетъчни функции, и само в някои случаи могат да се превърнат в онкогени, тоест експресията им да доведе до нови, изменени клетъчни функции, а оттук и до онкотрансформацията на клетките, респективно тъканта.

Счита се, че функцията на онкогените може да "се включва" и " изключва" чрез вариране на количеството протеин, достигащо до клетката.

Артритът може да бъде първично причинен от протеиново отравяне. Той се влошава и от прекалено високото съдържание на неорганични минерали в диетата. Високите протеинови нива се асоциират с високите нива на урея (пикочна киселина) в кръвта.

Знае се, че уреята има "разяждащо" действие върху хрущялната и ставната тъкан. Понижаването на белтъчния прием е първата стъпка, която трябва да се предприеме за предотвратяване на артрита.

Сърдечните заболявания, диабетът и много други заболявания могат да бъдат директно или индиректно свързани с консумацията на животински белтъци. Много често по време на топлинната преработка белтъците претърпяват микроструктурна промяна, която може да ги направи неподходящи за пълноценно използване за клетъчните нужди.

Консумацията на голямо количество животински белтъци води до повишена киселинност на вътрешната течна среда на организма, което е директната причина за остеопорозата и увреждания на зъбите.

Причината е, че тялото компенсира киселинно-алкалното си равновесие чрез извличане на калций от костите и зъбите, за да се възстанови минералният баланс.

Повечето хора си мислят, че използвайки повече протеин в диетата си, той "ще отиде" директно за изграждане на силна и здрава мускулатура. Истината е, че тялото използва аминокиселините от тези белтъци за изграждане и на много други структури, освен мускулите.

Поетите белтъци трябва да се разградят до индивидуални аминокиселини преди да се използват в анаболизма. Този процес протича в храносмилателната система и изисква време, за да се превърне белтъчната макромолекула в използваеми мономери — аминокиселини.

Ако следваме тази логика, немалко зеленчуци и плодове съдържат в себе си протеин под много по-удобна за използване от тялото форма (като късоверижни белтъци и аминокиселини), отколкото една хубава пържола, например.

Така тялото извършва по-малко работа, за да ги усвои. Специално белтъците от животински произход, които бързо се абсорбират в кръвния ток и бързо се метаболизират, причиняват освобождаването на високи концентрации токсични азотни продукти.

Необяснимо повръщане и загуба на апетит са индикатори за протеиново отравяне. Ако тези два симптома са съпроводени с наличието на голямо количество азот в издишания въздух, възможно е наличието на бъбречно увреждане.

Ядеш месо - губиш кости

При повечето хора на "традиционна" диета с възрастта се губи костна маса или настъпва т.нар. остеопороза.

Костната загуба обикновено е налице при по-възрастни жени или такива в менопауза. Почти всеки обаче, чиято диета изобилства от протеини, е застрашен от това в една или друга степен. Това включва също млади хора, дори и деца.

Това състояние настъпва при загуба на калций чрез извличането му от костите, за да се задоволят метаболитните изисквания на тялото.

Това е така, защото при повишен прием на протеин тялото екскретира и повече калций. Проучвания показват, че при белтъчен прием, по-голям с 50% от необходимия, се губи 1% костна тъкан годишно. Това означава, че 25-годишна млада жена може да загуби над половината от костното си вещество, докато достигне 75-годишна възраст, ако продължи да приема голямо количество белтъци с храната си.

А почти всеки мъж и жена достигат това надвишаване в дневния си прием на белтъци. Загубата на костна тъкан засяга около 98% от световната популация.

Какви са опасностите? Един от признаците засяга зъбите и подвенечната линия на устната кухина. Когато се губи костна тъкан от челюстите, зъбите губят стабилната си опора и започват да се разрушават и да падат. Повечето проблеми с венците и зъбите се дължат именно на тази причина.

Друго много често наблюдавано увреждане вследствие загубата на костна тъкан е крехката костна система и склонността към фрактури при по-възрастни хора, дори при минимални наранявания. Особено податливи на този процес са бедрените кости, които "поддават" дори под собствената тежест на тялото, главно при възрастни жени.

Белтъците - "ритник" в бъбреците

Ако поетият протеин не е нужен на тялото за синтез на структури или възстановяване, той се подлага на процес на трансформация в черния дроб, наречен дезаминиране. При него се генерират азот-съдържащи и несъдържащи азот остатъчни продукти.

Азотните такива подлежат на серия химични промени и се превръщат в урея, след което се екскретират от бъбреците. Излишното количество поет протеин натоварва дейността както на черния дроб, така и на бъбреците. Тяхна функция е да премахнат излишните киселини (дезаминираните групи) от химичните вещества.

При високопротеинова диета бъбреците се претоварват, докато се опитват да елиминират всички токсични ко-продукти от белтъчния метаболизъм.

Неслучайно в западния свят преждевременно увредената бъбречна функция не изненадва лекарите, тъй като протеиновият прием по правило надвишава телесните нужди. Състоянието се усложнява от по-комплексните белтъци, които при разпада си генерират по-високо количество аминокиселини. Това е характеристика именно на животинските белтъци.

Оказва се, че при хора на средна възраст нормалната бъбречна функция е по-скоро изключение, отколкото правило. При промяна на диетата посредством редуциране на белтъчния прием е възможно да се облекчи работата на бъбреците до ниво, при което те ще са способни да поддържат нивото на отпадните азотни продукти в кръвта в нормални граници.

Повишеното количество на урея в кръвта е предразполагащ фактор за развитие на подагра или артрит по-късно. И двете състояния неизменно са свързани с прекомерна консумация на белтъци.

Хората с бъбречни заболявания, които не са на диализа, са съветвани да избягват прекомерната консумация на белтъци, тъй като това влошава състоянието им и може да доведе до невъзможност на тялото да се отърве от вредните странични продукти.

Бъбречната функция нормално се влошава с възрастта поради постепенната загуба на нефрони в бъбрека. Поради тази причина един 90-годишен човек не може да консумира безопасно същото количество белтъци както един 20-годишен млад човек.

Основни причинители на бъбречни увреждания са диабетът, сърдечните заболявания, нелекуваното високо кръвно налягане, употребата на някои аналгетици като ибупрофен, аспирин, парацетамол, и ацетаминофен. Други бъбречни болести могат да бъдат наследствени и да се утежняват с напредването на възрастта.

Установяването на бъбречно увреждане става при кръвни тестове, които установяват концентрацията на креатинин и урея в кръвтa. Използват се и методите на образната диагностика.

Протеини и тумори

През 1982 г. е заподозряна връзка между завишената консумация на протеини и злокачествените заболявания. Ракът се развива по принцип бавно и зачестява проявата си с напредването на възрастта.

Може да се каже, че "каним" рака в тялото си с всяка хапка преработена, рафинирана и консервирана храна. Забелязана е връзка между високопротеиновата диета и някои видове рак, като този на гърдата, простатата и дебелото черво.

Стара новина е връзката на рака с голямото количество консумирани мазнини с храната, но се оказва, че това е така и с белтъците. С рака на дебелото черво е свързано взаимодействието между комбинацията от мазнини и белтъци с резидентната чревна микрофлора.

Тази връзка е забелязана при тумори на гърдата, простата, панкреаса, бъбреците и яйчниците. Не само животинските, но и всички белтъци във висококонцентрирана форма имат потенциала да бъдат карциногени.

Дори и растителните протеини генерират азот (и впоследствие нитрозамини) при процесите на разпад и гниене в храносмилателната система. Нитрозамините са сред химичните вещества с най-голям карциногенен потенциал.

Злокачествените тумори изискват аминокиселини за растежа си, които се получават само от белтъчните храни. Някои учени описват туморите като "капан" за излишния азот в тялото. При прием на концентриран протеин е установен 2 пъти по-бърз растеж на тумора.

На много новооткрити раково болни пациенти се препоръчва ограничаване на белтъчния прием, включително и на високопротеинови растителни храни – грах, соя, боб и т.н.

Нуждата от белтъци на раковите клетки е около 10 пъти по-голяма от тази на здравите клетки.

Установено е, че средната американска жена консумира 50% повече, а средният американски мъж — 100% (!) повече протеин от препоръчителната дневна доза (която принципно е завишена, за да е сигурен приемът на всички необходими нутриенти). Много хора консумират дори още повече протеин.

Леко- и тежкоатлети, бодибилдъри и др. по принцип са по-големи консуматори на протеин. Погрешно се смята, че те са основен източник на енергия, а паралелно се понижава нивото на въглехидратите, които са всъщност главният енергодоставчик. Да — по този начин се губи тегло, и то бързо, а в същото време се губи и... здраве.

Когато тялото не получава достатъчно въглехидрати за генериране на енергия, то използва за този процес белтъците. Това е сложен многостъпков процес на превръщане на белтъците първо във въглехидрати и се съпровожда със загуба на ресурси, калории и тегло.

При тези процеси на преструктуриране обаче, се генерират и много токсични ко-продукти с киселинен характер — урея, пикочна киселина, аденин и др., които извън нормалните си количествени граници предизвикват разпад на тъканите — подагра, чернодробна недостатъчност, бъбречни, храносмилателни и ендокринни смущения, артрит, дори халюцинации.

Не можем да излъжем тялото си!

Високопротеиновите диети с цел загуба на тегло се базират на това "да излъжеш" тялото си. Вместо да му се подават въглехидрати като гориво (което е естественият начин), му се подават протеини, които генерират киселинни продукти, които чрез много тежък процес се конвертират в тялото.

Това е като да се налива вода в газовата уредба на автомобил и да се надяваме, че тялото ще успее да го превърне в качествено използваемо гориво. И тялото наистина се опитва, но не може да бъде "излъгано" да предпочита да "гори" протеини вместо въглехидрати.

В контролирано проучване въглехидратната храна (картофи, плодове и др.) на част от участниците била заменена изцяло с протеин.

След няколко дни тази група наистина свалила тегло, но също така развила огромен апетит за въглехидрати, последвал неконтролируем прием на богата на захари и скорбяла храна и оттук — бързо възвръщане на свалените килограми.

Ултимативната високопротеинова диета

Какво би било по-лошо от една високопротеинова и нисковъглехидратна диета? Отговорът е: изцяло протеинова диета.

Макар и да звучи невероятно, хиляди хора в късните 70 г. на миналия век следвали високопротеинова диета за загуба на тегло, която нямала нищо друго включено в състава си, освен високопреработен течен животински протеин, захар и изкуствени оцветители.

Наречен "течен протеин", този продукт съдържал екстракт от кравешки копита и други отпадни продукти от кланниците. Този "протеин" (фактически неизползваеми остатъци, останали от пакетирането на месо) бил втечнен или разтопен и след това изкуствено ароматизиран с аромат на череша или грозде.

За нещастие, става факт не само загубата на тегло, но и загубата на здраве — гадене, повръщане, дехидратация, мускулни крампи, суха кожа и загуба на коса.

"Течният протеин" води до появата на трудно откриваеми, но потенциално опасни сърдечни проблеми, нарушаване на минералния баланс, драстично понижаване на калиевите нива и последващи оттук аритмия и анормален сърдечен ритъм. За щастие в наши дни такива продукти нямат място по щандовете на магазините.

Най-важният извод е, че не бива да превишаваме за дълго консумацията на повече от 1.5 гр. протеин за всеки кг активно тегло.

Общото схващане гласи, че хората, които се занимават системно или професионално с даден спорт задължително притежават сериозен състезателен хъс. Онова, което ги движи отвътре и мотивира да гонят първото място, е нещо, което се предполага, че не всеки притежава. А дали е така наистина?

Основните качества, необходими за един добър спортист, са разбира се, добри физически данни за дадената дисциплина и воля за успех. Победата пък често е резултат от талант плюс зверски тренировки, а понякога е и въпрос на късмет и правилен момент.

Мен ме интересува днес именно волята за успех и желанието да бъдеш по-добър, по-бърз, по-силен, изобщо - да бъдеш пръв, с едни гърди пред "другите".

Сигурна съм, че в спорта има всякакви хора, движени от най-различни мотиви - при това не е задължително те да бъдат благородни.

Има спортове, където стремежът към голямата награда е чисто материален, има и спортисти, за които може би най-важното е да бъдат просто по-добри от "еди-кой-си".

Какво определя степента, в която всеки от нас се научава да бъде конкурентноспособен? Самочувствието, вярата в собствените сили или нещо друго, недоловимо с просто око?

Какво е онова мъничко нещо, което различава шампионите от обикновените хора?

На мен ми се струва, че наистина добрите спортисти са хора, за които е не толкова важно да изпреварят този или онзи състезател, а по-скоро целят да надскочат себе си.

Да търсиш предела на възможностите си е нещо, което е дълбоко заложено в човека.

Когато човек избира да се занимава активно с даден спорт, задълбочаването в тренировките означава, че търси усъвършенстване - на техниката, на тялото си, на волята си.

Волята наистина има страхотно значение и определено помага, особено в случаите, когато човек е на предела на силите си, но някак успява да направи още една серия или пък последно голямо усилие, с което да постигне невъзможен дотогава рекорд.

Искаше ми се обаче да провокирам дискусия относно следния въпрос: трябва ли да насилваме волята си непрекъснато, за да постигаме целите си, ако не гоним световни титли и рекорди?

Защото възпитаването на по-добър самоконтрол е полезно и важно умение във всяка сфера на живота, но от друга страна, не е ли възможно твърдата воля да постигнем нещо "на всяка цена" да бъде лесно пречупена изведнъж от неочаквани препятствия?

Всеизвестно е, че най-твърдите съчки най-лесно се чупят, докато гъвкавите, зелени клони се извиват, но остават цели.

Затова вярвам, че е важно човек да търси лимита на възможностите си и да върви напред ден след ден с мисълта, че е направил поне още една крачка към по-добрата си същност.

Да търси нови хоризонти и да вдига летвата пред себе си още малко по-високо, и после още малко, и още малко...

Да се предизвиква сам, но не до отказ, а само толкова, колкото да продължи да подклажда огънчето на желанието за победа... над себе си.

Пожелавам ви успех - и докато се състезавате със себе си или с другите, не губете радостта от играта!

Искате да отслабнете с 10-15 килограма. Какво правите? Търсите в интернет хора, които са отслабнали, питате и четете за диети по сайтове и форуми. Четете модерни книжни и електронни списания, където кльощави мацки съветват как да се отслабне с примерна диета. Това е масовият подход, който, уви, е най-лошият по отношение трайността на резултатите и излага здравето ви на риск. А има ли друг начин?

Защо диетите за отслабване могат да бъдат "опасни"?

Много медицински специалисти директно наричат диетите "опасни". Трябва да призная, че ги разбирам - те се дистанцират от отслабването чрез диети, понеже то води със себе си редица здравни рискове и странични ефекти, често трайни за по-голямата част от спазващите ги.

Според някои авторитети в света на отслабването, процентът на "неуспялите" в борбата с мазнините достига 90% от всички, спазвали хранителен режим. Така е, защото последните вземат две до петгодишен период за гаранция относно трайността на отслабването.

И тук съм съгласен. Понеже да изкарате плочки между декември и юни не е голяма победа, ако година по-късно сте с шкембе и вече нямате шанс да повторите същия спринт, от една страна заради кожата си, а от друга - понеже често боледувате и се уморявате лесно или понеже сте сменили работата си. 

А това се случва постоянно, само хората са различни. 

Какво наричам "опасна диета"?

Всяка диета, която не е съобразена с един или повече от долу изброените критерии е неподходяща за вас и е опасна за здравето и психологическия комфорт в някаква степен. За самите опасности вижте таблицата по-долу.

Диетата е опасна, когато:

• Не е индивидуално написана съобразно личен здравен профил, антропометрични и физиологични данни;
• Не е вкусово съобразена с вашите вкусови особености;
• Не е съобразена с ежедневието ви и ви губи екстра време в сравнение с "нормалното" за вас хранене;
• Не предлага гъвкавост - знае се точно какво да се консумира, точно в колко часа и няма алтернативи;
• Е започната от вас едновременно с нов спортен режим, а това не е отразено в храненето;
• Изисква спорт, но вие не спортувате и си мислите: "Няма проблем, просто ще я карам по-дълго..."
• Диетата претендира за "целебен ефект", "лечение" и прочие, но не ви е предписана и то лично от лекар;
• Включва сваляне на повече от 10% от теглото/м за ,по-дълъг от 3 месеца (извадете по 1% за всеки 5 години след петдесетгодишнината на диетуващия);
• Липсват указания за поддържане на новото тегло и разнообразяване на храненето, без да се влиза в конфликт с вече постигнатите резултати;
• Е самопредписана "готова" диета от интернет/списание/книга. Да се разбира "меню" за Х калории/ден. Неслучайно в bb-team.org няма "примерни диети/менюта" - те не работят добре и са опасни.
• Всяка индивидуална диета от експерт, която не е съпроводена с обратна връзка и двустранна комуникация, следене на развитието и еволюция в менюто от "заготовка" към лично/семейно меню. Просто няма начин експертът да направи перфектната хранителна система за вас, без вашата помощ;
• По време на провеждането й се проявят странични ефекти (виж описаните в таблицата).

Дефиниция за безопасна диета

Преди всичко, диетата не е сбор от измерени и изчислени храни в порциони по дни. Не е механичен сбор от белтъци, мазнини, въглехидрати, фибри, вода и калории. Не е забранителен списък храни, нито позволителен такъв.

Диетата е система на хранене, която се избира според човека и целите, които следва, от самия човек, от специалист или и от двамата. Диетата е процес, който изисква внимание, събиране на информация/мнение на капацитети и време, за да даде трайни резултати.

Наистина жалко е, че хората масово трошат време и нерви, преди да разберат, че няма "пряк път" към желаното здрав и тяло. За да не се случи това, можете да използвате помощ.

Как? Потърсете:

• Подкрепа и мнения от хора със същите цели и проблеми. Нашият форум предлага секция "Дневници", където е отличното място да опишете храненето си и да получите градивна критика, за да го подобрите във времето;
• Мнението и услугите на спортен специалист по хранене - само в случай че сте здрави, без хронични заболявания и теглото ви не е в патологични граници: болезнено слаби или трета и нагоре степен на затлъстяване.
• Мнението и услугите на лекар диетолог/ендокринолог - ако имате хронични заболявания, в момента боледувате или сте с диагностицирани: патологично поднормено тегло, трета и нагоре степен на затлъстяване.

Списък на възможни опасности

Да видим какви са проблемите, които могат да възникнат при следването на диета.

Таблицата не претендира за изчерпателност, т.е. възможни са и други странични ефекти.

Както забелязвате, всяка диета (хранителен режим), без значение какви са рамките й в макронутриентния състав, каква е философията й и кой е основателят на концепцията й, може да бъде опасна.

Правилният подход към изграждането на здравословен модел на хранене е да съберете индивидуално подбрано и тествано, разнообразно меню за вас и семейството ви, което да развивате с времето, като се консултирате с книги, медии и специалисти. Диетата и храненето са процес във времето.

Във втората част на статията ще научите повече за правилните и грешните подходи при изграждането на индивидуален/семеен хранителен режим, както и какво гласят съвременните теории за влиянието на храната върху стареенето.

Самомасажът с фоумролер, тенис топка, стик или с ръце често се пропуска, а е съществена част от тренировката. Позитивите, които можем да извлечем от няколко кратки движения, са прекалено големи, а рискът - почти несъществуващ, така че не си струва да се лишаваме от този масаж.

Как самомасажът може да ни бъде полезен?

Самомасажът може да помогне в различни насоки. Ето някои основни причини, за да го правим:

• за превенция и премахване на вече съществуващи сраствания на меките тъкани, които могат да бъдат болезнени, ограничаващи, и да ни пречат, както в залата, така и извън нея;
• за увеличаване обхвата на движение – както веднага след прилагане, така и в дългосрочен план;
• за увеличаване на кръвоснабдяването на дадената зона;
• за отпускане на прекалено тонизирани мускули;
• за тонизиране на прекалено отпуснати мускули;
• подобряване на възстановяването при тежки тренировки;
• неутрализиране на натегнатостта и сковаността на някои мускулни групи, причинена от хронично претрениране.
• като цяло – за здравето на меките тъкани в дългосрочен план.

Освен директните действия, косвено самомасажът може да има принос в повишаването на силата, експлозивността, техниката на изпълнение, намаляването на риска от контузии, детоксикацията, намаляването на стреса и цялостното подобряване на физиологичното и психично състояние.

Как да се самомасажираме?

В началото трябва да преценим каква е целта на текущата сесия. Ако ни предстои тренировка и желаем да тонизираме мускулатурата, ще изберем по-твърд уред и ще използваме бързи и неритмични движения, за да тонизираме мускулите и да ги подготвим за работа.

Ако желаем да отпуснем мускулите и да ускорим възстановяването следтренировъчно, ще изберем техники, при които има по-малко натиск, ще използваме по-меки уреди и бавни и ритмични движения.

Ако ли пък търсим специфично действие за конкретна мускулна група, с което искаме да увеличим обхвата на движение или да се съсредоточим върху мекотъканен проблем,  избираме подходящото средство за най-лесен достъп до съответната точка.

Ето списък на най-често използваните средства за самомасаж:

• С ръце: най-прецизният инструмент са, разбира, се собствените ни ръце. Винаги са с нас, контролират перфектно натиска и посоката на масажа, единственият минус е, че не достигат навсякъде;
• Фоумролер: най-удобният и приятен инструмент - достига навсякъде, твърдостта му варира, което го прави идеален за начинаещи. Чудесно средство за манипулиране на по-големите мускулни групи. Може също да се използва за допълнителни упражнения като торакални екстензии или за декомпресиране на гръбнака преди тренировка.
• Стик: много удобно средство за самомасаж на краката. Особено полезни за задните бедра, които не можем да масажираме добре с фоумролер;
• Тенис топката е много удобна за малки мускулни групи, като например мускулите от ротаторния маншон. За да повишим нейните възможности, може да слепим чрез лейкопласт две тенис топки;
• Медицинска топка: множество възможности за самомасаж, но при по-напреднали трениращи. Твърдата повърхност може да даде обратен ефект при хора, които нямат голям опит със самомасажа.

Правилната преценка на натиска, който използваме, е есенциална при самомасажа. Ако болката е прекалено силна, трябва да намалите натиска, но да е достатъчна, за да има ефект от самомасажа.

Имаме следните възможности за контрол върху натиска:

• Да използваме по-твърд или по-мек уред за самомасаж;
• Да увеличаваме/намаляваме повърхността на участъка, върху който прилагаме натиск;
• Да променяме силата на натиска, като прилагаме допълнителна сила, отнемайки или пренасяйки тежестта на тялото върху масажирания участък, използвайки няколко допирни точки със земята/стената или слагане на единия крак върху другия.

При избор на подходяща позиция на тялото по време на самомасаж трябва да се обърне внимание на следните особености:

• Позицията на тялото трябва да не стресира поддържащите стави и мускули;
• Не трябва да води до бърза умора;
• Трябва да има възможност за пълноценно масажиране на третирания участък с умерен натиск.

Времетраенето на самомасажа трябва да бъде в пряка зависимост с нуждата от него. По-твърди структури и големи сраствания имат нужда от продължителна и честа манипулация.

Ако сте начинаещи, започнете с от 30 секунди до 1 минута на всяка мускулна група, като ще намалявате времето за местата, където постепенно се отпускате и увеличавате времето в особено проблемните райони.

Важни мускулни групи за самомасаж от горната част на тялото

Pectoralis major (големи гръдни)

Големият гръден мускул започва от гръдната кост, ключицата и ребрения хрущял, свързвайки се към раменната кост. Основните му дейности са хоризонтална аддукция и вътрешна ротация. Влакната, захванати за гръдната кост, сгъват рамото, а тези, захванати за ключицата го разгъват.

Как да мачкаме:

• При фоумролер - можем да легнем по гърди върху него, поставяйки го между гръдния мускул и земята. Третираме двете гърди поотделно, като държим ръката на обработвания в момента мускул спусната по тялото. Използваме различни ъгли на мачкане за различните влакна;
• Използвайки топка, заставаме срещу стената и размачкваме гърдите със спуснати по тялото ръце.

Latissimus dorsi (широки гръбни)

Големият гръбен мускул започва от гръбнака, тораколумбалната фасция и задната част на таза, свързвайки се към раменната кост. Основните му дейности са екстензия, аддукция и вътрешна ротация на ръката.

Как да мачкаме:

• При фоумролер - лягаме странично върху него с протегната над главата и външно ротирана ръка и размачкваме латисимуса.
• Използвайки тенис топка, заставаме до стената с повдигната над глава и външно ротирана ръка и поставяме топката между стената и латисимуса, движейки се нагоре-надолу, за да размачкаме добре.

Triceps brachii (триглави мишнични)

Трите глави на трицепса започват от горната част на раменната кост и скапулата, свързвайки се с лакътната кост. Основното им действие е екстензия на лакътя, като дългата глава може и да подпомага аддукция на рамото.

Как да мачкаме:

• Използвайки фоумролер, лягаме странично на земята и протягаме ръка над главата, размачквайки трицепса. Може да поставите глава върху ръката, за да увеличите натиска.
• Използвайки фоумролер/топка и висока маса, поставяме ролера на масата и размачкваме трицепса с ръка пред тялото.
• Използвайки тенис топка и стена, с протегната над главата ръка.

Wrist flexors and extensors (сгъвачи и разгъвачи на киткатa)

Описание:  Има множество мускули и при сгъвачите, и при разгъвачите на китката, започващи от хумеруса, улната или радиуса и захващащи се съответно към вътрешната и външната страна на ръката и пръстите. Това са мускулите чрез които са възможни флексия, екстензия, аддукция и абдукция на китката, движението на пръстите и силният хват.

Как да мачкаме:

• Чрез фоумролер, поставен върху маса можем да масажираме лесно двете страни на предмишницата.
• Чрез тенис топка можем да използваме повърхността на стена/маса или да я държим с другата ръка и да масажираме.

Rotator cuff (ротаторен маншон)

Това са група мускули, отговорни за стабилизацията на рамото.

Как да мачкаме:

Използвайки фоумролер, протягаме ръка над глава и лягаме напреки на него с една от двете плешки върху него. Движейки тялото нагоре-надолу, масажираме област около плешката. Продължаваме, като поставим ръката встрани от тялото със сгънат лакът, докато лежим на плешка върху ролера, и извършваме вътрешни и външни ротации, докато държим рамото прибрано.

• С тенис топка - поставяме тенис топката върху плешката и повтаряме движенията.

Serratus anterior (преден зъбчат мускул)

Сератусът (Преден зъбчат мускул) започва от ребрата и се захваща за скапулата. Използва се  активно при бутащи, хвърлящи, протягащи движения, протракция на скапулата, както и при активно дишане по време на тренировка.

Как да мачкаме:

• Използвайки фоумролер, лягаме странично върху него с протегната над главата ръка, подобно на мачкане на латисумус дорси, но малко по-близо до мишницата върху самите ребра.
• Използвайки тенис топка, заставаме до стената с повдигната над глава и външно ротирана ръка и поставяме топката между стената и сератуса, движейки се нагоре-надолу, за да размачкаме добре.

Rhomboids (ромбоиди)

Ромбоидните мускули започват от торакално-сервикалната област на гръбнака и се захващат за медиалната част на скапулата. Те са отговорни за ретракция на скапулата.

Как да мачкаме:

• Използвайки фоумролер, лягаме върху него така, че да е по дължината на гръбначния стълб, и се движим наляво-надясно, за да размачкаме добре ромбоидите.

В следващата част очаквайте мускулите от долната част на тялото. Приятно масажиране!

Организмът е изключително сложна система, в която всички органи са взаимосвързани. Важно явление, резултат от връзката между мускулната и нервната система, е мускулната памет. Къде се намира тя и как може да ни помогне в тренировките?

Случвало ли ви се е да прекъснете тренировките за по-дълъг период от време, а след това като ги възобновите, да забележите сравнително бързо възстановяване и достигане до предишните си постижения?

Чували ли сте репликата: "Спокойно, мускулите имат памет – бързо ще върнеш формата си"?

Какво е "мускулна памет"?

Мускулната памет е изключително важна, особено що се отнася до света на физическите упражнения.

На първо място е важно да уточним, че мускулната система е изумителна, но сами по себе си мускулите не притежават свойството памет.

Виновниците за това явление са мозъкът и нервната система.

Мозъчната кора се разделя на отделни зони – сетивни, асоциативни и двигателни (или още моторни). Всяка зона има своята функция – сетивните преработват информацията, асоциативните я обединяват, а двигателните участват в регулирането на движенията. Двигателните зони са изградени от неврони, разположени в колони.

Мускулът се съкращава, когато една част от невроните в колонката предават импулси към двигателните нервни влакна на мускула. Друга част неврони приемат импулси от мускулните и сухожилните рецептори, които дават информация за амплитудата и скоростта на съкращението, и за развитото напрежение в мускула. 

Мускулната памет описва идеята, че мускулатурата се съкращава по зададен образец. Тези образци са запаметени на нива, които работят без нашия съзнателен контрол.

Докато караме кола или колело, докато свирим на пиано или просто ходим, ние се учим да извършваме контролирани действия. Те се осъществяват с малкото или дори без участието на тази част от мозъка, която контролира съзнателните, волеви мускулни контракции – моторният кортекс.

Когато даден модел на поведение се заучи в моторния кортекс, той се прехвърля в базалните ганглии, разположени дълбоко в мозъка. Те отговарят за движението и координацията на тялото.

Така в сензорните и асоциативните зони на мозъчната кора се получава модел на бъдещото движение, след което се задейства и двигателната зона. Движението се сравнява по образеца, докато се получи достатъчно добро съвпадение.

Всичко това се извършва без нашето внимание и ни помага да извършваме няколко координирани действия едновременно.

Нагледно процесът може да се обясни с бебетата. Те не се раждат с мускулна памет за пълзене. Поради причината, че мускулите им не знаят движението при лазене, обикновено те се затрудняват първите няколко пъти – некоординирани са, често падат. Повтаряйки действието отново и отново, мускулите го запаметяват - в мозъчната кора се създава образец и пълзенето става естествено.

Всеки от вас може да се замисли за случаите, когато е опитвал ново и непознато движение – в началото е трудно, несръчно, може дори да възникне болка. С времето всичко става по-лесно, до съвършенство.

Мускулната памет и физическото натоварване

Чрез различни тренировки ние въздействаме на мускулната си система. Мускулите се адаптират към тях чрез увеличаване на силата, обема или издръжливостта си според вида на физическото натоварване и желаната цел.

Нека разгледаме случая, в който работите за мускулна хипертрофия чрез натоварване с тежести.

За да преодолеят съпротивлението, с което им действа тежестта, мускулите се съкращават, като генерират сила. Тежестта бива повдигната, а в мускулите се създава напрежение, което от своя страна води до увреждане на мускулните влакна.

Изчерпват се енергийните запаси, а мускулите изпадат в стресова ситурация. За да се справят с нея, минават на възстановителен режим – възстановяват се източниците на енергия (аденозинтрифосфат АТФ, креатинфосфат КФ и гликоген) и състоянието на мускулните влакна.

Следващата фаза на възстановителния режим е повишаване нивата на енергоизточниците и увеличение в актиновите (тънки) и миозиновите (дебели) нишки в миофибрилите. Мускулът увеличава силата и обема си, за да бъде подготвен за ново физическо натоварване.

Мускулите се адаптират към тренировките чрез растеж. Стресът, който се оказва по време на физическото натоварване е стимулът за това. 

Заради тази адаптация и мускулната памет трябва да се стараете във всяка тренировка да има някаква промяна, за да може мускулите да се стресират и процесите на свръхвъзстановяване (растеж) да не бъдат прекъснати.

Предимствата на мускулната памет

1. Не може да се загуби веднъж създаден модел на движение.

Когато заучавате дадено движение и го повтаряте отново и отново, невротрансмитерни химикали стимулират отговорните за действието мозъчни клетки да образуват дендрити – разклонения на нервната клетка, чрез които тя приема и предава информация от другите клетки към определената цел. Чрез достатъчно повторения се създава невронна мрежа. Образуването и свързването на невроните в тази мрежа иска повече време, но веднъж създадена, тя не може да се загуби.

Тоест, дори и да искате, не можете да забравите движението.

За пример може да се даде карането на колело – не е нужно да се учи наново, дори и да не сте го практикували с години.

Ето защо е много важно при заучаването на ново движение то да бъде с добра техника. Ако го заучите с неправилна, ще ви бъде много по-трудно да изтриете вече зададения образец в мозъка.

2. Помага на мускулите да върнат предишното си състояние след тренировъчна пауза.

Ако възобновите тренировките си след прекъсване, мускулната памет ще ви помогне да възвърнете по-лесно големината и силата на мускулите си. Дори и да се наблюдава атрофиране, мускулатурата връща предишните си размери много по-лесно от обикновено. Това е така, защото моторната памет има две фази: кратка (податлива на загуба) и дълга (по-стабилна), при която настъпват продължителни промени в мускулната тъкан.  Разбира се, колкото по-дълъг е бил процесът на прекъсване на физическата активност, толкова по-дълъг ще бъде и възстановителният.

3. Прави тренировката ви по-ефективна. 

Голямо предимство при развитието на мускулна памет е, че след това ще можете да извършвате движението, без да полагате съзнателни усилия за него. Така ще влагате по-малко внимание и мислене в самия процес на движение и ще можете да тренирате с максимум ефикасност.

Важно е да не позволявате на мускулната памет да ви направи мързеливи.

С течение на времето мускулите ви привикват към даденото натоварване и вие влагате все по-малко енергия.

Когато мускулът достигне до точката, в която запаметява до такава степен тренировката, че тя спре да бъде предизвикателна – време е да осигурите условия на стрес (различен протокол, добавяне на тежести, увеличение на продължителността на тренировката или скоростта на движение и др.).

Представяме ви една особено атрактивна и силна личност от нашия форум - Марина Декова. Вижте какво отговори тя на вашите въпроси и какво мисли за спорта, здравословното хранене и мотивацията.

Представи се на читателите?

Казвам се Марина Декова, на 23 години, от град Плевен.

Кога започна с фитнеса и какво те накара да започнеш да тренираш?

За първи път стъпих във фитнес зала, когато бях на 15 години, 3 години не съм прекъсвала да тренирам след това. В общи линии тогава правех с часове кардио и тренировките бяха с много леки килограми. Визията не ме удовлетворяваше, въпреки че бях доста слаба.

В един момент ми омръзнаха еднообразните тренировки и клонящите към нула резултати и просто спрях да тренирам. След което последваха три години, в които изобщо нямах никаква физическа активност, лоша храна, алкохол, цигари и изобщо всичко, което включва нездравословен начин на живот и много нерви.

На 21 години приличах на застаряваща жена. И тогава взех решението, че трябва да променя това и да се взема в ръце. Около Коледа на 2009 г. отидох във фитнеса и направих първата си тренировка, почнах хранителен режим с помощта на треньорите в залата и бързо свалих килограми.

Два месеца по-късно разбрах за силовите тренировки, стана ми много интересно и го приех още тогава за предизвикателство.

Разбрах какви са ползите не само за външния вид, но и за здравето, и реших да пробвам. Никога не съм си мислила, че жените могат да станат с големи мускули като културистките, затова и не ме беше страх да посегна към тежестите.

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

Инструктор и треньор съм в същата зала, в която започнах като клиент. Мисля, че става ясно, че лесно съчетавам спорта в ежедневието си.

Какви са ти целите и какво си постигнала досега?

Целите в момента са ми да стана по-издръжлива, отколкото съм. Досега съм си поставяла кратосрочни цели и винаги съм ги достигала. Това се отнася не само в спорта, но и за живота изобщо.

Най-голямото ми постижение е, че се харесвам, чувствам се страхотно в тялото си и съм щастлива с това, което се занимавам. Имам още много да се развивам и уча, разбира се.

Сподели накратко какви са тренировъчните и хранителните ти принципи?

Харесвам разнообразните тренировки и винаги си намирам нещо различно да правя в залата. Включвам много силови тренировки, силово-кондиционни или само кондиционни. Предимно тренирам със свободни тежести и собствено тегло и залагам на многоставни упражнения (но не само).

Хранителните ми принципи са да доставя на тялото нужните хранителни вещества – белтъчини, въглехидрати и мазнини (от животински произход – месо, яйца, масло и студено-пресовани растителни – зехтин, ядки), другото - каквото дойде. Стремя се преди всички храната да ми е вкусна.

Също така спазвам принципите на периодичното гладуване, но не постоянно и всеки ден, а до четири пъти седмично. Нямам изградени навици на почасово хранене, слушам инстинктите си и се храня, когато изпитам истински глад. Това е в общия случай, има и изключения.

Как стигна до периодичното гладуване като начин на хранене и как стояха нещата преди това? Какво ти дава и с какво ти помага сегашния ти начин на хранене?

Преди периодичното гладуване се хранех на ВМ-НВД. Нещо се обърка цялата картинка и пак напълнях, дали заради хормоните, дали заради интоксикирано месо или пък неразнообразяване на тренировките, не мога да кажа. Доста кошмарен период на стрес, броене на калории, ограничаване на много храни и всекидневно мерене на кантара.

Периодичното гладуване ми помогна да се науча да слушам тялото си повече и да му осигурявам храна, когато има нужна от такава. Оправих си хормоните, бързо свалих килограми и открих баланса, който ми се губеше преди.

Чувствам се свободна. Не твърдя, че това е универсалното хранене и че става за всеки. Балансът при  всеки е различен и човек трябва да си извърви сам своя път и да пробва различни неща, докато не го намери.

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

Да, използвам – аминокиселини, омега-3, протеин, витамини и минерали. Мисля, че са незаменима част от режима на сериозно трениращия човек.

Опиши накратко един свой ден?

Дните са ми шарени и разнообразни. Нямам монотонност и еднообразност в тях, това явно се отнася за живота ми изобщо, не само за тренировките и храната.  Нямам фиксирани часове за ставане, за трениране, хранене, срещи. Всичко е в движение.

Коя е мускулната група (ако има такава), която генетично не ти е заложено да върви?

Рамената.

Какво отвръщаш на жените, които с недоумение те гледат, докато ти дърпаш два пъти собственото си тегло?

Честно казано, не ми се е случвало да ме питат нещо, даже не съм виждала от тях да ме гледа някоя с недоумение.

Даже напротив, кефят се на това, че съм силна и правя нещо за себе си. Опитвам се надъхвам и мотивирам всички да тренират и им обяснявам какви са ползите, когато човек се грижи за себе си. По-добре здрав кръст и тяга два пъти теглото, отколкото болки само при навеждане, причинени от стоене по цял ден на стол.

Тренираш със сериозни тежести. Някои са на мнение, че тренировките с тежести отнемат от женствеността. Какво мислиш по този въпрос?

Коя женственост? За едни женствеността и красотата изглежда по един начин, други я виждат по друг начин. Аз харесвам здрави и атлетични тела,
други предпочитат skinny fat, трети - по-заоблени и пищни форми. И в трите изброени типа има красота и женственост, единствено изключвам бодибилдърките, там няма нищо женствено вече.

Мотивираш ли жените около теб да тренират със свободни тежести и как?

Обяснявам им, че за да имат резултати, трябва наистина да се потрудят в залата. Основата им трябва да е преди всичко да се научат да се движат, да координират движенията си, да имат достатъчна мобилност и да пазят баланс. По този начин се и обогатява опорно-двигателната им система. Това няма да стане само с машини, те са допълнение към тренировките със свободни тежести.

Занимавала ли си се с друг вид спорт, преди да влезеш в залата? Какво би искала да опиташ?

Професионално не съм се занимавала с никакъв спорт. В ученическите години съм тренирала хандбал, но нищо сериозно. Не съм срещнала до момента друг спорт, с който бих искала да се занимавам.

Правиш ли жертви в името на тренировката?

Случвало ми се е да пропусна някое събиране или излизане, за да тренирам, но по-скоро е било, защото повече ми се е тренирало, отколкото да се занимавам с друго нещо. Правя го за удоволствие.

Имаш ли поставени цели за в бъдеще? Ако "превъртим лентата" с 5-10 години напред, как би искала да изглеждат нещата около теб?

Целите ми в професионален план са да натрупам по-богат опит, да науча повече в сферата на персоналното трениране и да имам добри резултати с хората, с които (ще) тренирам и при постигането на целите им. Бъдещето ми го виждам обвързано с постигането на тези цели и резултатите от тях.

В личен план не мога да коментирам. Може би да имам достатъчно време за себе си и любимите ми хора, да съм щастлива и обичана, независимо с какво се занимавам и правя.

Любим филм, книга? Любим спорт?

"Dogville", "Песен за огън и лед", кросфит.

Кое предпочиташ – 60 кг мускулна маса или 50 кг "skinny fat" и защо?

Както казах по-горе, аз харесвам здрави и атлетични тела и това ми и харесва като визия в другите хора. В skinny fat няма нищо забележително като визия и няма какво да ме впечатли в едно отпуснато тяло, чийто собственик нищо не прави за себе си. Същото важи и за другата крайност тела – just fat.

Коя ти е любимата част от тялото ти и защо?

Гърбът ми е любимата част от тялото. Просто ми харесва.

Ако трябва да изброиш петте най-ефективни упражнения, кои ще са те?

Клек, тяга, военна преса, лежанка, набирания.

Имала ли си моменти, в които не ти се тренира и предпочиташ да си лежиш вкъщи и ако да, как се справяш с такъв тип настроение?

Имала съм такива моменти. Тогава просто си оставям вкъщи и си почивам, слушам тялото си. Ако отида в залата в такова състояние, ще тренирам без желание и насила, а аз такива тренировки нямам, за мен това е удоволствие и забавление.

Какво е за теб да преподаваш и даваш съвети на други хора? Според теб какви са плюсовете и минусите на това да бъдеш начело и всички теб да гледат?

Харесва ми да преподавам знанията си и да съм полезна на другите хора и това да им помага да си постигат целите. Нещата, които ги давам като съвети, са изградени на база личния ми опит и съм сигурна в тях.

Относно втория въпрос: никога не съм мислила по темата, защото не съм се и стремила към това да бъда начело. Просто правя онова, което смятам за правилно и това понякога води до неформално лидерство.

Доколко ти повлия и как те промени смяната на Бургас с Плевен?

Много ме промени и изцяло смених начина си на живот, като се прибрах в Плевен. Харесвам избора си, последвах сърцето си, а когато правиш това, целият свят е с теб и ти се отварят нови врати и възможности.

Кои хора са оказали най-голямо влияние върху теб в спортен и чисто житейски аспект?

Много труден въпрос. Не се сещам точно за определен човек, който да ми е повлиял, всички си влияем и черпя информация от всеки един човек.

Имаш ли си ролеви модел?

Както казах по-горе, ние всички си влияем в известна степен. Човек трябва да е широко скроен да приема нови идеи, да експериментира, с което желае, да променя, да се развива. Нямам точно определен ролеви модел, който следвам.

Може би като общи виждания за живота, това да си щастлив, да следваш желанията си и да си свободен, най-много се доближава като модел това, което съм гледала за Стив Джобс.

Дразни ли те предубедеността на хората във фитнес залите към различното и как намираш сили да се бориш с догмите?

Дразня се на това, че съдят хората за това, което правят, без да знаят какво са изживели и какъв път са изминали, докато стигнат до тук. 

Аз не виждам да правя нещо кой знае колко различно от това, което се прави във фитнесите. Просто съчетавам, добавям, експериментирам. Всеки има различни цели и ги постига по различен начин.

За какво мечтаеш?

Хората да са по-добри.

Имаш ли до себе си човек, на когото чувстваш, че можеш да се опреш във всяка ситуация? 

Имам, и немалко пъти ми е помагал в най-трудните ситуации – моят баща.

Доколко музиката е важна за една ефективна твоя тренировка? Имаш ли си начин на "надъхване" преди тренировките?

Музиката трябва да е енергична, бърза, движеща се. Нямам особен стимул да тренирам на тиха и бавна музика, която да ме приспива. По-добре без.
Нещото, което ме надъхва най-много, са околните и хората, с които тренирам.

Има ли упражнение, преди изпълнението на което ти "потреперват леко краката" и кое е то?

Да, мъртва тяга.

Кой е любимият ти спорт извън залата?

Ако става въпрос дали аз практикувам някой спорт извън залата – не. Любителски ходя да гледам баскетболни мачове.

Доколко подкрепата на околните е важна за теб? Може ли негативно отношение спрямо теб и начините ти на трениране да развали настроението ти?

Винаги ще се намери някой с различно виждане за трениране. Хубаво е този човек да е постигнал повече от теб, за да има смисъл да ти дава акъл или да ти казва, че тренираш грешно.

Винаги изслушвам хората и се опитвам да разбера какви са им доводите за отрицанието, което имат. Всъщност така съм научавала доста нови неща.

Иначе моите близки и приятели ме подкрепят за тренировките. Никога не съм срещала негативно отношение от тяхна страна, не виждам и причина да има такова.

Всички слушаме постоянно за задълбочаващия се проблем със затлъстяването при децата на възраст 7-16 години. Ако беше учителка по физическо, какви упражнения и натоварвания щеше да включиш в часовете, за да се справиш с този проблем?

Всекидневно се срещам с ученици, които нямат абсолютно никаква двигателна култура. Даже по-възрастните клиенти са с много по-богата, отколкото днешните подрастващи, което говори много лошо за физическото възпитание в училищата ни.

Когато аз бях ученичка, играхме много спортове с топка, състезания с щафета, спринтове, дърпане на въже, скокове от място, хвърляне на топка и т.н.

Към всичко това бих добавила и разни корективни упражнения, разтягания, клекове, напади, скок на височина, и всякакви упражнения за активиране на мускулните групи и обогатяване на двигателната система.

Как би мотивирала човек да тренира и да обръща повече внимание на здравия си външен вид?

Като давам личния си пример и показвам, че няма невъзможни неща, стига само човек да пожелае. Всичко си зависи от нас самите, с каквито и средства да разполагаш, вътрешната мотивация и желание за промяна са най-важни.

Опитвам се да помогна и давам съвети на хората около мен и близките ми. Според мен здравословната и качествена храна е в основата на това да сме здрави. Не е единствено, разбира се, но е нещо, което можем лесно да променим.

Здравият външен вид се определя и от спорта, по-малко стрес, сън, щастие и любов.

Промяната става с малки стъпки. Да започнем с храната и спорта, другите неща се навързват последователно в цялата картинка.

Успяваш ли да мотивираш хората около теб да тренират и как?

Успявам, да – като давам личния си пример.

Харесва ли ти да си силна? Стремиш ли се да стигнеш още по-далеч?

Ако не ми харесваше, нямаше да тренирам по този начин. В бъдещ план – да, искам да надскоча още повече себе си.

Смяташ ли да се насочиш към по-професионални изяви (състезания по силов трибой, например)?

Нямам такива амбиции. Бих пробвала, но само на състезания без екипировка.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

Определено през последните години има огромен скок в развитието си. Фитнес оборудването е добро и има достатъчно информация за всякакъв тип тренировки (от билдърски до кросфит) по списанията и фитнес форумите.
Това е страхотна алтернатива за всеки човек да може да спортува.

Все повече ще се развива тази сфера. Хората виждат, че за да са здрави, на едно от челните позиции са, както казах вече - движението и качествената храна.

Какви съвети би дала на начинаещите във фитнеса?

Да са търпеливи и постоянни. Да не се страхуват да излязат от комфортната си среда и да експериментират. Да научат базовите упражнения и правилната техника. Да тренират за удоволствие – било то с тежести, с упражнения или комплекси със собствено тегло.

Човек, за да изглежда добре, трябва и да се чувства така. Обикнете себе си и телата си и те ще почнат да работят във ваша полза, в едно цяло. И запомнете – визията е следствие!

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

Преди няколко месеца го преоткрих форума, с помощта на приятел. Определено много ми помогна, понеже е пълно с разнообразни теми, дневници и статии и има какво да се научи от много потребители.

Бих искала да няма интриги между потребителите и да се подкрепяме повече!

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Бъдете здрави и усмихнати!

Храненето е в основата на живота, а качественият живот изисква да подбираме внимателно как и с какво се храним. След като разгледахме опасностите при диетите, тук ще обърнем внимание на основните цели на храненето и на подходите, с които се постигат. Ще изясним връзките и противоречията между здраве, хранене и дълголетие, как и кога дадени диети могат да бъдат животозастрашаващи, а друг път - животоспасяващи. Целта на тази статия е не да изясни всичко, а да ви помогне да се ориентирате в света на диетите и храненето.

"Нека вашата храна бъде ваше лекарство, а лекарствата ви -- ваша храна."

--Хипократ (469-359 г. пр. Хр.)

Именно бащата на медицината вижда потенциала на храната да лекува, но той не е първият, осъзнал това. Отношението му към храната обаче ще бъде забравено в продължение на векове от голяма част от медиците, после припомняно и пак забравяно.

Първите сериозни подходи в диететиката датират от Древен Египет (Имхотеп, 6 000 г. пр. Хр.). Векове наред тя е била наука за "величия", понеже техният живот и здраве е бил по-ценен от този на средния човек, както и възможностите им да притежават редки храни и знания.

Големите войни през вековете носят моментна слава на контрола върху храната, за поддържане на здрава и боеспособна армия, а в невоенно време лечението чрез хранене се обрича на десетилетия забвение.

Религиите обаче приютяват знанието за храната и глада и го използват чрез "диетични религиозни повели" в определени периоди от годината, както и чрез постене.

Големи проблеми се случват през Средновековието, когато легените за повръщане след преяждане в надвечерните пиршества на благородниците са нещо съвсем нормално. Най-големите проблеми, на които става свидетел науката диететика обаче, се случват в момента.

Без съмнение, това засяга и вас. Защото на първо място е здравето, а след това вкусът. А дали?

Трите подхода в диететиката

В миналото контролът върху храната е бил отговорност на готвача (т.е. на стопанката на къщата), а за добре свършена работа се е смятало, когато са налице повече сити хора, за по-дълго време, с по-малко ресурси.

Кухнята се е развивала, като са били формирани вкусни, калорични и високозасищащи блюда, или иначе казано, хранене за оцеляване, удоволствие и икономия.

Днес диететиката е отделна от кулинарията наука и среща огромно медицинско признание (медицинска диететика или "лечебно хранене"), а по-евтината храна позволява да се избира какво да се яде и какво не.

Здравословният избор обаче продължава да среща съпротива сред привържениците на традицията на гастрономията и на кулинарния бранш, а доста често има и чисто пазарни пречки от страна на "нездравословните", но по-вкусни и евтини алтернативи.

Сигурно се питате: "Какво толкова им е на целите на модерната диететика, че да срещат такъв отпор?". Съпротивата се поражда от взаимоизключващия се избор - "Да ям това или онова...", а целите са в три направления:

• Постигане, поддържане и подобряване на здравето и качеството на живота чрез хранене.
• Постигане, поддържане и подобряване на спортните резултати и визия чрез хранене.
• Дълголетие (по-долу ще изясним защо дълголетието е отделено от здравето).

Нека разгледаме всяка цел поотделно.

Диети, здраве и заболявания

Тук диететиката различава три основни момента - как да се храни човек, за да не се разболее, как да се храни, докато е болен, и как да се храни, за да облекчи и подобри хронично заболяване.

Хранене при превенция на заболяванията

Това е най-сложната, противоречива и цветна област от диететиката, където разминавания има както сред лекарите диетолози, така и между експертите медици и холисти. Трудността да се поставят твърди рамки и да се намери унифициран модел за хранене е в това, че културата, навиците, ежедневието и здравните рискове са много различни за различните хора в различните общества и страни.

Затова е прието да се говори за глобален препоръчителен дневен прием на основни хранителни вещества и вода, калории, микронутриенти, есенциални съставки, а медицинските служби на всяка страна правят съответните корекции според спецификата на местната кухня, хората и климата.

Храненителен режим, който е в близост до препоръчителните критерии, медицински обосновава понижен здравен риск, т.е. по-малка опасност от развиването на редица метаболитни и сърдечно-съдови заболявания.

Отдалечаването от критериите за хранене, присъщи на модела на живот и личните данни, било с цел отслабване, покачване на тегло или друго, води след себе си реални здравни рискове.

Диети при текущо заболяване

Когато все пак се разболеем, е много по-лесно да се предпишат ясни и конкретни хранителни планове, за да се лекуваме. Това се дължи на знанието, което медицината е натрупала за патологията и лечението на всяко заболяване през годините.

Спазването на каквито и да е било диети (различни от предписаните при лечението), при наличие на текущи заболявания в активна фаза, включително моментни здравни разклащания като грип/пневмония, изисква храната да е в критериите за "препоръчителни норми" за поддържане на теглото. Изключение прави липсата на апетит или строго предписани диетични критерии от лекар. Справка с диетолог би изяснила всяко текущо съмнение.

Диетата като профилактика и облекчаване на заболяване

Медицината лекува твърде малка част от всички известни заболявания. Мнозинството от болните получават трайни увреждания, които се засилват през годините, пречейки все повече и повече на ежедневието. Задачата на диететиката в помощ на заболелите е спазването на трайна линия на хранене, съобразена със спецификата на всяка болест. Спиране/облекчаване на неприятните симптоми, забавяне на заболяванията и тяхното постепенно подобряване (когато е възможно) са успех.

Едва когато здравето не е пречка, можем да говорим за втората цел на диетите - контрол над визията, теглото и тъканната композиция, и то само при условие, че преследването им няма да доведе до здравни проблеми.

Как да отслабнем/заякнем и да задържим трайно теглото и подкожните си мазнини в норма?

Увеличаване на здравната култура, самообразоване

Преди да започне процесът по промяна на теглото и тъканната композиция в посока спортно тяло, всеки от вас трябва да научи най-важното за храненето и своето тяло. В BB-Team сме създали редица подраздели, включително Хранене 101. Там е събрана есенцията, т.е. най-важното, което всеки трябва да знае в началото. Отделете малко време за четене, за да напредвате успешно без загуба на време, средства и най-вече, за да успеете, без да жертвате здравето си.

Индивидуалният подход

Това означава, че никой не е способен да ви помогне да постигнете перфектното за вас меню, което хем да е вкусно, хем лесно за приготвяне, хем да е гъвкаво, хем да дава резултати, без да се допита до мнението ви. Нещо повече - вие следва да водите процеса по създаване на диетата си с помощта на специалисти, приятели и/или съмишленици.

Не очаквайте да извлечете трайни ползи от "примерни диети". Нуждаете се от меню с поне пет до седем различни закуски, още толкова обеди, следобедни закуски и вечери, които да можете да разменяте, без да нарушавате калорийния си баланс. Ястия, подготвени с разнообразни продукти и със състав, съобразен с трудовата и спортната ви активност.

Опитайте да направите подобно меню за себе си и го публикувайте в нашия форум. Нашата общност винаги откликва на сериозно подадени теми с информация, градивна критика и насоки към авторитети.

Консултиране със специалист

Специалистите по хранене могат да помогнат в няколко отношения и да ви объркат много повече, ако не знаете какво конкретно да ги попитате. Готови диети и диетични системи, които не са индивидуално съобразени, не си струват парите - просто няма да може да останете дълго на тях, още по-малко ще научите, освен ако не са в комплект с образователна литература. Потърсете комплексни услуги - консултация по изготвяне на диета, помощ с примерна такава, адаптирана за вас, насоки за литература и консултативен анализ на направени от вас менюта.

Добра идея е да поискате изготвянето на седмично меню, съобразено с целите ви, което да предлага гъвкавост по часови зони и по вид ястия. Още преди изготвянето на подобно меню е добре да попълните здравна карта и лист с вкусови предпочитания.

След няколко седмици може да поискате смяна на конкретни рецепти в хранителния си режим в рамките на една консултация, както и да помолите за насоки как сами да моделирате менюто си - подмяна на зеленчуци, протеинови източници, въглехидратни източници и мастни такива. 

Веднъж постигнали желаното тегло, можете да преминете от калкулирани системи грам/ккал към по-общи такива, т.е. да продължите да готвите и обогатявате храненето си с нови и нови рецепти, които да измервате само първите два-три пъти, колкото да заучите пропорциите на храните "на око". Електронната везна е "консултант", а не "пазач" на чинията! Същото важи и за специалиста по хранене.

Комбиниран подход

Освен поотделно (консултирането с експерт и самостоятелният подход, с помощ от форума ни), може и да комбинирате двата подхода. Форумът е отличен източник на идеи за рецепти, а четейки спортния ви дневник, консултантът може да забележи нещо, което ви убягва всеки път, когато нещата "забуксуват".

Разбира се, това не бива да се превръща в зависимост. Една консултация в рамките на сезона е напълно достатъчна за човек, поддържащ спортна форма. Все пак, задачата как да се храните правилно е най-вече ваша собствена.

Стареене и хранене

Спрял съм се на три по-популярни концепции за стареенето и връзката им с храненето - метаболизъм, недостиг на вещества и токсини.

Асоциацията между здраве и дълголетие изглежда някак естествена, но невинаги говорим за корелация между двете понятия. Това е така, понеже физическата активност на тялото за много спортуващи хора е част от качеството им на живот.

Бързият метаболизъм обаче днес се смята за една от основните причини за преждевременно стареене. Момент, не се ли препоръчваше спортът като основа за здраве и дълголетие?

Точно така, но вече има някои по-ясни критерии кога активността е малко, кога е достатъчно, и кога - прекалено много. Конфликтът между теориите обаче продължава, като сблъсква високия метаболизъм, т.е. пропускането на ползите от ниския метаболизъм, с увеличения при нискокалоричното хранене риск от недостиг на есенциални вещества.

Ами рискът от токсични продукти не е ли пропорционален на консумираната храна? Не непременно, тъй като нискокалорична не значи малка по грамаж, и обратното. Има много зависимости.

Висококалорично хранене и метаболизъм

Липсата на физическа активност и високият калориен прием се свързват със затлъстяване при ниско активно тегло, ускорено стареене и увеличена заболяваемост, а високата физическа активност и по-важното, високият калориен прием отново се свързват с ускорено стареене. Златната среда според текущите проучвания, която да осигури здраво, активно и дълголетно тяло, е в умерената и системна физическа активност и ниско- към умеренокалорично хранене.

Аргументите, върху които е изградена теорията за удължаването на живота чрез калорийна рестрикция, са многопластови:

• Изследванията при гризачи и други бозайници показват удължен живот вследствие на ограничено хранене (+50% при гризачите). Повече се постига с нискокалорично хранене в продължение на целия живот, отколкото с ограничаване на храненето в късна възраст или с периоди на гладуване.
• Изследванията с доброволци (хора) показват сходни резултати и намален риск от определени заболявания: рак, сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2.
• Предположения за генетично наследство - сбор от гени, останал ни от дълбока древност, който да ни опази като вид в периоди на гладуване.
• Сходство между мускулните възпаления след тренировъчна активност и възпаленията при стареене (интерлевкини) - общи рецептори, общи сигнални протеини и ефект, пропорционален на количествата: по-тежки тренировки, по-голямо възпаление, по-голямо стареене.

"Професионалният, както и непрофесионалият (но близък по активност спорт), дава изключителни качества на практикуващите, на цената на по-къс живот" - това би било първото заключение, ако гледаме само биологичните изследвания.

Не това обаче показва статистиката. Според нея атлетите (хората с повече мускулна маса) живеят средно колкото останалите, като понякога дори ги надживяват.

Означава ли това, че метаболизмът не влияе на стареенето или пък просто "нормалната" продължителност на живота за атлети и неатлети е само средата на човешкия потенциал за дълголетие? На тези и други въпроси ще търсим отговор в отделна, специализирана статия.

Недостиг на вещества

Недохранването в модерен смисъл не значи само ниско тегло, а недостиг/липса на жизненоважни съставки в храната:

• протеини и есенциални аминокиселини
• витамини
• минерали
• есенциални мастни киселини
• вода

Именно недостигът на вещества в едни или други моменти от живота на тялото се смята за друга ключова причина за задействане и  ускоряване на стареенето, както и за отключване патофизиологията на старостта. Такива критични моменти са:

• упражняването на спорт/тежък физически труд в млада/средна възраст без осигуряване на необходимата обезпеченост в калории, микро- и макронутриенти, есенциални вещества и вода - това се случва/случвало се е на всички ни;
• биологично стареене без адекватна промяна на хранителния модел - т.е. липса на вещества в достатъчни количества заради поддържане на едни и същи хранителни навици, като се игнорира увеличената нужда на тялото от едни вещества и намалената нужда от други, или чисто и просто вследствие липсата на апетит - симптом, характерен за стареещите.

Мнозина от модерните американски нутриционисти подхождат към стареенето като към заболяване и смятат за необходимо лечението му чрез превантивно зареждане с витамини, минерали и есенциални вещества - чрез суплементи, храна и подсигуряване на храносмилането с ензими.

Нещата стават още по-сложни и скъпи за "средния" човек, в случай че последният иска да си осигури ползите на пълноценното хранене с есенциални микро- и макро нутриенти в състояние на калориен дефицит. Проблемът у нас и Западна Европа е основно в цената и идва от начина, по който е организирано публичното хранене и производството на храни. За щастие вече има здравословни алтернативи, които малко по малко си пробиват път.

В глобален план обаче продължава да се наблюдава тъкмо обратният ефект - висококалорично хранене, бедно на есенциални вещества - по-достъпно е, по-вкусно е, по-евтино е.

Ако към това прибавим намаления апетит и съответно намаляване количествата консумирана храна при хората от третата възраст, става все по-трудно за тялото да се снабди с нужното, за да поддържа здравето си.

Консумация на токсични продукти и крайни токсични метаболити

Отнемането на биологичната чистота на храната е третата концепция за ускореното стареене и увеличената преждевременна смъртност, която вълнува диететиката. Натрупването на токсини по хранителната верига, обработката на храната от засаждането/раждането й до момента на поставянето й на масата - всички тези процеси (както и влагането на химикали в малка или по-голяма част от храните) са виновни за огромния ръст на злокачествените заболявания, или поне това застъпват поддръжниците на концепцията.

Чистата храна през 21 век се оказва лукс, финансово достъпен само за високата класа в развитите общества, живеещи в градовете - и ежедневие за всеки, който има възможност да си отглежда храната сам в селските райони. Между тези две групи хора обаче се намира по-голямата част от популацията на западното общество, което няма избор, освен да консумира храна, добита чрез конвенционално земеделие.

Разбира се, теорията търпи критика - замърсеният въздух, замърсяването с електронни емисии, замърсената почва и вода, изтънелият озонов слой - това също са възможни причини, които може да са в основата на големия процент ракови заболявания, но тях не можем да контролираме пряко.

Бъдещето ще внесе повече яснота, а дотогава - бъдете умерени в храната и в спорта, търсете естественото и се пазете от негативни емоции.

Човеците сме особени същества - постоянно си търсим (и обикновено намираме) нови и все по-изобретателни начини да се подредим по рафтчетата и да си налепим различни етикети. Необходимо ни е сякаш винаги да дадем име на дадено състояние, вид или форма, за да си повярваме, че сме го опознали.

В контекста на тези търсения едно от най-често срещаните определения разделя хората на два вида: оптимисти и песимисти. Сега, ясно е за всички, че нещата не са толкова прости.

Но пък не е трудно да се убедите и сами, че действително всеки от нас има склонност да залита в едната или в другата посока - ако не по рождение, то по стечение на житейските обстоятелства ние носим здраво формирани нагласи към света с положителен или отрицателен знак. А можем ли да се променяме?

Аз смятам, че да. Не, не вярвам, че можем изцяло да променим характера си, но някои от навиците си и отношението си към живота - да, стига да го желаем. Същото се отнася и за друг човек - не мисля, че можем да накараме някого да се промени отвътре, но определено той или тя, стига да иска, може да промени поведението си, а също и отношението си.

Всичко опира до правилната мотивация и стимули. С уговорката, че това са просто моите разсъждения по темата и без да ангажирам никого с някакви важни изводи, исках да ви разкажа какво ме доведе дотук днес.

Съвсем наскоро се роди първото ми дете - момиченце. Бременността и самото раждане минаха чудесно и много познати изказаха мнение, че това се дължи на високата ми физическа активност и на факта, че до последно не спрях да работя и да се движа много. Може и да е само късмет. Радвам се, че всичко мина добре, така или иначе.

Но мисълта ми беше за нагласата, а в случая останах позитивна и спокойна от първия до последния ден и вярвам, че това също оказа голямо влияние.

Случайно станах свидетел на спор, в който друга бременна жена твърдеше, че няма никакво значение дали си с позитивна нагласа или не към раждането - то така или иначе не зависи от теб. И не съм съвсем съгласна.

Според мен нагласата има огромно значение - а в критичен момент в живота на човек може да повлияе сериозно на развоя на събитията. Ако пропуснеш да се страхуваш, организмът ти ще се справи по-леко с поредното предизвикателство.

То е като да скочиш с ластично въже от високо - нима няма значение дали сам искаш да скочиш и очакваш да изпиташ радост от това, освобождение, или предпочиташ някой да те бутне надолу, докато коленете ти треперят от страх?

Освен това живеем в страна, в която традициите на нашите баби повеляват за раждането да се разказват страховити истории и момиченцата да бъдат "плашени" още от малки, че им предстои да изпитат някой ден болка, която с нищо не може да се сравни.

Но какво е всъщност болката и има ли човек, който да не я е изпитал в една или друга степен? Каквато и да е болка - душевна или физическа?

И колко от болката, която сте изтърпяли досега в живота си, е била възнаградена с нещо толкова красиво като живота на едно дете?

Лежала съм почти парализирана от дискова херния седмици наред и помня черното отчаяние, което ме заливаше на моменти... но не му се поддадох, борих се дълго, движех се много и се изправихуспях да се изправя.

Имам един приятел, който не може да се движи и е в инвалидна количка вече почти 16 години, но си остава един от най-позитивните и пълноценни хора, които познавам.

Знам какво е онова, което го крепи. Болката всъщност ни е приятел. Не всяка болка, разбира се, е нужно да търпим и да носим със себе си цял живот - някои се лекуват! Но всяка болка ни учи на нещо. Стига да искаме да го чуем.

Широколистно растение, подобно на киселеца, ревенът прекрасно се комбинира с джинджифил, кисело мляко, картофи и спанак, а кулинари твърдят, че комбинацията с ягоди е изключителна и традиционна за този така наречен "варварин на трапезата"!

Ревен (Rheum officinale) (среща се и като равен) принадлежи към семейството на киселеца и представлява многогодишно тревисто растение, достигащо до 2 м височина. С големи декоративни листа и огромни месести стъбла, с бели, розови или червени цветове, събрани в многоцветни съсветия, ревенът е растение, което цъфти от юни до август.

Растението се отглежда предимно в страните от Северна Европа, като в България по-познати се оказват лечебните му качества и по-малко - хранителните му такива.

"Варваринът на трапезата"

Смята се, че ревенът е пренесен от Централен Китай в градините на Англия, където той бързо бива облагороден дотолкова, че Молиер в своята "Лечебна любов" му отдава заслужено внимание.

През XVIII век поради еднообразната храна, която англичните приемали, голяма част от тях страдали от констипация. Своето лекарство те открили в студените монголски степи - лек, познат още в Древна Гърция.

Историци разказват, че растението било познато като "ра" и елините търгували с него, като по-късно тази търговия с хранителни продукти достигнала чак до Римската империя.

Вероятно около хилядолетие е било необходимо на градинското растение да достигне до Северозападен Китай и оттам през 1777 год. ревенът пристигнал в кралския двор.

И така, векове наред били необходими на ревена да се превърне от лек в изискан продукт за екзотични ястия в съвременната кухня.

Сортове ревен

• зеленокорест-зеленомесест (изключително кисел ревен);
• червенокорест-зеленомесест (кисел ревен);
• червенокорест-червеномесест (сравнително кисел ревен с аромат на малина).

Кулинари твърдят, че ревенът, отбран през май и юни е значително по-кисел спрямо този, който е достигнал нашата трапеза през септември и октомври.

Хранителен състав на ревен

Здравословни ползи от консумацията на ревен

Ревенът съдържа свободни и гликозидно свързани антрахинони (около 3 до 7%), както и малко количество редуцирани антрахинони. Установени са пет антрахинонови гликозида: глюкореин, глюко-алое-емодин, реохризин, хризофанеин, глюко-емодин. Съдържа и танин-глюкогалин, голямо количество минерални вещества (предимно фосфор, калиций и магнезий), витамини (К и провитамин А), нишесте и пектин.

Приет в малки дози, ревенът подобрява храносмилането, като увеличава стомашната секреция и тонизира мускулатурата на храносмилателните органи.

В големи дози той има добре изразен лаксативен ефект, дължащ се на богатото съдържание на антрахинони. Действието настъпва обикновено 8 до 10 часа след неговия прием, без да повлиява функцията на стомаха и тънките черва. Този ефект е изключително благоприятен при лечение на запек у малки деца, тъй като не се потиска апетитът и не се разстройват процесите на храносмилане.

Здравословен риск, свързан с консумацията на ревен

Листата на ревена съдържат оксалова киселина и имат ниска токсичност. За да настъпи интоксикация, е необходимо възрастен човек да изяде 5 кг листа, без да повръща, което практически погледнато, е невъзможно. Въпреки това, хора с чернодробни заболявания е добре да следят общия си прием на оксалова киселина.

Как да изберем и съхраним ревен?

Изборът на ревен не се различава по нищо от този на киселец, лапад или който и да е друг листен зеленчук. Важно е неговите листа да бъдат свежи и чупливи, в противен случай рискуваме в повяхналите да са останали само минимално количество хранителни вещества.

Ревенът може да бъде съхранен в хладилник в полиетиленова торбичка или в отделението за плодове и зеленчуци. Освен това можете да го запазите и за по-дълъг период от време, нарязан във фризера за зимните месеци, като по този начин ще съхраните и голяма част от полезните му вещества.

Кулинарни идеи

Ревенът успешно се вписва в не малко ястия от европейската кухня, докато в близкото минало в САЩ, например, са приготвяли само десерти с него. Поляците пък предпочитат растението да бъде в комбинация с картофи и спанак, използват го също за компоти и конфитюр.

Пилешко филе с ревен

Необходими продукти: 4 парчета пилешко филе, 75 г брашно, 2 яйца, 50 г масло, 4 стебла ревен, 50 г мед, 1 с. л. лимонов сок, 2 с. л. портокалов ликьор, 1 с. л. нишесте, сол, бял пипер

Приготовление: Пилешкото филе се начуква леко, в отделна купа се смесват брашното, солта и пиперът. Месото се овалва в тях, а после в разбитото яйце. В голям тиган се разтопява маслото, като месото се запържва по 4-5 минути на всяка от страните. Ревенът, нарязан на кубчета, се поставя в тенджера с 1 ч. ч. вода и се вари приблизително 5 минути на среден огън, добавя се медът.

В чашка се разтваря нишестето с малко вода и се прибавя към ревена. Ври още минута, след което се добавят лимоновият сок и портокаловият ликьор, като се разбърква добре. Пилешкото филе се сервира в голяма чиния, полято със соса от ревен. А ако желаете да редуцирате леко киселия привкус на ревена, можете да поднесете пюре от моркови като гарнитура.

Сладка салата

Необходими продукти: 50 г стафиди, 6 с. л. прясно изстискан портокалов сок, 700 г стебла от ревен, 1 с. л. свеж джинджифил, ситно накълцан, 50 г кафява захар, сол, зрънце карамфил, парченце канела

Приготовление: Стафидите престояват около час в сока от портокал, ревенът се измива и се нарязва на тънки ленти, които се разрязват напречно на равни части (дълги приблизително 3 см). Всички продукти се смесват в голям съд, поставят се на слаб огън и се варят 5 минути, докато ревенът омекне. Поднася се добре охладена.

Тази салата може да се сервира и топла, като гарнитура или предястие. Може да се поднесе към печено патешко месо или филе от риба.

Ревен със сметана

Необходими продукти: 1 кг стебла от ревен, 150 г кафява захар, настъргана кора от портокал, 300 г бита сметана

Приготовление: Ревенът се наразва на лентички, дълги около 5 см и се вари в дълбок съд, заедно със захарта, портокаловата кора и малко вода. По желание може да се пасира или остава цял. След това се смесва със сметаната и се поднася в чаши за мелба, гарнирани със стръкче джинджифил.

Работата с хора е една от най-тежките. Фитнес залата не прави изключение, защото там се събират различни типажи – всеки със своя характер, настроение, дисциплина и цел. За да е приятен престоят в мястото, където се предполага, че се разтоварваме от натовареното ежедневие, е хубаво да се спазват някои "правила". Неписани, които се знаят от всички, но не винаги се спазват.

Всеки знае сам за себе си защо посещава фитнес залата. Някои искат да тренират здраво и тежко и не ги интересува нищо друго, освен да има достатъчно свободни тежести.

Други отиват по-скоро заради социалната среда, предпочитат да разпуснат и тренировките са им по-разкъсани. Каквито и да са ви мотивите, не бива с (без)действията си да пречите на другите.

Тъй като това е обществено място, е редно да се съобразяваме един с друг - така всички ще са доволни.

Нека направим едно уточнение, преди да се впуснем в списъка с правилата: все пак всичко зависи от фитнес залата! Била съм в лъскави, където всичко е като в аптека. Била съм в рехабилитационни, където всичко е потънало в тишина.

Била съм в типично железарски, където повечето неща са изпокъсани, но атмосферата е "хард".

Всяка една от тях си има своите особености – например "лъскавата" зала има куп правила, които не са необходими в "железарската". "Рехабилитационната" изисква атмосфера, която не би се срещнала в останалите две.

В едната се ходи на пръсти, в другата се хвърлят щанги, в третата се мълчи, в четвъртата… Зали много, зали различни, хора всякакви, но с една цел – здрав дух в здраво тяло. Все пак спортът води до там, нали?

Каквато и зала да посещавате, е хубаво да следвате някои правила.

(Не)писаните правила

Уредите

"Искаш ли да се редуваме?"

Често се случва да отидете с предварително изготвен план за действие и да видите, че единственият уред, с който трябва да започнете е… зает.

Няма нищо, ще изчакате малко, тъкмо ще позагреете.

5… 10 минути. Много е!

Не е срамно да попитате човека преди вас дали иска да се редувате.

• "Да, няма проблем!" – супер. Ще си помагате, тренировката ще е по-интензивна, няма да прекалявате с почивките. Докато първият почива или прави суперсерия с друго упражнение, вие ще направите своята.

Редно е, ако сте вторият на уреда, да връщате първоначалната тежест. Също така смятам, че е редно и първият да връща вашата. Все пак вие сте го попитали, а той се е съгласил. Нищо не коства. Едно навеждане повече.

Редуването на уред има и предимства, и недостатъци. Хубавото е, че наблизо винаги ще има някой, който би ви пазил, например. Лошото е, че някой ви чака и в притеснението си може да не почивате толкова, колкото чувствате, че ви е нужно.

• "Не, съжалявам" – може да се случи. Не се обиждайте, не се сърдете. Може би този преди вас изпълнява по-специална програма. Може би има лоши спомени с такова редуване.

Вярно е, че уредите са за всички, но все пак той първи е отишъл там. Защо да стигате до конфликти?

Какво бихте могли да направите? Започнете с друго упражнение – на друг уред, натоварващ същата мускулна група, а защо не и със свободни тежести.

Всъщност това би разнообразило тренировката ви и може да има положителен ефект. Едва ли ще се случва често – досега не съм ставала свидетел на подобна ситуация.

Нека това не ви повлияе на останалата част от тренировката.

И още: ако правите дълги почивки, не се задържайте върху уреда – през това време някой може да си направи серията; след като приключите с упражнението, не оставяйте принадлежностите си (кърпа, телефон, шише с вода) върху него, има по-подходящи места за това.

Свободните тежести

"Извинявай, свободен ли е този лост?"

Влизате в залата. Днес ви е ден за тяга и се насочвате към лоста. Да, но той е натоварен с дискове, а в близост има човек. Хубаво е да зададете този въпрос.

Грубо е да тръгнете да разтоварвате тежестите, а колегата ви да има още серии. Може да се случи и на вас.

За тази точка важи и правилото за разтоварването на лоста след приключване на работата. Нещо, което не всички правят. Аз лично нямам проблем – приемам го като част от загрявката и допълнителна физическа активност, но не за всеки би било така.

Връщайте си дисковете по местата. Разтоварвайте лостовете си. Това е особено важно, когато щангата е върху стойките за клек.

Ако не искате да го правите заради някой друг, поне го правете заради самия лост, който ви помага и с който ще се виждате още много пъти.

Защо ли? За да не се деформира, докато тежките дискове са наредени върху него. Кой знае кога ще идат по местата си. А земното притегляне работи.

"Къде ли е другият дъмбел 20ка?"

А сега де? Сигурно е някъде из залата. Зарязан.

За да не се стига до това – след като приключите упражнението си, върнете дъмбелите на стойката. Подредено е и знаете, че те винаги са там. В комплект.

И още: нормално е след много тежки серии, максимален брой повторения или работа до отказ да хвърлите дъмбела/лоста.

Ако залата ви не е покрита с теракот (което, между другото, е необяснимо за мен) – действайте. По-добре е, отколкото да се контузите тежко. Възможно е и за цял живот.

Хубаво е преди това да се убедите, че наоколо няма хора, които бихте застрашили. Случвало се е дъмбел да отскача върху крака ми. Не е от най-приятните неща.

А това ни води до:

"Ще ме пазиш ли?"

Не се притеснявайте да поискате помощ, ако знаете, че серията ще е тежка. По-добре е да играете на сигурно.

И тук има две особености:

• Ако вие сте питащият – обръщайте се към хора, в чиито умения сте убедени.
• Ако сте попитаният – съгласете се само, ако имате опит и знаете, че ще се справите с тежестта. Ако не можете да дръпнете 100 килограма мъртва тяга, как ще пазите някой със 200 килограма лежанка? Ако откажете – обяснете защо (примерно: "Съжалявам, но нямам достатъчно опит, защо не се обърнеш към…").

Хигиената

"Е-е-е. Тук има цял гьол. Как да легна сега?"

В залата се потим. Факт. Даже място, където няма капки пот… би било съмнително.

Носете си кърпа с вас, забърсвайте се. Така ще е комфортно за всички – вие няма да се чувствате неудобно, че сте оставили локва на лежанката, а човекът след вас няма да ви псува наум.

Виждала съм и спортуващи, които слагат кърпите си върху уредите – всичко е според личните предпочитания.

И още: ако ви е задушно – обърнете се към персонала. Все пак трябва да ви е комфортно. Нека да се проветри (провери климатичната инсталация).

Личните вещи

"Чий е този телефон?"

Прибирайте си вещите или ги слагайте на места, различни от уредите.

Това би могло да бъде и във ваш плюс – представете си паднал от джоба ви мобилен телефон в непосредствена близост до лежанката. Колегата ви по фитнес избутва дъмбели от лег, но вече му тежи. Хвърля ги. И телефонът вече е в историята.

И още: не зарязвайте минералните си води в близост до уредите, особено ако ползвате пластмасови чашки. И в двата случая – не оставяйте празните си чаши и шишета. Колко ще ви отнеме да ги изхвърлите в кошчето?

Няма да ви е приятно, ако следващия път ритнете чашката с кафето.

Други

"Ще се контузиш, оправи си техниката!"

Никой не се е родил научен и в залата често ставаме свидетели на лошо изпълнение на техниката. Но ако искате да коригирате нечий котешки гръб, бъдете внимателни и подходете деликатно.

Защото често в желанието си да помогнем оставаме неразбрани и отсрещната страна си мисли: "Този/тази пък на каква се прави?"

Ако вие сте човекът с неправилна техника – не се цупете и не бързайте да си вадите грешни заключения. Замислете се – изпитвате ли болки, изпълнявайки движението; снимайте се – така ще имате реален поглед отстрани.

И още: не се притеснявайте да поискате помощ или да попитате за изпълнението на дадено движение; не се надценявайте и подбирайте адекватната за вас тежест – не бихте желали да се контузите в опит да направите впечатление.

Моята зала

Залата, която чувствам най-близко до сърцето си, е типично железарска. Няма много уреди за сметка на лостове и достатъчно дискове.

Не е лъскава и няма много удобства, но аз съм там, за да тренирам здраво.

Не ме интересува дали лежанката е чисто нова и не се впечатлявам от скъсаните дрехи.

Въпреки това спазвам тези правила. Чувствам, че е редно. Искам да е приятно - на мен и на хората около мен.

Споделете с нас каква е вашата зала, защо ходите именно в нея и съгласни ли сте с написаните вече правила. А в заключение ще ви пожелая: добри тренировки и удовлетвореност от престоя ви във фитнеса!

FST-7 е тренировъчен протокол, чийто създател е Хани Рамбод (Hany Rambod). Най-известните бодибилдъри в света се доверяват на тази методика, за да осигурят по-голяма хипертрофия и да изградят изоставащите си мускулни групи. Тренировката е с висок обем, кратки почивки между сериите, изометрично напрягане и непрекъснато разтягане.

Хани Рамбод - "The Pro Creator"

Известен е с този прякор заради способността си да превръща атлета от категория "аматьор" в така желания ранг "про" (професионалист). Рамбод е основателят на тренировъчната система FST-7 и автор в списанието "Muscular Development Magazine".

Стартира в бодибилдинга на 18-годишна възраст като натурален състезател. По това време работи като личен треньор в Северна Калифорния, където живее. Завършва биология със специализация в областта на неврофизиологията в калифорнийския университет "Санта Барбара".

По време на следването си прекратява заниманията си като персонален треньор, но продължава да консултира клиентите си по телефона и чрез имейли. Резултатите им са впечатляващи и Хани избира да последва страстта си на треньор и нутриционист, вместо да посещава медицинско училище.

"Ако не стимулираш мускулен растеж, не се прибираш със заплата вкъщи."

Какво се крие зад абревиатурата FST-7?

• Fascia (Фасция) – съединително-тъканна ципа, която обвива различни мускули или органи на тялото;
• Stretching (Стречинг) – разтягане;
• Technique (Техника);
• 7 – брой серии в последното упражнение.

Или с други думи – техника за разтягане на мускулната фасция чрез определен протокол на трениране.

Какво представлява?

За Рамбод изграждането на мускулите е прост процес, основан на фасцията – тъканта, която обвива мускула.

Скелетната мускулатура е обвита с тази плътна съединителна тъкан. Тя защитава мускулите и поддържа местоположението им, но също така поставя на по-заден план растежа им.

Колкото е по-дебела обвивката, толкова е по-голямо ограничението на всеки мускул да развие растежния си потенциал.

Плътността на тази обвивка е генетично заложена, но това не значи, че не може да се манипулира. Оттук идва и идеята на FST-7 и разтягането на фасцията.

Основни принципи на методиката

#1 - стречинг

Стандартният стречинг (за загряване или след края на тренировката) е начин да се предотврати травма, да се подобри възстановяването на мускулите и да се подпомогне техният растеж.

Разтягането на фасцията е нещо различно и се осъществява по време на цялата тренировка – използва се силно кръвоснабденият мускул, за да разхлаби обвивката, с която е обграден.

Програмата изисква стречинг преди, по време и след тренировка и допълнително трябва да имате по-голям обем от напомпващи серии в последното упражнение, за да се осигури максималното разтягане на фасцията.

Стречингът се осъществява в почивките между сериите на всяко (с изключение на последното) упражнение. Важно е да задържите положението за поне 30 секунди.

#2 - изпълнявайте първо основните (базисни) и тежки движения

Тренирането с голям обем позволява на мускулите да се напълнят с богата на вещества кръв, която да помогне фасциалното разтягане, но във FST-7 място намира и тежкото трениране, което е с по-нисък обем, но допринася за мускулния растеж.

Тренировката трябва да започва с основно упражнение, изпълнено в 3-4 серии и 8-12 повторения.

Изборът му зависи от вашата физика. Ако изоставащата ви група са горните гръдни мускули, стартирайте с избутване на щанга/дъмбели от наклонен лег.

Рамбод препоръчва последното упражнение да е на изолиращи машини, но в някои случаи (според вида на тренираната мускулна група) свободните тежести са по-удачният вариант. Каквото и да изберете, то трябва да ви позволява максимална концентрация и минимално участие на асистиращи мускули.

#3 - увеличете обема и намалете почивките в последното упражнение

Идеалният вариант за това са 7 серии.

Целта тук не е да се вдига максимална тежест, а да се осигури възможно най-добро напомпване чрез почивки от 30-45 секунди между сериите.

#4 - използвайте изометрично напрягане в почивките между сериите

Тази техника се използва, като напрягате дадената мускулатура в определени културистични пози – започвайте със задържане за 10 секунди и бавно увеличавайте до 30 секунди.

#5 - пийте вода между сериите

Водата помага за снабдяването на мускулите с витамини, минерали, аминокиселини и кислород, както и за увеличение на обема им.

Пиенето на вода по време на последните 7 серии е особено важно.

Подходящ хранителен режим

Хранителният режим и хранителните добавки зависят от специфичните индивидуални нужди и метаболизъм.

За хора с бърз метаболизъм Хани препоръчва по-голяма калорийна консумация, която да идва основно от храна.

В обратния случай храната трябва да е съобразена с това точно колко бавен е метаболизмът, и съответно да се създадат условия за забързването му. За метода на Хани важи старата поговорка: "Ако огънят ви (метаболизмът ви) не е горещ, ще трябва да го засилите чрез повече и повече пластове дърва.".

Хранителният режим трябва да е съобразен с нивото ви –- естествено е, че диетата при професионалния бодибилдър ще бъде различна от тази на фитнес любителя.

Преди тренировка

Добре е да имате два приема на храна преди тренировка, които да съдържат чисти протеини и комплексни въглехидрати.

По време на тренировка

Хидратацията е изключително важна – както преди, така и по време на тренировка. Приемайте чиста вода.

Не е изключен приемът на енергийни напитки, но нека те не заместват водата.

Всичко зависи от индивидуалните нужди, ежедневие и сезон, но се опитайте да не падате под 3 литра вода дневно (това е абсолютният минимум).

След тренировка

• 15-20 минути след приключване на тренировката е време за протеиновия шейк и източници на въглехидрати, чрез които да започнете възстановителните процеси.
• Добър избор са суроватъчният протеин-изолат и декстрозата.
• Ако сте телесен тип ектоморф и трудно качвате мускулна маса, не се притеснявайте от смесването на два или повече източника на въглехидрати заедно.
• Ако качвате лесно липидна тъкан – бъдете внимателни с количеството въглехидрати в този шейк, но нека те не бъдат изключени напълно.
• 1-2 часа след тренировка идва ред на следващата порция храна, която зависи от това колко голям е бил шейкът ви. По състав добре е тя да е сходна с предтренировъчното хранене.

Подбор на упражнения и тежест

При FST-7 не може да избягате от упражнения като клек, избутване на щанга от тилен лег, мъртва тяга или гребане с щанга. Това са движенията, които ще ви направят по-силни. А по-силният мускул означава по-голям мускул.

Това е идеята на програмата.

Не бива да се фокусирате твърде много в броя серии и повторения –- трябва да се стараете да увеличавате тежестта за дадените повторения, или да увеличавате повторенията на дадената тежест всяка седмица.

В кръвонапомпващите (последните седем) серии избирайте такива упражнения, които да осигурят максимално участие на тренираната мускулатура.

Уверете се, че работната ви тежест не е прекалено лека. Не бива да бъде и твърде тежка, защото ще нарушите чистото изпълнение на движенията. Целта ви са от 8 до 12 повторения, където да стигнете до отказ.

Електродермалното тестване за "поносимост на храните", по-известно у нас като "Вега тест", e противоречива практика, която обаче влияе силно върху поведението на тестваните хора. Това добре ли е или зле? Преди всичко трябва да се запитаме "какво измерва", "достоверно ли е" и "кой следва да провежда електродермални тестове"?

Свалянето на килограми е сериозен бизнес, опазването на здравето също. Както всяка бизнес област в страната ни и тези два свързани бранша се нуждаят, ако не от известна регулация, то поне от повече достоверна публична информация за дейностите, които извършват работещите там специалисти.

Вега тест - какво е това?

Електродермалните (или електродерматологичните) тествания са широка група изследвания, които се основават на електропроводимостта на кожата и промените в нея при настъпване на заболяване. Казано накратко, те правят "измерване на електродермалната активност" (EDA).

Представляват галаванометър, който включва електрод, държан от пациента, филтър, контактен инструмент (писалка), с която да се подава ток към определени биологично активни точки по тялото му.

Събраната информация минава през филтъра и компютър, който анализира данните, като ги сравнява със своята база данни.

Именно на този принцип работи апаратът "Вега тест". Филтрите за него представляват течни екстракти от храни, а точките, които биват изследвани се различават по няколко методики.

На подобна биоелектрическа основа работят и други известни инструменти - детектор на лъжата, апарат за измерване на телесни мазнини, като всички са "условно точни", а точността им варира от специалист до специалист, от изследван до изследван, от процесорното уравнение и от базата данни, разбира се.

Какво измерва Вега машината?

Вега тест филтрите са концентрирани течни екстракти на храни (каквото и да значи това) и позволяват да се дадат указания относно поносимостта на консумирани храни/напитки.

При полагане на писалката до кожата на пациента през нея преминава ток и се наблюдава пик или спад в параметрите на тока. Съответно операторът на машината регистрира поносимостта на храната.

В края на изследването пациентът получава един списък с храни, които не бива да консумира в следващите три или шест месеца, след което се налага ново измерване.

Ами научната основа?

Коцепциите за работа на Вега устройствата, които открих, са две:

Дермална активност на лимфни центрове под кожата и храни

Това са лимфни възли, а в лимфата има големи количества имуноглобулини. Това са протеини, чрез които тялото маркира "неприятни" вещества и организми за унищожаване от имунната система.

При продължителна консумацията на храни, които не ни понасят, тялото ни реагира чрез натрупване на въпросните имуноглобулини. В един момент тялото реагира с алергия, която може да протече типично или атипично.

Лекарите, използващи Вега тест често цитират концепцията, че апаратът отчита количествата на всеки тип имуноглобулини със съответната честота на тока.

Дермална активност на лимфни центрове под кожата и заболявания

Измерените стойности се сравняват със стандарти и се търси статистически баланс. Тук се въвеждат биометрични данни.

Отклоненията се анализират и помагат на консултанта да насочи вниманието си към едно или друго оплакване на пациента, нещо като стесняване на кръга. Това е по-реалистичен сценарий, но няма връзка с храните. 

Надявам се да прочета повече научни данни, вместо маркетингови лозунги от компаниите-производители на подобна електроника. Би било страхотно - като в Star Trek! "Биип", намръщен поглед и мигновената констатация: "Болен сте от..."

Уви, електродермалните изследвания не са стигнали дотам, че да правят това с фантастична точност. Поне засега. Човечеството тепърва прави карта на протеините в тялото.

Термодинамиката и биофизиката без съмнение ще допринесат още за медицината, но това няма да стане чрез Вега тест по отношение тестването на храни чрез имуноглобулини през кожата. Просто има твърде много променливи.

Дермална активност на виталните точки от китайската традиционна медицина  

Много е писано за китайската медицина и акупунктурата. Трудно е да атакуваш с научни аргументи вековно издържана медицинска практика, дори когато има аргументи.

Акупунктурното измерване на електродермална активност и обединяването на резултатите в органен скрийнинг е това, на което се основава съвременната методика за анализ на Vega test.

Така, ако се наложи да атакуваш въпросната практика, се налага да атакуваш цяло течение в човешката алтернативна медицина. Модерните Вега тест устройства предлагат три отделни изследвания:

• тест за хранителни алергии;
• мониторинг на органите;
• дисбаланс в чревната микрофлора.

Начините, по които може да се проведе анализ на ефективността, са два:

• Сравнение на резултати от едно и също устройство, при един и същ пациент и различни практикуващи. Или с подмяна на контролните филтри.
• Сравнение на резултати от едно и също устройство, при различни хора с успореден скрининг чрез изследвания, застъпени в конвенционалната медицина. 

Сравнението от първи тип е направено от екип разследващи журналисти на BBC през 2003-та година, в Обединеното кралство из различни магазини за здравословни и биохрани, където работят експерти по хранене.

Резултатите са с драстични несъответствия и категорично отхвърлят евентуална полза от тестване на храни.

За втори тип се търсят резултати от изследвания. Преглед през научния канал в Google и специализираните научни библиотеки показва две групи изследвания.

Едните са про-вега тест^(5-15), а другите анти ^{(3, 4)}. Прави впечатление, че от последното изследване на електродермалната активност с "обнадеждаващ" резултат са минали около 22 години, което лично за мен го прави морално остаряло.

"Най-младото" негативно е по отношение на тестването на хранителни алергии, но позитивно по отношение ползите към електродермалните тестове е от миналата година.

Интересно е заключението на Австралийската общност по клинична имунология и алергия. То гласи:

• "Официалните изпитания на тази техника показват, че е неспособна да направи разлика между здрави и алергични пациенти, между контролна проба (празен филтър) и алергенен екстракт, а получените резултати не корелират с тези, получени от конвенционалните методи (кръвна проба)."

Много ми се иска да прочета официално изявление или публична позиция на някоя уважавана държавна/научна институция или на лекарска организация, която да обяви позицията си про/анти Вега тест и подобни методики. Уви, не попаднах на такива, за да ги цитирам.

Други техники за изследване и диагностика

Съществуват доста популярни и не по-малко противоречиви методи за диагностика на различни заболявания у нас.

Ще дам кратък списък:

• Минерален анализ на косъма;
• Ирисова диагностика, Иридиология;
• Цитотоксично тестване (Браян или Алкат тестване);
• Вокална провокация и неутрализация (леле!);
• Кинезиологични тестове;
• Радионика (псионична медицина);
• Пулсова диагностика;
• Гласово анализиране VioceBio;
• Тестване за дисбиоза;
• Дихателни техники по Бутейко;
• Елиминиращи диети.

Причини за широката популярност на Вега тест у нас

Смешно или не, причините са психологически, образователни и икономически.

Психологически и образователни, защото пациентът/човек отива при специалист, за да бъде "изследван", а не просто смъмрен и консултиран. Българинът е недоверчив и не разбира как един лист хартия с указания ще свърши по-добра работа от мегаякото изследване.

Също има нужда да се изплаши, за да свърши нещо за себе си. Да му кажат, че е зле и ще става по-зле, като му размахат изследване. То изследването е мотивиращият фактор. А това, че лекарят отсреща е учил и продължава да учи през целия си живот, не е фактор.

Разбира се, тук просто грубо обобщавам, но това поведение не е нещо ново и не е непременно родно. Просто хората имат нужда от неопровержими доказателства, а не "мнения". Така го чувстват, за да повярват и да променят себе си. Което е глупаво, но работи.

Тук идва пазарният подход. У нас навлезе пазарният принцип в предлагането на здравни услуги и пациентът избира лекарят, така е от 2000-та година, а парите следват пациента.

Тук се намеси руският и американски опит в продажба на здравни услуги и много ендокринолози, диетолози и лекари от други специалности започнаха да купуват "убедителна апаратура" за диагностика.

Въпросната апаратура прави пациента "доволен" от услугата, оставя му чувство, че е получил "реална услуга". А понеже търсенето определя предлагането, или си като всички, или трудно оставаш в практиката.

Това е и причината днес малцина лекари да лекуват чрез хранене, без помощта на някоя машина, която да примамва пациентите.

Това хубаво ли е или лошо за пациентите и отслабващите?

Практически ползи от електродермалната диагностика

• Плацебо. Запознати сме с ползите от самозаблудата (плацебо ефект). Тук самовнушението работи в полза на пациента.
• Машината гарантира следващо посещение. Когато кажете на някой, че е редно да се видите след 90 дни за мониторинг на данните и корекция на лечението/диетата, той е по-склонен да дойде. Това е добре и за бизнеса, и за отслабващия/болния. 
• Покрай сухото гори и суровото. Това означава, че елементарното измерване на мазнини със съпротивление и/или кожни гънки в комбинация с антропометрия, кантар и математика са по-резултатни в свалянето на килограми, но се продават по-лесно като работещи услуги покрай Вега тестване и подобни. Така като отивате за едното, специалистът има поле да си свърши работата.

Недостатъци и опасности на електродермалната диагностика

• Няма научни данни да е единствено основание за лечение и мониторинг, нито за имунитета, нито за отслабването.
• Изисква инвестиция от страна на лекаря/специалиста и оскъпява услугите - след изплащане е в полза за специалиста и негатив за клиента/пациента.
• Има риск да "заслепи" с точността си специалистите без лекарско медицинско образование, които предлагат диагностика на заболявания и лечение. Даже не съм сигурен дали е законно у нас.
• Подменя нуждата от образователен ценз. Пациентът е там заради препоръка от приятел и/или устройството. При лечение на заболявания това е абсурдно и все пак се случва! Машина, която сякаш отменя въпроса "А вие диетолог ли сте, в смисъл дипломиран лекар със специализация след седем години обучение по "Хранене и диететика?"

Кой и за какво може да използва Вега тест и подобни диагностики?

Както вече изяснихме, това е полезен инструмент за раздвижване пазара на здравни услуги и за следването им от страна на пациенти/клиенти. Редно е да се ползва като мониторинг/диагностика/претекст за лечение на заболявания, каквото е и затлъстяването от трета степен нагоре, само и единствено от лекари.

Диетолозите са лекари, не са фитнес специалисти, не може да се изкара курс за диетолог. Това е публична браншова тайна. Е, вече я знаете. За диетолог се учи основна медицина и се специализира 3-4 семестъра.

Има други специалсти, които се домогват до лечението на отслабването дори сред лекарския бранш. Често ендокринолози без специалност по диетология извършват диетологични услуги. За мен е приемливо, но аз не съм лекар.

А какво не е? Отслабването с диета не изисква непременно диетолог, ако мазнините са във физиологични норми (затлъстяване до 2-ра степен) и липса на текущи/хронични заболявания или при здрави хора с нормален процент телесни мазнини (Мъже 15-25%, Жени 20-30%).

В това поле оперират спортните консултанти по хранене, които не са "спортни диетолози". Неприемливо е да се изземват с маркетингови подходи научната степен и професионалната квалификация на медиците заради липсата на регулация и слабото здравно образование у нас.

Разбира се, това е лична отговорност на всеки колега. Оставям го без коментар. Без съмнение статията ще ядоса доста хора, но по мое мнение ще е за добро. Какво мислите вие?

Легенди се носят през вековете за полезните хранително-вкусови качества на плода, носещ названието "райска ябълка". Тя произхожда от далечните Китай и Япония и е успяла да си извоюва място не само на трапезата, но и в народната медицина на различни народи. Райската ябълка е може би един от най-екзотичните и същевременно най-студоустойчивите плодове сред субтропичните овощни растения.

Райската ябълка (Persimmon) представлява едър, леко закръглен, с овална или конусовидна форма плод с яркооранжево оцветяване, дължащо се на пигментите в състава й. Неин характерен признак е четириделната елипсовидна чашка.

Принадлежи към семейство Абаносови, род Diospyros, откъдето всъщност произлиза и нейното наименование: "Божествен огън". За родина на райската ябълка се приемат Китай и Япония, като едва през XVIII тя е пренесена в страните от Средиземноморието, след което и в Америка.

В България този вид ябълка пристига едва в средата на миналия век. Днес в нашата страна райска ябълка се отглежда предимно в районите по Черноморието, Пловдив, Сливен, Сандански, Петрич, Хасково и Карлово.

Райската ябълка цъфти през май, като започва да дава обилно плодове 3 до 4 години след засаждането на дървото. То от своя страна достига височина до 8 метра, а листата му са големи, с елипсовидна форма и масленозелено оцветяване.

Сортове райска ябълка (персимон)

Характерно за този вид плод е, че се отглежда предимно в субтропичния климатичен пояс, като по-голяма част от сортовете издържат при изключително ниски температури.

• Fuyu – един от най-популярните сортове райска ябълка. Плодовете са хрупкави и сладки, леко сплеснати, със средна големина, и узряват едва когато оцветяването им се промени от зелено в оранжево;
• Suruga – едри оранжево-червеникави плодове, с плътно и сладко месо, които узряват в края на октомври, началото на ноември;
• Giant Fuyu – продълговати и сравнително едри плодове с червеникав цвят в незряла форма, променящ се до тъмночервено оцветяване при пълна зрялост на плода. Дървото е много ниско, а плодовете узряват през октомври;
• Jiro – изключително популярен сорт райска ябълка в Америка. Плодовете му са едри и с много високо качество;
• Costata – плод с ясно изразена конусовидна форма, с жълто оцветяване, плътно месо и тръпчив привкус в пълна зрялост. Узрява късно през месец октомври.

Форми за консумиране на плода

• Най-често се препоръчва консумацията на райска ябълка в суров, непреработен вид, тъй като по този начин се запазват в пълен състав всички ценни вещества. Не е за пренебрегване и фактът, че персимонът има изключително ниска трайност;
• Под формата на сироп или компот;
• Приготвен под формата на желе, сладко или мармалад.

Хранителен състав на райската ябълка

Здравословни ползи от консумацията на райска ябълка

Райската ябълка е плод, в състава на който се срещат в сравнително високи количества калий, калций, фосфор, натрий и желязо, витамин С и глутаминова киселина. Плодовете персимон са богати и на захари (глюкоза и фруктоза), пектинови вещества и багрила, което увеличава хранителната стойност на тези плодове.

В миналото плодовете персимон са били добра алтернатива при лечение на патологични състояния като скорбут именно заради високото съдържание на витамин С.

Днес в народната медицина райската ябълка намира приложение при лечение на анемия, нарушена функция на гастроинтестиналния тракт, както и при сезонни неразположения на организма (грип, настинка и др.), с цел повишаване на неговите съпротивителните сили.

В плодовете на райската ябълка, както и в кайсията, се съдържа ликопен, макар и в минимално количество. Яркото оцветяване на плодовете е сигурен признак за неговото наличие, а освен това в в комбинация с витамин С и аминокиселините райската ябълка се превръща в особено добро средство за борба не само със свободните радикали, но и с депресията и пониженото настроение през зимните месеци.

Как да изберем и съхраним плодовете?

Плодовете трябва да бъдат сравнително твърди, без наранявания по повърхността. Узрелите и меки плодове трябва да бъдат консумирани във възможно най-кратки срокове, тъй като трайността им е минимална.

В отделението за плодове в хладилника могат да бъдат запазени в добро състояние до две седмици. Райската ябълка не може да бъде подлагана на дълбоко замразяване и съхранявана във фризер.

Как да си приготивим витаминозен сироп за зимата?

Избират се няколко узрели персимона, като се нарязват на дребни парченца. Поставят се в стъклен съд и се заливат с гореща вода. Приблизително след пет минути водата се прецежда, а нарязаните ябълки се пасират.

Полученият сироп се излива в тъмни бутилки, които плътно се затварят. Ако желаете да съхранявате по-дълго този сироп, можете да стерилизирате на водна баня за 10-12 минути.